С шумни акции, започнали от пандемията и разраснали се заради войната на Русия срещу Украйна, партията печели и плаши
Заплаха “фашизъм” лети от разни партии и институции към “Възраждане”, но и лидерът Костадин Костадинов я върна обратно преди часове към политическите си опоненти.
След като правната комисия в парламента стопира референдума му на тема “евро”, историкът заговори за “фашизъм” към неговата партия и питане към Конституционния съд дали трябва така да постъпи законодателнатата власт.
Премиерът Николай Денков първи назова един проблем в политиката, за който доскоро се мълчеше. Пред брюкселското издание “Политико” той обвини спецслужбите ни, че “си затварят очите”, когато става въпрос за разследване на случаи, в които Москва може да дърпа конците.”
Седмица по-рано академикът публично обвини “Възраждане”, че е “неофашистка” и води “война срещу европейските ценности”
Часове по-късно ГДБОП и ДАНС започнаха да работят по “Възраждане”. Пред “Политико” българският премиер обяснява своите действия с необходимост от реакция на “лъжите”, които “Възраждане” разпространява чрез социалните мрежи, “езика на агресията и подстрекателството”, за да постигне политическа изгода.
Николай Денков е повече от категоричен, че “Възраждане” шества в националните медии, обявявайки война на европейските ценности, каквито са и фундаменталните български ценности. Премиерът предупреждава, че България ще загуби битката за своята европейска идентичност без вярната и смела позиция на медиите” . Затова и Денков, когато поиска институциите да “прогледнат за опасността” и реално съчета двете теми - фашизъм и евро.
Формалният повод властта да обяви война на “Възраждане” дойде след 3 нападения - две срещу кинопрожекции в София и Варна и омазаната с червена боя сграда на Еврокомисията и Европарламента в София.
Реалният проблем на политиците е и референдумът срещу еврото, за който събра подписи “Възраждане”.
Факт е обаче, че поведението на “Възраждане” е непроменено в последните месеци, въпреки че политици и служби го видяха едва сега.
Партията на Костадинов следва свой дневен ред, който случайно или не съвпада с руския и лидерът подхранва тези съмнения с общи снимки с посланика на Москва у нас Елеонора Митрофанова.
В атаката на службите и властта лидерът на “Възраждане” заподозря желание да заличат партията му и със статус в социалните мрежи се обяви за съвременния Левски: “Решили сме вече - или с нас и народа, или ще ви пратим при черните души!”.
Всъщност това не е първият път в новата история, в който службите разследват партия - в началото на демокрацията бе ДПС заради “етническия” състав, а по-късно ОМО “Илинден” направо бе забранена за сепаратистки настроения.
“Възраждане” вече обаче е парламентарен фактор и трета политическа сила
Като на последните избори привлече и немалко хора, които преди това бяха гласували за “Продължаваме промяната” и “Има такъв народ” на Трифонов.
Макар и да са на жълтите павета, а не във Варна, откъдето започнаха, трудно успяват да мотивират в своите акции столичани и обикновено до София пътуват автобуси от морето.
Привържениците на “Възраждане” са или много млади хора, или зрели между 40 и 60-годишни. Проучване на “Тренд” показа, че 53% от избирателите на партията са висшисти от областните градове - 51% от електората. От селата идват 8% от гласовете, от София - 17,4%.
Новото разпределение на силите в парламента след последните избори направи “Възраждане” фактор, с който опонентите трябва да се съобразяват. А акциите във и извън НС направиха хората на Костадинов по-шумни.
В последния месец привърженици на партията блокираха столичното кино “Одеон”, за да спрат филма “Близо”, който според тях пропагандира хомосексуализъм. Някои заплашваха хора и крещяха “Мръсни, гнусни педофили”. С тях бе и депутът Славчо Крумов, както и част от младежката организация.
Подобни сцени се разиграха на същия филм във Варна. Там привържениците им дори замеряха хората с шишета. А на видеа се чува и как мъже с черни тениски крещят “Умри!” и “Ще те убия!” пред полицаи.
Привърженици на партията нахлуха и в столична бирария, която бе сложила надпис, че не обслужва хора от “Възраждане”.
Собствениците обясниха, че причината са сблъсъци, които те предизвикали преди време в заведението. Лидерът на “Възраждане” Костадинов обаче го сравни с надписа “Тук не приемаме евреи”, който в нацистка Германия е висял по вратите на различни учреждения, което пък обиди евреите у нас и те настояха да не ги замесват в политически скандали.
Миналия месец “Възраждане” “украси” с червена боя и сградата на Еврокомисията в София
По нито един от тези случаи обаче няма задържан.
Паралелно в парламента депутатите на Костадинов влизат в сблъсъци с колеги от ПП и ДБ - не само вербални, но и физически.
Пак премиерът Денков призова президента Румен Радев и службите да реагират на активираната агресия в социалните мрежи и навън, както и на призивите на “Възраждане” за насилие по улиците.
