Ресорната парламентарна комисия ще обсъди на извънредно заседание днес на второ четене законопроекта за държавния бюджет на България за 2023 г.
Депутатите предлагат ръст от десет до тридесет на сто на възнагражденията на работещите в някои бюджетни сфери. Това става известно от преглед на постъпилите между двете четения на проектозакона за бюджета за тази година 84 предложения, публикувани на интернет страницата на парламента, голяма част от които са за увеличение на възнагражденията.
На 12 юли парламентът прие на първо четене държавния бюджет за тази година с подкрепата на ГЕРБ-СДС, "Продължаваме промяната - Демократична България" и ДПС. Против бяха от "БСП за България", "Възраждане" и "Има такъв народ". Въздържа се един народен представител - от ГЕРБ-СДС. Народното събрание отхвърли проекта за държавен бюджет с включен проект на Висшия съдебен съвет.
Проектобюджет за 2023 г. е разработен при параметри в рамките на Маастрихтските критерии, с което правителството изпълни един от основните си приоритети - да осигури на държавата редовен бюджет за 2023 г. с дефицит до 3 на сто от БВП, без да се увеличават данъците и без да се ограничават социалните плащания, посочва вносителят.
Макроикономическата прогноза на Министерството на финансите предвижда през 2023 г. растеж на брутния вътрешен продукт от 1,8 на сто и достигане на размер от 184,5 млрд. лева. Очакванията са в края на 2023 г. инфлацията да се понижи до 5,6 на сто, а средногодишната да бъде 8,7 на сто, което се дължи на намалението на цените на храните и енергийните стоки.
Минималната работна заплата се запазва на 780 лева. Предвидено е увеличение на разходите за персонал с 10 на сто за структурите, които не са получили такова увеличение през 2022 г., и 15 на сто - за структурите в общинската администрация.
Министърът на финансите Асен Василев подчерта по време на дебатите в зала при първо четене на законопроекта, че се запазват ставките на всички данъци, с изключение на тази на газа, чиято ставка се връща обратно на 20 процента, тъй като международните пазари са се успокоили.
Сто и единадесет млн. лв. допълнително са заделени във връзка с новия размер на линията за бедност, което е важно при определяне на помощта за хора с увреждания; има 50 млн. лв. отгоре по дейности по Закона за социалното подпомагане, свързани също с новата линия за бедност; 30 млн. лв. допълнително по Закона за семейните помощи за деца, посочи Василев. Има и 31 млн. лв. повече във връзка с въведената нова еднократна помощ за учениците от 1-5 клас. Увеличени са стипендиите на студентите и учениците. За образованието има 38 млн. лв. за саниране на студентски общежития, 80 млн. лв. за реконструкция, надстрояване на детски градини. Предвидени са 5 млн. лв. допълнително за нови спортни площадки; 20 млн. лв. за компенсиране на разходите за отглеждане на деца, които не са приети в детски градини и ясли, добави министърът.
