Големи организации имат софтуер и могат да го направят веднага, казва изпълнителният директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България
- Финансовият министър Асен Василев лансира идея преди приемането на еврото да опитаме паралелното му използване с лева. Това ще срещне ли подкрепата на бизнеса, г-н Иванов?
- Това е стъпка в правилната посока. Няма да стане веднага, защото най-напред трябва да бъде съгласувана с ЕЦБ. Без нейното съгласие няма да се случи. Трябва одобрение и от всяка от страните, членки на еврозоната. Ако го получим, не можем да очакваме, че всички търговски обекти веднага ще започнат да приемат и предлагат плащане в левове и евро. Това обаче не е проблем. Нека започнем от там, където има желание и възможност. Големите вериги имат готовност, така че не очаквам сътресения. По-трудно ще бъде с кварталните магазини. Положителното е, че преходът ще бъде плавен.
- Бизнесът има ли готовност да плаща заплати в евро на хората, които го поискат?
- Аз съм убеден, че има големи организации, които имат готов софтуер и могат да го направят веднага. Има вече много международни фирми, които го правят и сега. Малките ще се учат от тях и ще се подготвят. На практика ще изпълняваме предварително това, което така или иначе ни е възложено и ще трябва да направим. Нещо като генерална репетиция – не само цените ще бъдат обявени в левове и евро, а ще има и плащане в евро. Това е положително.
- Официалното приемане на еврото от България бе отместено за 1 януари 2025 г. Има ли възможности това да стане по-рано?
- Още мисля, че има възможност за приемането ни в еврозоната малко по-рано от тази дата. Така че паралелното използване на двете валути наистина е добра стъпка. Ние на практика сме в режим на евро и няма нито един аргумент, който да ни кара да бъдем против въвеждането му и официално. Сега не може да ползваме положителните страни, а само спазваме изисквания. Мога да дам пример - при емитирането на дълг лихвите започнаха от 2, след това се качиха на 3 и 4%. А Хърватия, която вече въведе еврото, пласира дълг с 2% лихва.
Ако продължаваме така, ще бъдем в положението на страна извън ЕС. Влизането в еврозоната ще ни осигури не просто евтин ресурс, а и друг поглед към нас. Инвеститорите ще ни разглеждат като добър регион, ще насочват и тук това, което имат като бюджети. Не виждам никакви проблеми и опасения от ценови шокове, защото бидейки в борд, просто ще сменим наименованието на валутата.
- Стана ясно, че като стъпка към Шенген може да потърсим помощ от митнически екипи от Нидерландия. Как гледате на такава възможност?
- Всичко, което води до промяна в позициите на тези страни, които са против, е положително. Имахме преди дни управителен съвет на КРИБ и приемането ни в Шенген е вторият приоритет след еврозоната, който сме си поставили като организация. Имаме вече фирми, които са не в топ 100, а в топ 10 в класациите на Европа и много страдат от това, че мениджърите им биват третирани като идващи от трета страна. Каквото зависи от нас, сме готови да помагаме и за Шенген, и за еврозоната. Ако го поискат. Отворени сме, готови сме да съдействаме на това правителство. Да не забравяме, че можем да бъдем полезни, най-големите компании.
