България се оказва сред държавите в Европа с най-евтини жилищни кредити
Мерките на БНБ за охлаждане на кредитирането вече дават резултат, макар и плах. За май централната банка отчита увеличаване на лихвените нива и за домакинствата, и за бизнеса. Данните за обемите на новите заеми обаче показват, че това движение е направило бизнеса малко по-предпазлив, докато гражданите продължават да теглят.
Средният лихвен процент по левовите кредити за потребление е достигнал 8,66%, което е с 0,85 пункта повече от преди година. При ипотеките в левове средната лихва се повишава за месец с 0,06 пункта до 2,6%, а за година с 0,05. Всъщност от началото на годината до края на май банките са вдигали лихвите през три месеца, а в другите два са ги намалявали. В крайна сметка обаче дори с годишните разходи оскъпяването остава под 3%.
Средната лихва по кредитите за бизнес до 1 млн. евро, договорени в левове, за месец се вдига с 0,08 пункта до 3,77%, а за година с 0,9 пункта. При заеми над 1 млн. евро месечното повишение е с 0,72 пункта до 4,01%. Още по-отчетлив е ръстът при кредитите до 1 млн. евро, договорени в същата валута - за месец до 4,92%, а за година с 2,34 пункта. Намаление има само при заемите над 1 млн. евро, където лихвата е паднала до 5,35%.
Две основни мерки засега прилага БНБ, за да свие темповете на новите заеми. Първата е предстоящото от 1 юли увеличаване на минималните задължителни резерви по привлечените от банките средства от 10 на 12%. Към това се добавя и влиянието на буфера за рискови заеми, който от 1 октомври ще стигне 2%.
При лихвите по депозитите също се отчита леко движение нагоре. За май средният лихвен процент по депозитите в левове с договорен срок се повишава с 0,09 пункта до 0,56%, а по тези в евро - до 0,7%. Няма промяна обаче при средната лихва по овърнайт депозитите в левове и в евро, която остава близо до нулата - 0,01%. Средната доходност на депозитите, договорени за ползване след предизвестие в левове и в евро, запазва нивото си съответно от 0,11 и 0,16%.
Логично при тези нива България се оказва сред държавите в Европа с най-евтини жилищни кредити, показва анализ на РИА Новости по официални данни от централните банки в Европа към март.
Най-скъпи са в Украйна заради войната. Там средната лихва на година е 13,4% - най-високото ниво от 2019 г. насам. На второ място е Молдова, където цената на ипотека е 12,03% годишно. Следват Унгария (10,52%) и Полша (8,9%). Все пак в последните три страни лихвите по заеми са намалели.
Сред държавите със скъпи кредити са и Румъния и Русия, съответно с годишна лихва от 8,4 и 8,18%. Оскъпяване между 6 и 8% има в Северна Македония, Черна гора, Румъния, Чехия и Сърбия. Наполовина по-ниски са те в Дания, Латвия, Естония, Великобритания, Словения, Кипър и Албания.
Едни от най-ниските лихви по жилищните кредити през март имаше в Швейцария, Хърватия, България и Франция - в диапазона 2,4-2,9%. А най-евтин ипотечен кредит в Европа през март тази година е можело да бъде взет в Малта - с лихва от 2,4%.
В сравнение с миналата година има чувствително покачване на оскъпяването. През 2022 г. най-ниските средни лихви са били в Люксембург - 1,6%, и във Франция - 2,1%.
При повечето държави в Европа през март средните лихви по ипотеки са стигнали исторически върхове. В Германия, Швеция, Ирландия, Люксембург, Финландия, Словения, Нидерландия и Австрия са на нивата от 2008-2009 г.
Стойностите от 2010-2011 г. са стигнати в Литва, Латвия, Естония, Швейцария и Румъния. На ниво от 2012-2014 г. са се върнали лихвите в Сърбия, Великобритания, Белгия, Португалия, Италия, Испания, Чехия, Дания, Норвегия, Кипър, Франция. В Северна Македония, Словакия, Черна гора и Ирландия оскъпяването е като преди 7 г. За първите три месеца на тази година средните лихви са се повишили най-много в Украйна, Русия и Кипър - съответно с 3,9, 1,53 и 1,4 процентни пункта. За същия период намаляват най-много в България, Малта, Полша и Молдова - с 0,2-0,7 пункта.
