„В момента има активен метеорен поток, който се нарича Южни делта-Аквариди, възможно е това да са части от него. Има един огромен метеоритен астериоден пояс между Марс и Юпитер, много често заради сблъсъците, които се случва оттам тръгват тела към Земята“, каза синоптикът на bTV Борислав Лазаров.
По думите му това, което хората са видели в небето късно снощи е метеор и вероятно е бил голям колкото портокал.
„Когато едно небесно тяло, по-малко от астероид, лети около слънцето или се насочи към Земята, то се нарича метеорид. Когато той навлезе в земната атмосфера заради триенето с въздуха и огромната скорост, може би 30-40 до 70 км в секунда, започва много ярко да свети. Някои казаха, че са го видели в оранжева, в ярко бяла светлина, други дори в зеленикава – това е заради съставът. Когато навлиза в земната атмосфера, той вече е метеор. Ако докато изгаря все пак остане нещо от състава му и падне на земята, тогава го наричаме метеорит. Разликата е значителна, става дума за три различни явления“, обясни синоптикът.
Метеоритите са с различни размери и видове – каменни, които са от кората и мантията на астероиди, каменно-железни и железни, които се появяват от ядрата на астероиди.
„Ако метеорит с размер на автомобил или по-голям успее да оцелее в земната атмосфера, тогава щетите които може да нанесе са почти колкото бомбата в Хирошима“, каза Борислав Лазаров.
Според Борислав Лазаров явлението, видяно снощи, най-вероятно е каменен метеорит, но е възможно да е и каменно-железен заради различните цветове, в които е видяно.
Астрофотографът Михаил Минков е видял явлението от терасата си, но не е успял да го заснеме.
„Бяхме с жена ми на терасата и зад нея стана толкова светло, започнаха да се движат сенки и осъзнах, че нещо се случва. Обърнах се и видях как се разпада в оранжево метеорът, който беше навлязъл в атмосферата. Беше изключително красиво. Между 2 и 5 секунди беше по спомен. Ако имах възможността да снимам по всяка вероятност кадърът щеше да прегори, защото интензитетът беше колкото пълнолуние – толкова ярка светлина, дори и повече“, разказа Михаил Минков.
Размерът на небесното тяло се определя спрямо времето, за което то навлиза, изгаря и изчезва в атмосферата.
