Пише го “писмовникът” ни Христо Иванов, издаде Борисов. Само едно от 12 правителства след 1990 г. не беше коалиционно, всеки досега нещо е подписвал
Тежък ни е въпросът за некоалицията, но нашият писмовен човек Христо Иванов пише в момента механизма в такива кризисни моменти да можем да заставаме и некоалиционно да обясним нашите решения.
С тези думи Бойко Борисов повдигна вчера завесата за бъдещото (не)коалиционно споразумение между ГЕРБ и ПП-ДБ. Той за първи път застана пред медиите за общо изявление с Христо Иванов и Кирил Петков. Повод станаха разногласия по бюджета между формациите, иначе тримата - също за първи път след лидерска среща, бяха много усмихнати.
След като от “Промяната” дълго отказваха да подпишат какъвто и да е документ с ГЕРБ, тези дни стана ясно, че документ ще има и ще стъпи на управленската програма. А от думите на Борисов се разбра, че няма да е споразумение, а “механизъм за обща работа”. Текстовете се обсъждат в момента, чака се съгласуване, за да бъдат подписани, уточни и самият Иванов.
Кабинетът “Денков/Габриел” носи
фаталния №13
в списъка на редовните правителства от 1990 г. Нетрадиционен го прави не само премиерът на ротация, а и това, че партиите в (не)коалицията ще подпишат документ не преди сформирането му, каквато е политическата практика, а повече от 50 дни след избора му.
От всички предишни 12 редовни досега само едно не е било коалиционно - първият кабинет “Борисов” (2009 г.). Във всички останали някой нещо е подписвал.
Два са най-често практикуваните варианти в BG политическата практика. Или се отива на избори като коалиция - както бяха “Демократична левица” по времето на Жан Виденов и ОДС при Иван Костов, и след това същият формат прави кабинет. Или след изборите новосформираното парламентарно мнозинство подписва коалиционно споразумение и излъчва в партньорство кабинет - така бе при царското управление, след това при тройната коалиция и при двете други правителства на ГЕРБ.
В миналия мандат четворната коалиция зад кабинета на Кирил Петков възприе нов модел - за да не влизат БСП и ДБ във формално коалиционно смешателство, всеки от партньорите подписа поотделно с ПП.
Каква беше практиката при някои от емблематичните коалиционни правителства в последните 30 г., провери “24 часа”.
През 2001 г.
един глас не достига на царя,
за да има партията му абсолютно мнозинство и самостоятелно правителство. НДСВ има 120 депутати и това налага да се търси коалиция. Първо Симеон се обръща към ОДС, но среща твърд отказ. Тогава царят подписва коалиционно споразумение с Ахмед Доган и ДПС официално влиза във властта. Без да е официално в коалиция или каквото и да е сътрудничество с БСП, в правителството на царя и по лична негова покана влизат двама от знаковите дотогава червени кметове - Костадин Паскалев и Димитър Калчев. Разпределението на министерствата е в съотношение 12:2:2.
4 години по-късно обаче БСП вече официално влиза в коалиция с царската партия. През 2005 г., след провал на първите два мандата и тежки преговори между БСП, НДСВ и ДПС, с третия мандат е сформирано правителството на тройната коалиция. То е скрепено от ясно разписано коалиционно споразумение, подписано 52 дни след провеждането на парламентарните избори и отново насред горещо политическо лято, както се очертава и сега.
На 16 август 2005 г. партийните лидери Сергей Станишев, Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган слагат подписите си под споразумението. Кабинетът бе сформиран с мандата на ДПС, но с премиер Станишев. И трите партии получават по едно вице и по един зам.-председател на Народното събрание, а
разпределянето на министерски и всякакви други постове е по формулата 8:5:3
А най-важните решения за правителството и парламента се взимат от лидерски Съвет на коалицията.
Трите партии подписват споразумението си броени минути, преди да вземат мандат от президента Георги Първанов, където лидерите отиват заедно. Връщат му веднага папка с имената на министри, а още на следващия ден правителството е избрано от парламента със 169 гласа.
Партньорите си поставят за цел да изкарат пълен мандат, а основните им приоритети са европейска интеграция, икономически растеж и социална отговорност. Това е много положителен сигнал към Европа и се надявам, че с общите усилия ще можем да постигнем европейската интеграция, за която работим от години. Много е важно в този момент нашите колеги и партньори в Брюксел да усетят, че има приемственост, че тази политика продължава да бъде приоритет за нас, казва тогава експремиерът Симеон Сакскобургготски. Именно с неговото участие в тази коалиция
се гарантира, че България ще стане член на ЕС
при това правителство, което става факт на 1 януари 2007 г.
Правителството на тройната коалиция е третото, изкарало пълния си 4-годишен мандат от началото на прехода след тези на Иван Костов и на царя. След тях едва при третия си кабинет Бойко Борисов успя да изкара пълен мандат.
Борисов е управлявал три пъти и само един от тях е бил без партньори - в първото си правителство през 2009 г.