Академикът получи подкрепа първо от Бойко Борисов, въпреки че ГЕРБ, когато търси мнозинство в парламента по важни теми, търси и Костадин Костадинов.
“Категорично осъждам поведението на “Възраждане”, свързано с агресията, инакомислещите, провокацията и езика на омразата”, каза Борисов. Той обаче бе категоричен, не съществува тема: ГЕРБ - “Възраждане”.
Според него има текстове в Наказателния кодекс, където хулиганство и подобни прояви могат да бъдат наказани, с което насърчи спецслужбата за по-активни действия.
Политиката винаги има нужда от Торбалан. За десните това са левите, за либералите - неофашистите, и т.н. У нас от години тази роля се полагаше на “Атака”. Сега обаче нито партията на Волен Сидеров е актуална, нито тази на кума му Валери Симеонов, нито силно се чуват войводите на Каракачанов.
И “Възраждане” застана в тази патриотична ниша
след изборите, но сякаш само защитата на лева и българските малцинства в чужбина не стигат да я запълни. Според последното изследване на “Тренд” “Възраждане” е качила скромен 1%, откакто е парламентарна сила.
Обаче успя да влезе в кръга на проруските и антизападните партии. Не само премиерът, но и други политически опоненти я припознават като “неофашистка”.
Малката варненска формация претърпя невероятен възход
за последните години. Създадена бе през 2014 г., но все не успява да влезе в парламента. Бавно и полека от април 2021 г., когато на изборите получи 2,45% подкрепа, стигна до 15,4%.
“Възраждане” печели, защото клейми всички в политиката, призовава за излизане от ЕС и НАТО. Подобни кампании водеше Сидеров с “Атака”, част от която бе и самият Костадинов в зората на политическата си кариера. Разликата между двамата е, че лидерът на “Възраждане” говори смислено и не се замесва в екстравагантни случки, в които попадаше артистичният Сидеров.
“Възраждане” влезе в парламента на вълната на антиковид мерките,
бе срещу ваксините и маските. Организира и голям протест на 13 януари 2022 г., в който хората му щурмуваха входовете на парламента, правейки аналогия с размирната зима на 1997 г., а депутати опитаха отвътре да отворят вратите и да пуснат протестиращите.
Костадинов обича да повтаря, че партията му говори от името на народа. Подобен алтруизъм Костадинов демонстрира и след визитата си в Украйна през март 2022 г., когато получи черен печат, за който заподозря българските власти.
“Предателството към мен се отразява в пъти повече на местните българи. Защото как си мислите, че те ще бъдат гледани от украинските власти, при условие че са се срещали с човек, нарочен от собствената си държава?”, предупреди политикът.
А след това подхвана и нова кампания на върха на страха от войната между Русия и Украйна с тезата, че се “опитват да ни превърнат в пушечно месо”.
И още - че ГЕРБ, ПП, ДБ, БСП, ИТН, ДПС и всички останали, които са проекти на американското посолство, водят антируска политика, за да ни въвлекат в чужд конфликт между САЩ и Русия.
Говоренето му започна още при кабинета “Петков”, войната продължи, дойдоха избори през октомври 2022 г. и партията му стана четвърта сила. От последния вот на 2 април пък е трета. И именно с подхранването на омраза, разделение и скандали партията успява все повече да се изкачва.
По-страшни са обаче заканите им за връщане на прийомите на Държавна сигурност и лагерите като “Белене”,
ако “Възраждане” дойде на власт. Или както депутатът Николай Дренчев предупреди, че “когато им свърши мандатът, няма да заминат всеки на своя си остров, а всички на един. И няма да е в Тихия океан!”.
Все по-агресивно става и поведението на “Възраждане” в парламента - в този мандат на 2 пъти почти предизвикаха бой.
Костадинов има 36 депутати, от които 6 са дами. Всички те обаче са готови да го защитят във всеки спор, дори и физически. Заради хулиганското поведение на Костадинов и депутатите му се стигна и до предложения за по-строги санкции в правилника на НС. “Възраждане” е парламентарната група с най-много наказания - 22, като някои са с по две, а Костадинов единствен е отстраняван от пленарната зала.
На този фон обаче те рядко отсъстват или закъсняват - имат едва общо 3 отсъствия от началото на 49-ото НС до края на май. Гласуват като един и умело си предават топката, когато дебатът стане напечен.
Въпрос до КС може да отложи референдума за следващата година
Дори при малко вероятното положително решение на парламента съдиите ще трябва да се произнесат
Каквото и решение да вземе парламентът по референдума на “Възраждане”, най-вероятно той ще стигне и до Конституционния съд, прогнозира д-р Орлин Колев, преподавател по конституционно право в Софийския университет. Възможностите, които имат депутатите, са две - да подкрепят или да отхвърлят искането за референдума на хората на Костадин Костадинов. Възможно е и редакция на въпроса, който сега е: “Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 г.?” “В конкретния случай обаче, променяйки годината, ще се промени и неговият смисъл”, обясни конституционалистът. Според закона парламентът може да промени въпрос на национален референдум, но не и да променя смисъла, а в случая смяна на годината би означавало и смяна на смисъла.
