На север бягат от непълнолетни заради бюрокрацията при наемане, но на юг ги търсят все повече
Персоналът по Българското Черноморие вече е много шарен - наемат се хора от различни държави, включително от азиатски и бивши съветски републики.
Голям хотел в курорта Златни пясъци за първи път наема хора от Шри Ланка, разказва Павлин Косев - председател на Управителния съвет на Варненската асоциация на ресторантьорите и хотелиерите.
Ако допреди години идвали хора от Украйна и Молдова, сега има виетнамци, турци, азиатци, индийци. Хотелиерите работят с посреднически фирми. Назначават ги на позиции, които не изискват контакт с туристите най-вече заради езиковата бариера - камериерки, в пералните стопанства, подготовка в кухнята, чистачи.
Не разчитат основно на тях, те са спомагателен персонал. Турци има много, лирата се обезценява, заплатите са малки и това ги кара да търсят работа у нас.
Разходите, които работодателят трябва да отдели за чуждата работна ръка, е същият като за българите.
В курорта Албена от години работят хора от Казахстан и Узбекистан. Те са предимно общи работници, помощници в кухнята или на сервитьорите при почистване на масите, разказаха от администрацията на комплекса.
Гастарбайтери от бившите съветски републики все повече се наемат
и в курортите по Южното Черноморие. Най-много се срещат в Слънчев бряг.
Недостигът на персонал е голям, а държавата не ни помага, коментира председателят на Съюза на собствениците в Слънчев бряг Пламен Копчев. Според него затрудненията са предимно в тромавата процедура по издаване на работни визи за България.
Противоречиви са мнeнията на работодателите по морето за украинците, които също се наемат като персонал. Имало много съвестни и интелигентни, но и много мързеливи, които гледат на работата си само като средство за почивка на море.
Тази година украинците са повече, защото освен бежанци идват и само за лятото сезонни работници.
В Слънчев бряг разчитат на работна ръка още от Шри Ланка, Индия, Филипините и Виетнам, но те са по-малко като процент в сравнение с хората от бившите съветски републики.
Хотелиери и ресторантьори по Северното Черноморие обаче рядко наемат непълнолетни, макар и това да е законно. Младежите между 16 и18 г.
имат желание да работят през лятото, но условията не били изгодни за работодателите,
разказаха от бранша. Инспекцията по труда трябва задължително да направи проверка на обекта, и то за години назад, което много работодатели отбягват.
Бюрокрацията била голяма и браншът не искал да се обременява с нея. Глобите за нелегално наемане на непълнолетни са големи, а проверките - стриктни.
На юг обаче хотелиерите все повече поглеждат за помощ към учениците от профилираните в туризма гимназии. Тази година за Южното Черноморие има издадени рекорден брой разрешителни за работа на непълнолетни.
“Вече са към 2000 и предстои да направим проверка дали се спазват изискванията, като най-важните са да имат подписан договор и 7-часовият работен ден. Засега нямаме сигнали и оплаквания”, коментира шефът на бургаската инспекция по труда Павлин Васков.
“Постоянно сме във връзка с директорите на училища - пращат ни ученици, някои се задържат за цял сезон, други изкарват седмица - две или месец и после напускат. Трети въобще не възнамеряват да работят това, за което са учили”, коментира собственик на 4-звезден хотел в Слънчев бряг.
От бранша се надяват занапред да наемат повече ученици през ваканцията им. В повечето случаи те са непълнолетни, защото навършилите 18 години или бягат в чужбина, или си намират друга работа, която не им е по специалността.
В повечето случаи подрастващите, които се наемат на работа,
получават заплати като редовния персонал - от
1100 до 1500 лв.
в зависимост от големината на хотела. Предимно работят като пиколо и администратори, по-малко са в кухнята.
За камериерки се търсят от 20 до 58-годишни жени срещу чиста заплата от 1200 лв., на 6-дневна работна седмица и 8-часов работен ден. Толкова вземат е сервитьорите по Южното Черноморие плюс 3% от оборота на ресторант. Възрастовата граница за тях е от 18 до 35 години, но частниците наемат и по-възрастни заради недостига на работна ръка.
Бармани с опит се назначават срещу 1300 до 1500 лв. За 1100-1200 лв. работи пиколото на двусменен режим. 1200 лв. получават администраторите и миячките. За същите позиции в големи хотелски комплекси се дават и над 1500 лв. Ако не е местен, спането и храната за персонала са безплатни.
Най-скъпо платени са готвачите, където заплатите почват от 3000 и стигат до 8000 лв. Причината е, че голяма част от добрите напуснаха България или се преквалифицираха.
Затова за този сезон много хотелиери са внесли готвачи от Турция. Това се забелязва предимно в Слънчев бряг, където повечето хотели работят ол инклузив, а опитът на готвачите от южната ни съседка в този сегмент е голям.
Негласно се знае, че готвачите от Турция вземат по-големи заплати от българските си колеги, въпреки че хотелиерите го отричат.
На блок масите в Слънчев бряг вече се предлага много по-интернационална кухня, която се различава от тези в Анталия, Бодрум или Мармарис. Турски готвачи вече се внасят и за ресторанти. Но скараджиите навсякъде по морето са българи.
“Кризата с работната ръка е перманентна,
но особено се изостри след пандемията. Тогава много обекти затвориха и поради несигурността в бранша персоналите им се преквалифицираха в други дейности. Това оголи много позиции, които сега трябва да се попълват наново”, коментира шефката на регионалната туристическа камара Диляна Цонева.
А пиколото почти е изчезнало. Освен в големите комплекси, които, ако са над 4 звезди, са длъжни да поддържат тази длъжност, на други места трудно могат да се видят мъже, облечени в костюми с лампази да мъкнат куфари на туристи.
