Здравейте, казвам се Александър Янев и съм прясно завършил състезател по математика и информатика. Ще споделя с вас част от нещата, които смятам, че могат да бъдат подобрени в образователната система.
Първата голяма тема, която според мен е и най-важна, е отношението към състезателите и ръководителите им. Смятам, че трябва да се осигурят много повече средства, за да се организират подготовки и лагер-школи, които да включват по-голяма част от състезателите. Освен това смятам, че учителите, които водят школи, подготвят състезатели и ръководят националните ни отбори към световни отличия, заслужават да получават по-високи възнаграждения за тази дейност.
Допълнително вярвам, че трябва да има повече стипендии за постигнати резултати на национални и международни състезания. Понастоящем единствено първите трима на националните турнири по даден предмет получават стипендия за “стимулиране на деца с изявени дарби”. Накратко - трябва да се обръща повече внимание на учениците, които имат цели и ги преследват. Фондации като тези на “Америка за България”, на Димитър Бербатов, Енчо Керязов, Миньо Балкански са прекрасен пример за това, което трябва нашата държава да прави, ако не иска умните млади хора да бягат от България. Другото изключително важно нещо, което може да задържи младите българи, е да бъде вдигнато нивото на висшето образование. Надеждата, с която аз оставам тук, е тясно свързана с новосъздадения институт Инсайт и перспективите, които той предлага в областта на информатиката.
Връщайки се на темата за стипендиите, искам да обърна внимание и на проблемите в разпределението на стипендиите за отличен успех в училище. Смятам, че това средствата да бъдат пропорционални единствено на броя на учениците е неправилно – стига се до трагикомичната ситуация в посредствени училища стипендията да е (минимум) двойно по-голяма от тази в училища като МГ “Д-р Петър Берон” Варна. Пример за това как може да се реши проблемът е средствата за дадена година да бъдат пропорционални и на средите оценки на държавните зрелостни изпити за училището. Следващото е, че родителите трябва да бъдат изкарани от образованието.
Относно матурите в десети клас – всички осъзнават, че тези изпити са толкова безполезни, че на страницата с резултатите на десетокласниците даже няма оценки, а само точки. Смятам, че ако единствено хората, които искат да приключат с образованието си, ги полагат, за всички ще бъде по-добре. Същевременно не мисля, че материалът трябва да бъде улесняван, даже обратното (ако погледнете учебници по математика от осемдесетте, ще видите, че едно време определено не са се шегували).
Финалният за днес, но може би и най-разрушителен проблем е в “оставянето” на истински неграмотните, неспособните да четат и да си напишат името, да завършат. Защо учителят би скъсал неграмотния, ако това означа, че ще трябва да се занимава с него през лятото? Липсата на последствия за неграмотността се превръща в най-прекия път към посредствеността.
*Александър Янев е абитуриент от Математическата гимназия във Варна
