- 12 информационни хъба, повече проекти за общините и целево финансиране, закон за лобизма - също заложени
- През септември преговаряме с Киев да продадем реактора за “Белене”, през декември догодина ще се внесе предложение за новите мощности в “Козлодуй”
- Министрите със задача да измислят как да рекламират България като място за туризъм и инвестиции
Да се продължи строежът на АМ “Струма”, да се стартира пенсионна реформа и да се намери строител за Националната детска болница. Това са само част от записаните в управленската програма планове на правителството “Денков/Габриел”, които Министерският съвет одобри вчера.
Документът е 146 страници, като в основната си част представлява списък на законодателни промени с конкретни срокове за приемането им. Хоризонтът му е 2023 и 2024 г., което ще обхване и премиерския ротационен мандат на Мария Габриел.
Приоритетите в него са 5 - пълноправно членство в Шенген до края на 2023 г. и влизане в еврозоната на 1.01.2025 г., овладяване на инфлацията, изпълнение на реформите и проектите от плана за възстановяване и устойчивост, както и да се подобрят ефективността и прозрачността на управлението на общински проекти.
Нова формула за ръст на минималната работна заплата и осигурителния доход да се заложи в бюджета за 2024 г., планират още партньорите в кабинета.
В следващия бюджет ще се заложи и целевото финансиране на общини по обща методика.
До края на 2024 г. ще трябва да се изготви и концепция за пенсионна реформа.
Нови учебни програми до ноември 2024 г. трябва да разработи пък МОН. До декември ще е готова нова визия за начина на оценяване на учениците - от изпитване за знания към мерене на умения и използване на инструменти за формиращо оценяване. Ще се доразвие платформата “Дигитална раница”.
Нови правила за конкурсите за избор на директори на училища и детски градини залагат още управляващите. Ще се вдигнат заплатите на учителите и на университетските преподаватели, работи се и по реформите във висшето образование, като бакалавърът става 3 г.
Концепция за реклама на България като туристическа дестинация и привлекателно място за инвестиции трябва да измислят ресорните министерства до март 2024 г. Отделно от това ще се мисли и специална концепция за привличане на инвестиции в Северна България.
Редица проекти планира кабинетът и в сферата на регионалното развитие. Там ще трябва да се създаде устойчив фонд за общински проекти (пътища, ВиК, публични сгради, елементи от градската/селската среда, спортната инфраструктура и др.). Трябва да се продължи АМ “Черно море” - от март 2024 г., да се избере вариант за тунела през Петрохан - до декември 2024 г., да започне строежът на този под Шипка и др. Строежът на “Струма” да продължи с одобреното трасе извън Кресненското дефиле до 3 месеца след получаване на окончателния доклад за съответствие, е заложено в програмата. Специално внимание ще се обърне и на опасните отсечки като пътя Русе-Бяла, където стават много катастрофи. До декември 2024 г. трябва да са готови пътят Ботевград - Мездра, магистрала “Европа”, скоростният път Видин - Ботевград.
До септември 2023 г. пък трябва да се проведат преговори с Украйна за продажба на оборудването от проекта „Белене”. Месец по-късно трябва да е готов планът за Национален фонд за декарбонизация, който да насърчава енергийната ефективност и използването на възобновяеми източници в сгради. Декември 2024 г. е срокът енергийният министър да внесе предложение до МС за изграждане на нови ядрени мощности в “Козлодуй”. Тогава трябва да започне и ремонт и рехабилитация на ПАВЕЦ “Чаира”. Разписано е ефективно управление на енергийния преход на комплекса “Марица-изток”, търсене на природен газ в Черно море, развитие на водородни технологии, геотермална енергия и подкрепа на общините за енергийно ефективни системи за улично осветление.
Техническа спецификация за строежа на Националната детска болница трябва да има до февруари 2024 г. Приоритет на здравното ведомство е и проектът за въздушни линейки. Също и ремонт на спешните центрове, мерки срещу лекарства, купуване на нова апаратура за болниците в страната.
Реформа в КПКОНПИ, изготвяне на закон за лобизма, промените в конституцията са в частта “Правосъдие”.
До септември 2023 г. трябва да се създадат условия за изграждане на 12 европейски цифрови и иновационни хъба. Ще се ползва европейско финансиране по програма “Цифрова Европа”.
Планирано е създаването на единен регистър на държавната и общинската собственост. За администрацията предстои да бъдат въведени тестове, подобни на тези в ЕК, при кандидатстване за работа.
Управленската програма се приема предсрочно
- по закон е 3 месеца от заклеването на правителството, което бе на 6 юни, подчерта Николай Денков на вчерашното заседание на кабинета.
Такъв документ да се подпише, поискаха от ПП-ДБ още в края на юни, но настояха той да не бъде наричан коалиционно споразумение. На няколко пъти с ГЕРБ влизаха в остри спорове, след като позициите им по реформите се разминаха. Бойко Борисов обвини, че причината е именно липсата на коалиционно споразумение, от ПП-ДБ пък заплашиха, че ако ГЕРБ не приеме да работят по поне 7 приоритета, не спазват общата си законодателна и не задвижат съдебната реформа, може да се стигне и до оставка на кабинета “Денков”. Борисов дори се усъмни, че ще има ротация на премиерите. Накрая всички склониха, че документ трябва да се подпише, независимо как ще го нарекат, като стъпи на управленската програма.
След като тя бе приета от МС вчера, се очаква до края на седмицата съуправляващите да подпишат и споразумението си.