Късно в сряда правната комисия отхвърли предложението на “Възраждане” за провеждане на референдум. Предложението бе подкрепено само от 7 депутати - тези на “Възраждане”, БСП и “Има такъв народ”. Против бяха 8 от ПП-ДБ и ДПС, а 7 от ГЕРБ-СДС се въздържаха.
Окончателното решение все пак е на пленарната зала, но запазване на начина на гласуване означава референдумът да не бъде одобрен. Решението трябва да бъде взето в петък.
Миналата седмица предложението за референдум трябваше да се гледа и в комисията по бюджет и финанси, но не се събра кворум. Отсъстваха депутатите от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС.
Дни преди това от ПП-ДБ поискаха гаранция за членството на България в еврозоната. Сред 7-те точки за управленско споразумение, които поставиха на ГЕРБ, те записаха: “Създаване на гаранции за изпълнение на управленската програма във връзка с приема на България в еврозоната чрез изработване на обща политическа позиция относно законосъобразността на инициативата за референдум на “Възраждане”. Преговорите между двете партии все още продължават, но ГЕРБ имат позиция “за” еврото.
До вота в комисията се стигна 3 месеца след като “Възраждане” внесоха в парламента около 600 хил. подписа за референдума. След проверка стана ясно, че са валидни над 470 хил. подписа, при минимално необходими по закон 400 хиляди. По закон Народното събрание е длъжно да свика референдум, ако поставеният въпрос не противоречи на конституцията и законите. Според становищата в правната комисия обаче въпросът нарушава конституцията.
Отказът, но и решението да се проведе референдум може да бъдат атакувани пред Конституционния съд. Тъй като “Възраждане” нямат необходимия брой народни представители, те могат да търсят подкрепата на БСП и ИТН. Може да помолят и президента да атакува отказа.
Според закона референдум задължително се провежда с избори. Така е поради финансови причини, за да не се харчат допълнително пари. Тъй като най-близките избори са тези за местна власт през октомври, то референдумът, ако бъде допуснат, ще се проведе заедно с тях. Ако обаче отиде в Конституционния съд, където сроковете за произнасяне са препоръчителни, може и да ги пропусне. Следващите са през пролетта догодина и са за евродепутати.
В ЕС крайнодесните формации се надигат, в Гърция събраха 13% от вота
Крайнодесните партии в Гърция успяха да съберат близо 13% от вота при парламентарните избори миналия уикенд. Според експерти това е най-голямата победа на подобни политически групи в Европа през последните години, предава Ен Би Си Нюз.
Въпреки че в южната ни съседка дясноцентристката партия на Кириакос Мицотакис “Нова демокрация” убедително триумфира с 40,5% на изборите, част от погледите се насочиха към успеха на крайнодясната националистическа “Спартанци”, която получи 12 депутатски места. Партията е приемана за пряк наследник на обявената за престъпна организация “Златна зора” - неонацистка формация, която беше забранена през 2020 г. “Спартанци” получи подкрепа от бившия депутат Илиас Касидиарис, който излежава 13-годишна присъда за участието си в престъпления на “Златна зора”. Сред тях са актове на насилие срещу мигранти и политически съперници.
“Основното предизвикателство е, че имаме дясноцентристка партия, която копира посланията на крайната десница. Премиерът вече може да каже, че резултатите от изборите показват, че хората искат повече крайнодесни политики”, заяви Марта Лоример, експерт по крайнодясна политика в Европа.
Спрямо тенденцията, че повече крайнодесни партии в Европа набират популярност, експертът по гръцка политика Георгиос Самарас смята, че някои от радикалните гръцки формации не биха съществували в Германия. Освен това малко движения биха преживели обявяването на най-голямата им партия за престъпна, визирайки “Златна зора”.
“Ето защо Гърция се отличава: неонацистите отново се появяват в политиката, след като лидерите им бяха осъдени. И да, в Европа има завой към десницата, но Гърция е нещо по-крайно от Финландия например, или Испания, или “Алтернатива за Германия”. Виждаме, че в европейската политика се появява нещо ново”, обясни Самарас.
И наистина, тенденцията е по-очевидна отскоро. По-рано този месец антиимигрантската партия “Истински финландци” стана част от четворната управляваща коалиция, докато през 2022 г. в Швеция десните популисти от “Шведски демократи” събраха повече от 20% гласове и станаха втората по големина партия там. В Испания крайнодясната “Вокс” се очертава да спечели 14% от гласовете на вота през юли, а в неделя “Алтернатива за Германия”, също крайнодясна, спечели местни избори в немската провинция Тюрингия.
Освен това миналата година “Италиански братя”, чиито корени водят до поддръжници на диктатора Бенито Мусолини, стана първата крайнодясна партия, спечелила избори в Италия след края на фашисткия режим. Същевременно през 2022 г. Франция беше по-близо от всякога да се сдобие с първия си крайнодесен президент - Марин Льо Пен.
