- Искът за 450 000 лв. от наследниците би фалирал болницата в Горна Оряховица, където Мирослава отивала на работа
- На 27 юли общинският съвет трябва да реши дали ще сключи извънсъдебно споразумение или тръгват дела, а лихвите вече текат
Сутринта на 30 март 2023-а 40-годишната Мирослава Стоянова от Долна Оряховица отива на работа. Тя обаче е застигната от глутница озверели кучета, които буквално я разкъсват. Жената издъхва в адски мъки.
Трагедията доби неочаквано развитие в последните седмици и изведе на преден план несъвършенства в родното законодателство. Рекорден иск от 450 хил. лв. предявиха наследниците на Мирослава към работодателя МБАЛ “Св. Иван Рилски” в Горна Оряховица.
Била е убита на път за работа, т.е. става дума
за трудова злополука,
произнесли се от НОИ.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване трудова е и злополуката, станала по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до: основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер; мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден; мястото за получаване на възнаграждение”.
В случай на настъпила трудова злополука работодателят носи имуществена отговорност за настъпилите вреди, гласи нормата.
Голямата сума е на път да предизвика сериозни финансови и управленски сътресения във втората по големина общинска болница в страната.
Управителят д-р Иван Иванов хвърли оставка,
защото не може да изплати близо половин милион лева, без това да вкара в дългове финансово стабилното в момента лечебно заведение. Проблемът излезе извън болничните коридори и увисна на плещите на принципала - общинския съвет в Горна Оряховица.
Оттам на последното заседание се чуха гласове за оставка на болничния шеф с основен упрек - не обжалвал разпореждането на НОИ, което признава жестоката смърт на Мирослава за трудова злополука.
На 27 юли съветниците трябва да решат ще сключат ли извънсъдебно споразумение и да платят на родителите и на 13-годишния син, останал без майка. В противен случай се очертава дълга съдебна сага, а лихвите вече текат от момента на трагедията.
“От морална гледна точка болницата няма отговорност
за трагедията, просто законът така е уредил ситуацията - и затова сме преценили, че едно обжалване на разпореждането на НОИ щеше да забави процеса до 1 година.
Това ни беше основният аргумент, че с оглед на ситуацията и доказателствата няма как да бъде оспорено, че това е трудова злополука”, обясни юристът на болницата Касим Местан. (Виж карето по-долу.)
Преди около 5 г. изменили закона. Дотогава времето, когато инцидент се признава за трудова злополука, било рамкирано - до 1 час преди или след работа. По-късно това рамкиране било премахнато, поясниха експерти.
Макар и недомислено, това едва ли би променило конкретната ситуация със санитарката - на 30 март тя е трябвало да застъпи на смяна в 7,30 ч и когато е била нападната от песовете, е отивала към нейна колежка в Долна Оряховица, която да я откара до болницата.
“Случаят е достатъчно тежък. Всички в болницата бяхме потресени, събрахме пари и ги дарихме на близките още преди въобще да стане ясно дали това е трудова злополука. С решение на ръководството дадохме и една брутна заплата на детето.
Съпричастни сме. Няма да коментирам правната страна на въпроса, но от морална гледна точка за мен е неприемливо тежестта да се поеме от болницата, която няма никаква вина, а не от съответния извършител, който е установен”, посочи д-р Иван Иванов след среща в общинския съвет с адвоката на пострадалите в отговор на поканата за доброволно изпълнение.
От болницата бяха категорични, че ще заведат
регресен иск
след приключване на досъдебното производство. От общинския съвет като принципал също не искат да се стига до съд, защото изходът на такова дело е предизвестен и дори да се намали обезщетението, то ще се компенсира от лихвите и разноските.
Преговорите между страните продължават в търсене на взаимноизгоден вариант.
“Сумата е голяма за болницата, ще влезем пак в задължения, а тъкмо се избавихме. Болницата в момента няма просрочени задължения”, коментира председателят на съветниците Даниел Костадинов.
Последната контраоферта, която ще внесе той за гласуване, е за 250 хил. лв. - 150 000 лв. за детето на Мирослава и по 50 хил. за родителите. Ако се стигне до извънсъдебно споразумение,
тези пари да бъдат разсрочени за 3 години,
а първата вноска да бъде през април 2024-а, за да може да се предвиди в бюджета.
