Заслужава с пионерски изследвания оказаната му чест на негово име да бъде кръстен остров
Необикновената житейска история на видния български дерматолог Николай Цанков, както го наричат авторите от Clinics in Dermatology, стана част от поредица публикации за дерматолози с необикновени житейски истории. В чест на учения е кръстен остров в Антарктида. Професорът по дерматология е участвал под българския флаг в множество експедиции до Ледения континент като пионер в изучаването на ефектите от климатичните условия върху здравата кожа.
Антарктида е земя с изключителна красота - сюрреалистични сини ледници, активни вулкани, девствен сняг, извисяващи се планини и невероятни диви обитатели като пингвини и китове. Това е и най-студеният, най-сухият, най-ветровитият и най-слабонаселеният континент на планетата. Около 98% от Антарктида са ледени пустини, в които минималните температури могат да достигнат почти минус 90 градуса. Трудно е да си го представи човек, но средната дебелина на ледниковата покривка е 1720 м, а максималната – около 4300 м. И там, на скования в лед и сняг континент, се намира остров Цанков.
В дългата си кариера на дерматолог ученият е натрупал много отличия, но най-необикновеното признание получава като кръстник на остров.
Кой е човекът зад острова, разказва за световната дерматологична общност изданието. Николай Цанков е роден в София през 1942 г. Получава дипломата си по медицина през 1970 г. от Медицинския университет в София, където е съсредоточена голяма част от следдипломното му обучение и кариерата му по дерматология. Пътят му на учен минава през асистент в Катедрата по дерматология и венерология към МУ през 1974 г., доцент, редовен професор и ръководител на катедра от 1996 до 2008 г. Бил е и декан на Медицинския факултет на Медицинския университет в София два мандата (1999-2008 г.), председател на Българското дерматологично дружество. В момента е консултант към Клиниката по дерматология и венерология към “Аджибадем Сити клиник болница Токуда”. Носител е на годишната награда на International League of Dermatological Societies, член-кореспондент на БАН, почетен председател на БДД, член на Българския антарктически институт, който организира ежегодни антарктически експедиции и стопанисва българската база “Свети Климент Охридски” на о-в Ливингстън, Южни Шетландски острови.
През последното десетилетие няколко всеотдайни дерматолози са пионери в проучванията за въздействието на климата на Антарктика върху кожата. На първо място сред тези изследователи е Николай Цанков, който е участвал в 6 експедиции до българската антарктическа база и проучва кожните промени при екстремните условия на Ледения континент, пише изданието. Наблюденията са обобщени в едно от първите в света проучвания върху физиологията на кожата в Антарктика.
Като признание за отдадеността на проф. Цанков в изследването на Ледения континент, един от островите е наречен в негова чест: Цанков. Дълъг е 625 метра и е широк 216 метра, почти изцяло покрит със сняг. Част е от Данеброговите острови в рамките на Вилхелмския архипелаг на Антарктида с координати 65° 3' 58" S, 64° 8' 38".
Нови географски наименования се дават от страните, участващи активно в научното изследване на Антарктика, а проф. Цанков е един от учените, участвал с научни проекти в областта на дерматологията в 6 мисии. Името е одобрено от Комисията по антарктическите наименования. България е една от 23-те антарктически нации, които имат наименования на географски обекти на Южния полюс.
Български към момента са около1500 топонима, с което страната ни се нарежда 9-а в света по брой географски обекти в Антарктида, носещи национално име.
Здравата кожа се адаптира дори към условията на Антарктида, установява ученият
Най-големият орган на човека има впечатляващи адаптивни възможности, показва едно от първите в света проучвания върху физиологията на кожата в Антарктика.Проведено е под ръководството на българския професор по дерматология и член-кореспондент на БАН д-р Николай Цанков.
Изследвани са 59 здрави участници в експедициите (42-ма мъже и 17 жени) на средна възраст 50,9 години. Проучването е проведено в пет последователни години от 2011 до 2016-а в българския антарктически базов лагер на остров Ливингстън.
Измервани са три биофизични параметъра, свързани с
физиологията на кожатана бузите чрез устройствоза измерване на импеданс. Оказва се, че няма статистически значима разлика между параметрите в различните точки на измерване. Учените установяват вариации в хидратацията на кожата, която достига най-ниската си точка на 11-ия ден и след това се връща към стойности, подобни на изходните.
Първоначално е наблюдавано увеличаване на омазняването на кожата с рязко понижаване на ден 11 и крайни стойности на ден 15, наподобяващи тези в началото.
Увеличение, макар и не статистически значимо, в грапавостта на кожата се наблюдава през първите 15 дни от изследването.
Втората фаза на проучването също не показва статистически значими разлики между стойностите на трите параметъра.
Следващите проучвания върху кожата в българската база са насочени към нивата на кожните каротеноиди. Те са основен параметър на т.нар.оксидативен стрес в кожата, натрупване на свободнирадикали, които могат дасъстаряват и разболяват кожата.
Установява се равновесие между отрицателните фактори на външната среда на Ледения континент – силна слънчева радиация, ниска влажност и мразовити температури, и полезните за организма – здравословен начин на живот, физическа активност и липса на промишлено замърсяване.
През последните години за каузата са привлечени ученици на проф. Цанков, които участват в проучванията за адаптацията на епидермалната бариера на кожата към екстремните климатични условия и промените в кожния микробиом.
Получените данни са публикувани в 8 научни статии – 6 в авторитетни международни списания и 2 в нашата страна.
