Насърчаването на активното гражданско участие е във фокуса на дейностите на ООН, казаха за БТА новите български младежки делегати Коста Каракашян и Александър Янев. Двамата спечелиха националния конкурс на програмата „Български младежки делегати към ООН", която е създадена и координирана от дружество за ООН в България (ДООНБ), с подкрепата на Министерството на външните работи (МВнР). Пред ООН Коста и Александър ще представят предизвикателствата пред младите хора в България и ще търсят решения заедно с чуждестранните си колеги за подобряване условията на живот на младежите по света.
Сред основните теми, които традиционно се засягат, са образование, здраве и екология, посочиха те. Коста Каракашян, който е режисьор и хореограф, и Александър Янев, който работи в сферата на информационните технологии, ще използват професионалния си опит, за да погледнат проблемите от различен ъгъл.
Основните предизвикателства пред младите
Достъпът до образованието и заетостта е един от водещите приоритети, които сме идентифицирали, коментира Каракашян. Въпросът за опазването на околната среда е тясно свързан със самите цели за устойчиво развитие, които ООН поставя, добави той и посочи, че в практиката му като артист тази тема е засягана често чрез партньорства с Green Peace и WWF.
Най-важната цел е да активираме съзнанието на колкото се може повече млади хора във всички части на страната, за да може, когато приключим нашия мандат, те да имат готовност да започнат свои инициативи, обобщи Каракашян.
Всяка година се провежда национално допитване сред младите хора в България, конкретизира Янев. Чрез него младежките делегати се опитват да идентифицират приоритетните проблеми и предизвикателства. На база на резултатите обикновено избираме три водещи приоритета и фокусираме своята работа върху тях, каза още Янев.
Относно образованието той заяви, че в момента пазарът на труда се променя динамично. По думите му това изисква нови знания, умения, квалификации, за да могат младите хора да са конкурентни на пазара на труда. Янев акцентира върху предизвикателството на прехода от образование към работа. Това е една сфера, която изглежда проблемна не само в България, но и в света, смята той.
ООН има желанието да включва повече младите хора в процеса на взимане на решенията. Това е нещо естествено, защото младите са бъдещето, каза за БТА Тодор Рогошев, координатор на Програмата „Български младежки делегати към ООН". Пример за такова активно участие според него е Грета Тунберг. Нейният личен протест доведе до реформи в рамките на ЕС, а и по света, смята Рогошев.
Младежките делегати се изпращат в Ню Йорк поне два пъти в годината - за Третия комитет на ООН и за заседание на комисията за социално развитие. Те преговарят резолюцията за младежка, правят изказвания от името на България, участват в съпътстващи събития, разказа Рогошев. Той припомни, че на Икономическия и социален форум на ООН през февруари Виктория Савова и Цветелина Гарелова организираха събитие за забрана на неплатените стажове.
Винаги в програмата в България образованието е основен акцент, през годините сме имали теми за здравето, заетостта, а делегатите имат собствен почерк и допринасят със своята собствена експертиза, коментира още Рогошев. При предходни мандати българските младежки представители са фокусирали работата си върху COVID-19 и последствията от пандемията върху психичното здраве.
Каракашян и Янев уверяват, че ще бъдат проактивни и ще се вслушат в гласа на младите българи. Те си поставят за цел да намират правилните решения. Именно тази тяхна заявка изиграва и ключова роля при избора им за младежки делегати.
Активност в решаването на проблемите
Тази година селекционната кампания за младежки делегати към ООН отново се проведе в четири кръга. До последния етап достигнаха девет младежи от първоначалните над 90 кандидати, казаха организаторите. Финалистите се явиха на интервю пред жури, в което участват представители на Министерството на външните работи, Министерството на младежта и спорта, Дружеството за ООН в България, Националния младежки форум, Българския дипломатически институт, асоциацията „Голям брат, голяма сестра" – България, Европейската младежка карта, посочи Рогошев.
Няма конкретен профил или калъп, по който избираме делегатите. По-скоро се търси набор от качества и умения, които ги правят подходящи за тази позиция, разказа той. Рогошев посочи, че в хода на подбора се преценява мотивацията на кандидатите, познанията им за ООН, нивото на владеене на английски език. Той подчерта, че методиката е внимателно разработена, за да могат да се преценят най-добрите кандидати.
Едно от нещата, с които Коста ни впечатли, е неговата идея за диалог, за способността да използва изкуството, за да направи сложните идеи по-разбираеми за хората, посочи Рогошев. Александър е впечатлил с диалогичност. Успяваше дори в трудни ситуации да говори спокойно, каза координаторът на програмата.
Идеята как може образователната система да стане по-отворена към креативните начини за работа вълнува най-много Коста Каракашян. Той каза, че се интересува от това как могат чрез изкуство младите да станат по-активни граждани и да изразяват себе си.
Имам поглед върху пазара на труда, дигиталната трансформация и въвеждането на изкуствения интелект. Това обикновено са теми, които пряко или непряко засягат пазара на труда и перспективата на младите хора в него, заяви Александър Янев. Той вижда възможност в ролята си на младежки делегат на България в ООН да работи за изграждането на визия как нововъведенията в бизнеса могат да бъдат възможност за реализация на младите хора, а не заплаха. Янев счита, че професионалният му опит може да е полезен в изработването на съответните механизми за по-добра перспектива пред младежите.
Новоизбраните делегати ще имат пасивен мандат и при първите шест месеца те ще бъдат напътствани от сегашните делегати - Виктория Савова и Цветелина Гарелова. В активния мандат, който трае 12 месеца, Коста Каракашян и Александър Янев сами ще работят по популяризирането на темите за младежите. Конкурсът избра и резерви за младежки делегати - Галин Костов и Делян Балев.
