- Важните за почти 54-годишния юрист дела, преди да влезе в кабинета на Гешев, са разследванията на Барона, Братя Галеви, Баретата през “Опицвет” до затвора до живот за поръчковите убийства от Сумиста
- Как се появи снимката му пред ресторанта “Осемте джуджета” и защо първото, което подписа във ВКП, бе декларацията си за конфликт на интереси
Борислав Сарафов - това е лицето, което политици, настоящи и бъдещи обвиняеми, ще са принудени да гледат дълго в ролята на и.ф. главен прокурор.
А в сюжета има потенциал тя да се играе повече от година, дори две, след като мнозинството в парламента ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ плюс ДПС подписа декларация да се спре процедурата за избор на нов главен прокурор. Същото пожела и правосъдният министър Атанас Славов. Висшият съдебен съвет ще го свърши още в четвъртък, където точка трета е спиране на процедурата за избор на нов главен прокурор. Основанието е, че Конституционният съд (КС) допусна да се произнесе дали главен прокурор може да се избира и освобождава с 13 гласа от кадровия орган.
Ето как почти
54-годишният
Борислав
Сарафов, който
пое държавното
обвинение в
безпрецедентна
ситуация
- за първи път главен прокурор беше предсрочно освободен, може да остане и.ф. много, много дълго. Още повече че политиците се готвят тепърва да ремонтират Конституцията, за да орежат каквото им пречи от правомощията на главния прокурор. Който и да е той. И ако оставят въобще този пост.
Борислав Сарафов не е казал и дума по адрес на намеренията на елита за прекрояване на ролята на първия обвинител в държавата. Както описват негови колеги, той не се интересува от политиците, нито се притеснява и дразни, че някой се кани да му ореже правата. Нареди ревизия на всички проверки, започнати от Иван Гешев, и се опитва да продължи да работи без емоции и професионално с колегите си. Като начало е изчистил кабинета на главния прокурор от запалените кандила и портретите на хайдути.
На четвъртия етаж в Съдебната палата са чули вече мотива му да приеме поста и.ф. - спешна нормализация на институцията. Около войната на Гешев срещу политиците в институцията имало куп забавени административни, финансови и кадрови въпроси.
Почти единодушно на 16 юни Прокурорската колегия на ВСС гласува Сарафов, а не някоя от заместничките на Иван Гешев да заеме овакантеното място ден след като президентът Румен Радев подписа указа за освобождаването. Тогава се чуха упреци, че Сарафов не е удържал на обещанието да не играе за този пост. Според Закона за съдебната власт овакантено място се заема от заместника с най-голям стаж. От петимата в екипа на Гешев това бе директорът на Националната следствена служба (НСлС).
А враговете на отстранения обвинител номер 1 са убедени, че
нито една от дамите нямало да успее да се справи като и.ф., защото и нито една не си е позволявала дори особено мнение
пред Гешев по един или друг казус. При Сарафов било малко по-различно - той влизал в дебат с главния прокурор. Още по времето на Сотир Цацаров.
Кулминацията на изостряне на отношенията между Гешев и Сарафов настъпи на 15 май. Деня, когато бившият вече главен прокурор скъса оставката си, изпусна волно или неволно фразата “политически боклук” и нарече директора на следствието “лицето Борислав Боби Сарафов”.
Пет часа по-късно той пък заговори за натиск, за “дела на трупчета”, провокира любопитството към почивната база на прокуратурата в Боровец, която предшественикът му използвал. Самият Сарафов признава, че дал брифинга, предизвикан от Гешев и обвиненията във всички грехове.
“Беше ми обидно - сякаш опитваха да изтрият и забравят решените от мен дела, бях възмутен, но в никакъв случай не уплашен
Крайно време беше да се кажат някои истини. В последно време се натрупаха поредица от негови (на Гешев) грешки, от неправомерни действия, които трябваше да бъдат посочени. Той злоупотребяваше с институцията, използваше я срещу враговете си, което е недопустимо. Не може да се използва прокуратурата за личния интерес на Гешев. Да се извършва политически шантаж”, обяснява Сарафов.