“Ще предам това предложение и те ще решат какво да предприемат. Аз не бих се съгласил”, казва адвокатът на наследниците Светослав Илиев. Според него споразуменията трябва да са в интерес и на страните.
“А не да ни присъдят 450 хил. лв. и да налагаме запори на болницата, да ограничаваме сметки и да страдат и други хора”, каза адвокатът. Ориентирал първоначалната претенция над средния размер в случаите на смърт при трудова злополука, но след първата среща се срещнал с клиентите си и редуцирали иска до 350 хил. лв.
Ще се срещнат ли интересите на страните, или ще се влезе в дълги съдебни дела, ще стане ясно тази седмица. Тогава ще се гласува и оставката на управителя. Проучване на “24 часа” показа, че нагласите на съветниците са да не я приемат.
Адвокат Касим Местан: При подобни случаи
законодателството е много консервативно
- Адвокат Местан, защо не обжалвахте акта на НОИ, който определя случилото се с Мирослава като трудова злополука?
- Както аз, така и другите колеги, с които се консултирахме, споделяме мнението, че едно обжалване не трябва да бъде самоцел. Законодателството, което урежда статута на трудовата злополука, е много консервативно.
Ситуацията звучи абсурдна отстрани, но за съжаление, когато се случи инцидент с един работник по пътя му към работа или като се прибира, това е трудова злополука. В този случай едно обжалване нямаше никакъв шанс да успее.
- Всъщност вие сте сигнализирали, че имате съмнение, че случилото се с Мирослава е трудова злополука.
- Това го пише в Кодекса за социално осигуряване, има и наредба за разследване на трудовите злополуки. Там работодателят има задължение, когато възникне някакъв инцидент с негов работник, да сигнализира компетентните органи. Т.е. болницата тук просто е спазила закона.
И друго - ние не сме тези, които квалифицират злополуката като трудова. Това го прави НОИ. Ние сигнализираме, че има инцидент, те сформират комисия, която се състои от член на НОИ, член на Инспекцията по труда, има представител на работодателя, общо са петима души.
Те разследват. Разпитват свидетели, разглеждат документация, графици на работника, адреса му. Както е в случая с Мирослава, за работа ли е тръгнала. Изследват всички факти и в крайна сметка се произнасят с разпореждане дали случаят е трудова злополука, или не.
Ако болницата не беше сигнализирала НОИ за възникналия инцидент, близките на пострадалата имат право да го направят в едногодишен срок. Но тогава щеше да възникне административно-наказателна отговорност за болницата и може би щяха да възникнат съмнения, че се прикрива трудова злополука.
Все пак ние сме общинска институция, смятам, че сме и публична такава. Хората би трябвало да са наясно какво става с тяхното здравно заведение и не би трябвало да има съмнения за порочни практики.
- По отношение на регресен иск кой трябва да го заведе впоследствие и срещу кого?
- Аз не знам в момента кой носи отговорност. Гледачът на кучетата е в ареста в момента, но доколкото няма окончателно произнасяне по наказателната отговорност, не мога да ви кажа кой следва да понесе регресната отговорност.
- Каква е съдебната практика - ако се влезе в съда, каква е вероятността да се присъди тази огромна сума, която близките искат?
- Законът казва, че съдът присъжда обезщетението съгласно принципа на справедливостта, но какво означава справедливо, няма точен критерий.
Въпрос на доказване е доколко ищците са понесли морални вреди от загубата на близък човек. Със сигурност искът ще бъде уважен, но до каква сума, мога само да гадая.
Но може да се предвиди това, което ни беше основният аргумент, за да не обжалваме разпореждането на НОИ - че текат лихви за забава от момента на настъпването на смъртта на Мирослава.
Ако общинският съвет прецени и спорът се реши извънсъдебно в кратки срокове, това до голяма степен ще редуцира финансовата отговорност на болницата.
Да, искането е огромно, но с преговори може да бъде намалено. Ще спрем срока за лихвите и не на последно място, големи съдебни разноски. Има държавна такса от 4% върху предявената претенция, а за такава голяма сума 4% е доста.
Всички разноски са за сметка на загубилия, в това число и възнаграждението за адвокат. Тези дела се водят с години. Докато се стигне до окончателно произнасяне, може да минат 3-4 години, а лихвите и разноските могат да настигнат дори и главницата.
