Ще е обаче само чернова, върху която да чистят разногласията за служебните кабинети, мандатността на кметовете и “нюансите” при разделянето на ВСС
53 дни след като договориха сформирането на конституционно мнозинство, ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС се разбраха - ще внесат общ законопроект за промяна на конституцията най-късно до 31 юли.
Това стана на първото заседание на чисто новата комисия по конституционни въпроси в парламента. Така трите партии дават знак, че ще търсят консенсус между предложенията, които всяка от тях е разписала в своя си проект. И че конституционният редизайн по-скоро ще слепи държавата, а няма да я счупи. Амбицията на трите формации е до Нова година да го приключат.
Всъщност целите преговори за правителство минаха под знака на конституционното мнозинство. Още от онази тайнствена среща в троен лидерски формат в кабинета на Росен Желязков на 2 юни, която отпуши процедурата. И след която Делян Пеевски и Мустафа Карадайъ подкрепиха знаково кабинета - нещо като гаранция за договорената конституционна реформа.
Има намерение групите на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС до няколко дни да изработим общ законопроект, който да бъде внесен, за да стартира процедурата, обясни шефът на комисията по конституционни въпроси Радомир Чолаков от ГЕРБ след първото ѝ заседание във вторник.
Той обаче няма да е окончателният вариант, а чернова, на която трите формации ще стъпят. Първите разделителни линии са лимитът в мандатите на кметовете и как да се сформират служебните кабинети.
Комисията се събра, за да обсъди проекта на ПП-ДБ, представен в неделя. Преди тях и ДПС представиха своя, ГЕРБ също имат разписани идеите си, но нямало сега да ги обявят пред обществото.
Ще се постараем общият проект да бъде максимално консенсусен, но имаме различия в детайлите с колегите от ПП-ДБ. Например по отношение на т.нар. служебно правителство, където ние имаме съвсем друг модел. Имаме нюанси в разделянето на двете колегии на ВСС. Дребни нюанси, но не са маловажни, обясни Чолаков.
ПП-ДБ искат да се сложи край на възможността президентът да назначава свои хора за служебни министри. Затова предлагат редовното правителство в оставка да изпълнява ролята на служебно - както е в много страни от ЕС, а предсрочните избори да са до месец от разпускането на парламента.
От ГЕРБ обаче са за “по-балансиран” вариант като в Гърция - служебни министри да са само хора на определени държавни длъжности. При южната ни съседка временен премиер става шефът на върховния съд. Другият вариант на ГЕРБ е президентът да съгласува с партиите подбора на министрите.
Има и още един нюанс - ПП-ДБ искат разпускане на парламента месец преди вота, а ГЕРБ настоява да се въведе непрекъсваемост в работата на НС и той да е действащ непосредствено до избора на нов. Като за последния месец, когато ще е предизборната кампания, депутатите да са във ваканция. Така парламентът може да бъде свикан при нужда или извънредни ситуации.
Както при редовни избори парламентът излиза във ваканция един месец преди провеждането им, така би трябвало да е, когато новоизбраният парламент не може да излъчи правителство, обясни Екатерина Захариева.
Друга разделителна линия между партньорите в (не)коалицията е и мандатността на кметовете. ПП-ДБ предлагат те да бъдат преизбирани само веднъж, за да се спре феодализацията. От ГЕРБ са твърдо против. Без коментар оставиха ДПС изложените идеи. В дебата не се включиха и от БСП - ще го направят при внесен проект. “Възраждане” пък отхвърлят всичко. А ИТН така и не излъчиха свои хора в комисията.
И ГЕРБ, и ПП-ДБ все още се надяват да намерят 180 гласа, за да може реформите да минат по “бързата писта”. Затова и Чолаков обеща да се положат всички усилия да убедят “Възраждане”, БСП и ИТН да ги подкрепят.
Ако общият законопроект бъде внесен до края на юли, през август, докато депутатите почиват, ще тече 1-месечният срок, в който проектът трябва да “отлежи”. След това дебатите могат да продължат между 1 и 3 месеца.
По-лесна пенсия за депутатите, ако НС не спира – изборите сега им “отхапват” от стажа
След приемането на конституционните промени депутатите може и да се пенсионират по-лесно. Сега дългите предизборни кампании “изяждат” от стажа им за пенсия.
Това ще се случи, ако се приеме предложението на ГЕРБ за непрекъснатост на работата на парламента. Идеята на партията е, че така депутатите може да се свикват при спешна нужда дори по време на предизборни кампании. Но покрай това би се решил и друг проблем - този с прекъсването на здравноосигурителните права на избраниците, докато са разпуснати.
28,40 лева на месец за осигуровки плащат депутатите по време на кампаниите между два парламента - толкова е вноската за безработни. В противен случай се прекъсват здравните им права (това се случва, ако човек не е бил нает за повече от 3 месеца в рамките на 3 години).
Именно в такава ситуация се оказаха депутатите заради въртележката от избори през последните две години. За 11 месеца, прекарани в кампании, кандидатите за 49-ия парламент е трябвало да платят на държавата около 312 лв.
Същото се случва и с кандидат-студентите - през лятната ваканция между 12-и клас и първата година в университета те или родителите им трябва да платят на държавата сумата за трите месеца ваканция. Някои младежи поради незнание се оказват здравно неосигурени.
Решение на проблема за народните представители обаче може да се намери покрай конституционната реформа. Ако не се разпускат за кампанията, остават здравноосигурени, а и ще трупат стаж за пенсия.
Идеята на ГЕРБ ще реши и друг проблем на народните представители. Според сега действащите разпоредби се получава така, че колкото по-дълъг стаж има някой на депутатската банка, толкова повече месеци не му достигат, за да се пенсионира. А причината е същата - по време на кампаниите не се плащат осигуровки и съответно се губи трудов стаж.
В момента възрастта за пенсия при мъжете е 64 години и 6 месеца, при жените - 62 г. Освен това обаче се иска и осигурителен стаж - 39 г. и 4 месеца за мъжете и 36 г. и 4 месеца за жените. Така се оказва, че някои от депутатите са навършили възраст за пенсия, но нямат нужния натрупан стаж.