Какво обаче има наистина зад гърба си като прокурор и следовател, 53-годишният магистрат, който след месец става на 54.
Завършва право, защото детската му мечта била да стане следовател. Вероятно и затова, когато за първи път беше избран за директор на Националната следствена служба през 2017 г., като подарък от тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров получи книгата на Лев Шейнин “Записки на следователя”.
“Професията е романтична”, убеден е и досега и.д. главен прокурор. Първите му дела в Софийската окръжна следствена служба са
срещу Боян Петракиев-Барона - легендарен герой в ъндърграунда
през 90-те години на миналия век. В мътните мутренски времена името на мъжа, който действа в района на Сливница с иначе благороднически прякор, не слиза от първите страници на вестниците. Барона граби тирове, отвлича конкуренти, пребива митничар, навлиза в югоембаргото. После се скрива за две години в Прага, където го залавят в казино и екстрадират у нас.
Пак през 90-те Сарафов поема и делото “Опицвет”, което приключва с влязла в сила присъда. Това е много нашумял случай от 1997 г. НСБОП - службата, която днес наричат ГДБОП, атакува халета в софийското село Опицвет. Там са открити 333 кг амфетамин и два работещи реактора, заредени с 666 кг от прекурсора бензил-метил-кетон. И тогава, и сега подобно количество е внушително и струва сериозни суми. На място е задържан химик, а по-късно в Унгария - и поръчителят на амфетамина. Като следовател Сарафов работи по дела за убийства и катастрофи.
От Софийската окръжна следствена служба преминава в прокуратурата. През 2006 г., когато главен прокурор става Борис Велчев, влиза в екипа му и работи под прякото му ръководство. Признава, че
за него Велчев е абсолютният авторитет, и вероятно затова го кани за кум
и кръстник на децата си от втория брак.
Когато Сарафов работил по делото “Килърите” , началникът му Велчев го командировал непрекъснато - 28 работни дни в Шумен, където разследвал Петър Стоянов-Сумиста. Тогава бяха разкрити две поръчкови убийства, а общо петима замесени вече са осъдени, трима на до живот.
Друго дело, което е наблюдавал като прокурор във ВКП, е това за корупция срещу бившите активисти от ДПС Гюнай Сафер и Митхат Табаков.
Сред делата, които като прокурор във Върховната касационна прокуратура наблюдава, са срещу Ангел Христов и Пламен Галев, добре познатите братя Галеви и срещу Златомир Иванов-Златко Баретата и още двайсет души, придобили известност като членове на “Фирмата”.
Именно покрай делото срещу Златомир Иванов Сарафов среща съпругата си. Двамата и преди това се познавали, но бегло. По онова време тя работи в Софийската градска прокуратура и е един от двамата наблюдаващи прокурори по делото срещу Баретата, а той е във Върховната касационна прокуратура и е надзорен прокурор, който дава указания и насоки.
Едно от първите действия, които предприел като и.ф. главен прокурор, било да подаде декларация за конфликт на интереси, тъй като съпругата му от години е част от екипа на ВКП. Издал е и заповед по преписките ѝ да се произнася единствената засега негова заместничка - бившата правосъдна министърка Мария Павлова.
През 2011 г. Сарафов става шеф на Апелативната специализирана прокуратура. Отива там, защото било предизвикателство да работи по организираната престъпност в една нова структура с нови възможности. Днес не отчита създаването ѝ като грешка, а
грешката била “израждането на Специализираната прокуратура” - грях, който носел Гешев
Като пример посочва казуса “Осемте джуджета” и дава своето обяснение за онази снимка пред едноименния ресторант с бившия следовател Петьо Петров, публикувана преди месец. Бившият главен прокурор му се обадил да се видят в “Джуджетата”. Сарафов отишъл със съпругата и сина им, които също са на снимката. По отношение на бившия следовател с прякор, който изчезна, признава, че винаги се отнасял към него като към нещо опасно.
“Преписват ми грехове, които нямам”, категоричен днес е Сарафов. Времето му като и.ф. или ще потвърди, или ще отхвърли мотивите му да замени Иван Гешев - да не абдикира заради колегите си, да не прави политика в тази институция.
