- “Миротворец” не призовава към убийства на посочените, но и не осъжда смъртните заплахи - един от тях е италианският журналист Андреа Рокели, загинал, докато отразява войната в Донбас през 2014 г.
- Европарламентът иска закриването му от 2 години
Какво точно е "Миротворец" и доколко е опасна обявената от платформата цел да назовава враговете на украинската нация, е обект на разследване на влиятелния френски всекидневник “Либерасион” още през октомври 2022 г.
Изданието посочва, че той предоставя свободен достъп до данни за десетки хиляди украинци, но също и за чужденци, които са подредени в категории като
“предател на майката родина”, “руски наемници”, “руски военнопрестъпници” или техни “съучастници”.
“Либерасион” уточнява, че повечето данни от списъците в “Миротворец” (име, възраст, професия), са компилация на информация от открити източници, но и от данни от разузнаването, предоставени на чрез публикуван на сайта формуляр. В някои случаи са
плод на пиратство, тъй като за него работят и хакери
През 2016 г. например “Миротворец” се сдобили с базата данни на министерството на вътрешните работи на самопровъзгласилата се Донецка народна република.
Сайтът е публикувал и лични данни на хиляди журналисти, които са се намирали там, като за някои освен личния адрес фигурират и номерът на паспорти. По отношение на репортерите обаче обвиненията са по-неопределени и нямат нищо общо с военни престъпления.
Единствената вина на тези журналисти, според “Миротворец” е, че са отишли в окупирания Донбас, за да отразяват конфликтите от 2014 г. насам . “Либерасион” посочва, че това е накарало НПО-та да осъдят остро сайта, който според тях поставя в риск живота на журналисти.
Репортери са разкрили, че са им били
отправяни смъртни заплахи
Съдържанието на платформата кара мнозина да я определят като “списък за убиване” и дори “официален списък на украинските тайни служби за личностите за ликвидиране”, пише още френското издание, цитирайки “Чекнюз” от май м.г. Определението може да изглежда преувеличено, защото “Миротворец” не призовава за убийството на посочените лица. Но и не осъжда смъртните заплахи към тях.
Има снимки, зачертани с червен надпис
“ликвидиран” - хора от списъка, които са били убити и което явно е посрещнато с одобрение.
Във френското ляво издание е даден пример с италианския журналист Андреа Рокели, загинал при сражение, докато е отразявал войната в Донбас през 2014 г. и добавен в списъка на “Миротворец” посмъртно.
Според всекидневника не е лесно да се разбере дали сайтът е свързан директно или индиректно с украинските власти.
Един от хората зад него е политическият активист Георгий Тука, който обявява лансирането на търсачката в края на 2014 г. във фейсбук. Това става с помощта на доброволците от неговата асоциация “Народни тил”, която оказва помощ на украинската армия. Тука е участвал активно в проевропейската революция на Майдана през 2014 г. След това през 2015 г. е бил назначен от украинските власти за губернатор на област Луганск, а през 2016 е зам.-министър за окупираните територии.
Сайтът е роден от среща на Тука с бивш член на украинските тайни служби, известен с псевдонима Роман Зайцев, пише британският “Таймс”.
Тука обаче отхвърля идеята сайтът да свързан с тайните служби, отрича и че е финансиран от украинската държава. Била инициатива на доброволци. Според “Либерасион” обаче е сигурно, че сайтът разполага с подкрепата на високо ниво в украинския държавен апарат. Антон Геращенко, съветник на вътрешния министър и бивш зам.-министър, публично поздравил “Миротворец” за работата му през май 2016 г. Докато бил депутат, през 2014 г. той призовавал последователите си във фейсбук да се запознаят със сайта и да участват в него, сам събрал много сигнали за “терористи и сепаратисти”.
В публикации през 2015 и 2016 г. политикът дори обяснява, че сайтът е станал “истинско пособие за всички разузнавателни служби и на полицията на Украйна”.
Според Тука целта през 2014 г. е била страната да бъде прочистена от всякаква проруска дейност. Но постепенно мисията еволюирала и сайтът се заема да вкарва в списъка хора по политически причини т.е. там влизат всички, подкрепящи руския наратив. Така “Миротворец” добавя международни личности с позиции,
много близки до линията на Кремъл
Като бившия фронтмен на “Пинк Флойд” Роджър Уотърс, който от началото на войната се противопоставя на доставките на западно оръжие за Киев. Музикантът е убеден, че въпреки събраните доказателства обвиненията за руските военни престъпления в Украйна са “лъжи”.
Френските лица в списъка са политици, чиито изказвания са преценени като прекалено проруски като крайнодесния Ерик Земур, крайнолевия Жан-Люк Меланшон или социалистката Сеголен Роаял.
Двама известни репортери на телевизия TF1 и техен колега от Франс телевизион, попадат в "Миротворец" с обвинение в “пропаганда в полза на руския фашизъм”. Сайтът пуска номери на паспортите им, TF1 са предпочели да не коментират, а групата на обществената телевизия посочила, че Франс телевизион официално ще се оплаче на украинското посолство в Париж, както и ще сигнализира във френското МВнР и си запазва правото да защити в съда екипите си.
Всички обаче приемат темата сериозно, подчертава “Либерасион”. Според изданието някои украинци загинали малко след като личните им данни са били публикувани в “Миротворец”. Така се случило с проруския журналист Олес Бузина или с политика Олег Калашников, убити в Киев през 2015 г. Попитан от “Таймс” за вероятна отговорност или съучастие на “Миротворец” в тези убийства, Тука уверил, че те нямат връзка със сайта му. Но добавил: “И двамата бяха врагове на Украйна. Никой от тях няма да ми липсва”.
През 2016 г. организацията “Репортери без граници” осъжда заплахата, която представлява “Миротворец” за сигурността на журналистите. Същото прави представителката за медиите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. В декларация от 2 юни 2016 г. посланиците на
Г7 изразяват дълбокото си безпокойство от практиките на сайта
и призовават украинските власти да гарантират свободата на словото. Европейският парламент настоява от февруари 2021 г. “Миротворец” да бъде закрит. Това беше записано в резолюция по повод споразумението за асоцииране между Киев и Брюксел, напомни българската евродепутатка Елена Йончева.