През 2014 г. той сформира кабинет за втори път, но тогава подписва за коалиция с Реформаторския блок. Борисов слага подпис под споразумение с Меглена Кунева от ДБГ, Радан Кънев от ДСБ, Корман Исмаилов от Народна партия “Свобода и достойнство”, Николай Ненчев от БЗНС и Борислав Великов от БНД. Документът е на 8 страници, а мотивите за сключването му са актуални и днес - трудната икономическа ситуация в страната, кризата в публичните финанси и банковия сектор, дефицитите в енергийния сектор; блокираното финансиране по ключови оперативни програми и забавеното начало на програмния период (2014-2020); тежки социални проблеми, нужда от решителни реформи в образованието, здравеопазването, правосъдието и публичната администрация.
Освен това РБ и ГЕРБ акцентират на
“споделени евроатлантически ценности”,
както и общото членство в Европейската народна партия. Целта им е “формиране на дясно-центристко правителство с широка парламентарна подкрепа”.
В споразумението са посочени 10 принципа, които формациите ще спазват, сред които: прозрачност, споделена отговорност, толерантност и противопоставяне на езика на омразата и националпопулизма.
В документа ясно е посочено, че премиерското място е за ГЕРБ, а министерският състав се определя след консултации между ГЕРБ и РБ като съотношението е пропорционално на парламентарното им представителство. Предвидена е възможност в кабинета да има и представители на други формации, след съгласие и на двете формации. Министрите получават правото да определят сами заместниците си и членовете на политически кабинети, но след съгласуване с премиера, иначе казано - с Бойко Борисов. Черно на бяло той има окончателен глас при всяко назначение, свързано с правителството.
Заковано е решенията между партньорите да се взимат с консенсус, а принципът да важи както за решенията на МС, така и в парламента. А след това всяко решение трябва да е гарантирано с “безусловна подкрепа”. При липса на консенсус “се използват всички възможни парламентарни механизми за консултации, диалог, преговори между партньорите до намиране на общо решение”. Съществува и опция за изразяване на “особено мнение” по взети решения. В отделен раздел на споразумението е уточнено и поведението на партньорите в парламента - всяка законодателна инициатива минава през ръководствата на парламентарните групи, а за по-съществените се чака и становище от ресорния министър.
Към споразумението е прикачена и програмна декларация, която е отворена за допълване, но не и за премахване на текстове.
Всяка корекция пък трябва да минава през санкция от ГЕРБ и РБ
“Декларацията е подкрепена и от други политически сили, формиращи парламентарно мнозинство, които удостоверяват едностранно своята подкрепа. Подкрепата за програмната декларация означава подкрепа за управленските и законодателни мерки, с които тя се реализира”, пише в документа. Точно това е и пътят, по който поема АБВ, за да се присъедини към коалицията. Преди това обаче партията на бившия соцлидер и два мандата президент Георги Първанов дава карт бланш на Ивайло Калфин да е министър на труда и социалната политика. В деня, в който трябва да се подпише споразумението - 6 ноември 2014 г., той отчита, че виждат “голяма част от приоритетите, които АБВ пое в предизборната кампания”. АБВ получава правото да има и зам.-министри, и областни управители.
Две години по-късно - през май 2016 г. АБВ оттегля подкрепата си за ГЕРБ и изтегля своите представители от изпълнителната власт. Причина за това става “порочния подход при приемането на Изборния кодекс” и “начинът на правене на политика”.
Правителството обаче оцелява, защото има в парламента подкрепа от Патриотичния фронт, но без те да имат министри и да подписват споразумение.
Патриотите стават официални партньори на ГЕРБ
вече при третото правителство на Бойко Борисов. Коалиционното споразумение между “Обединени патриоти” и ГЕРБ е далеч по-опростен вариант в сравнение с това с РБ в предходния мандат. Освен Борисов този път подписи полагат само още трима души - Валери Симеонов от НФСБ, Волен Сидеров от “Атака” и Красимир Каракачанов от ВМРО.
В седемте страници се отбелязва, че споразумението се сключва в “сложна и пълна със заплахи международна обстановка”. Макар да се цитират споделени евроатлантически ценности, се набляга на членството ни в НАТО и ЕС, което е отчетено като гарант за сигурността ни. Акцент в документа е и предстоящото към онзи момент българско председателство на Съвета на ЕС.
В споразумението се разписва едномесечен срок за изготвяне на управленска програма на правителството, която да бъде съгласувана с Политическия съвет на коалицията, през който минават всички решения в коалицията. В него влизат трима от ГЕРБ и по един от “Атака”, НФСБ и ВМРО.
Разписва се и обща законодателна програма. И този път приоритетите може да се допълват, но не и да отпадат такива от първоначалната договорка.
Премиерският пост отново е за ГЕРБ,
а министерските места се определят след консултации като се отчита и съотношението им в НС. Министрите имат свободата сами да определят кой да влезе в политическите им кабинети. За сметка на това е включен текст, който ги задължава да предоставят “незабавно при поискване пълна информация по отрасли, министерства и секторни политики”.
Клаузата “особено мнение” този път не съществува - при взето решение “аргументи или съображения не се коментират извън рамките на политическия съвет”. Все пак всеки има право да изразява самостоятелни политически позиции, свързани с нормативни актове или други управленски решения и позиции, стига да не противоречат на управленската програма.
