Самотни скъпи стоки стоят по щандове без търговци
Американските молове са се превърнали в призрачни здания със слабо осветление, затворени пробни и хиляди скъпи стоки, които са по местата си само благодарение на сигналните системи срещу кражба.
Световни марки чанти, дрехи, обувки на цени от няколкостотин до няколко хиляди долара изглеждат изоставени и всеки може да ги пробва, да ги оставя където дори му хрумне, да ги изцапа – няма кой да забележи.
Щанд на елитна козметична марка на площ от около 300 кв. м е пуст.
Единични клиенти се лутат между стоките, сами намират почистващи кърпички, пробват продукти, а когато трябва да вземат запечатан продукт, бърникат по чекмеджета, сравняват продуктови номера и накрая събират онова, което желаят. Следва втора трудност: намиране на работеща каса.
В общата преобладаваща тъмница на щанд за диамантени бижута стои една търговка, която се спуска на бегом към каса на 30-ина метра от нейния щанд, където може да извърши продажбата.
На втория етаж на мола са дрехите. Много от тях са на стойност между $ 400 и $ 2000, но и тях никой не следи. Пробните са затворени, преградени с мебели, които някога са били част от лукса клиентите да изчакат реда си. Единични посетители се събличат между закачалките на етажа и пробват на място, а после мятат нанякъде пробваната дреха.
В момента, в който някой купи нещо, веднага получава отстъпка от 25% за следваща, а ако купи още нещо, получава 30% за следваща. Ако човек знае този трик предварително, започва с нещо по-евтино и после вдига стойността на онова, което избира.
Историята като статистика
През 1970 г. в САЩ моловете са 37 хиляди, а през 2017 г. са 116 хиляди. Ефективността на мол се изчислява като приход от квадратен фут и през 2017 г. на първо място е Ню Йорк с доход от 1624 долара на квадратен фут (0,1 кв. м).
Над 500 са моловете в страната с площ над 93 хил. кв. м, а тези на около 9 хил. кв. м са 89 хиляди. Само заведенията заемат над 20% от общата площ и под един покрив понякога има 60 различни ресторанта! Проучвания сочат, че 40% избират мола според разнообразието за хранене.
За сравнение, най-голямата площ на американски мол се равнява на 2 хиляди новопостроени апартамента у нас.
Концепцията на моловете е “всичко под един покрив за всеки вкус и всеки портфейл”. Нуждата е породена от големите отстояния между кварталите, които никнат навсякъде из САЩ, и невъзможността да бъдат обособени търговски улици в градовете. Лос Анджелис например не е град, а обобщение на множество малки селища, естествено, допрени едно до друго.
Още в началото на развитието на търговските мегаобекти за привличането на клиенти магазините с по-оборотни стоки започват агресивните намаления, което принуждава и високия клас търговци да свиват цените на равни интервали от време. Както казват първите българи, които откриват насладите на западния свят веднага след 1990 г.: “Най харесвам веригата САЛЕ!”.
Надскачането с оферти при американците стигна до прочутия Черен петък, когато спят на опашка пред вратите и атакуват като кръстоносци. През 2006 г. в надпреварата към стоките загиват 12 души, а 117 са тежко ранени. През 2016 г. закъснял купувач на опашката открива стрелба и когато ужасените хора се хвърлят по земята, той претичва по телата им, за да застане отпред. Общо 44 пъти е откривана стрелба по време на разпродажбите от 2008 до 2017 г.
Началото на края
Първите знаци за започващия срив сред успешните молове са разяснени в обширна статия на в. “Вашингтон пост” още през 2013 г., но тогава още никой не предполага настъпването на стихията, наречена ковид. С възможността човек да купува, да получава безплатно на другия ден и да връща безплатно милиони започват да пренасят части от магазинни наличности у дома, да избират колкото си искат и после да връщат онова, което са носили само няколко пъти или наистина не им харесва. За никого не е тайна, че скъпи бижута, облекла, обувки се носят еднократно, а после, практически на нулева цена, купувачът връща продукта. На търговеца остават от няколко дни до няколко седмици да оперира с получените средства и да ги завърти, преди да ги възстанови по сметката на купувача.
“Вашингтон пост” продължава темата и през 2019 г. вече под заглавие “Моловете загиват. Онези, които съществуват, влагат милиони, за да се превърнат в нещо друго”.
Така предишните места за пазаруване са вече студиа за пилатес, за йога, разкрасителни клиники, клубове по интереси; курсове по готварство; уроци за справяне с живота; дневни центрове за деца. В същото време на площите, заемани от елитни производители, се настаняват вериги като Ross, ТJ Maxx и Burlington, които разпродават дрехи с дизайнерски имена в изостанали бройки от стари колекции с намаление и до 90%. Там обаче атмосферата е като в магазин за втора употреба, макар ровенето да си струва.
В немилост са почти всички молове, до които се шофира специално. Отдавна паркингите им са безплатни, но местното население вече не е привлечено от омръзналите сгради, витрини и всичко, превърнало се в досада. Веригите в цялата страна уволняват едновременно по няколкостотин служители и остават само онлайн.
В Канада закриват верига Nordstrom, известна с луксозните стоки. Козметичните щандове са напълно опоскани и са останали само табели с цените на самите щандове – ако някой иска тепърва да прави магазин. Продавач с посивяла коса и елегантен костюм с жилетка и шивашки метър, който наднича от джобчето му, споделя, че 29 години от живота му са посветени на мъжките ризи, и добавя, че никой не назначава продавачи, защото дори клиентите вече не ги искат.
Възходът на картинките в телефона
Онлайн търговията в САЩ за първи път надхвърли 1 трлн. и достигна 1,3 трлн. през 2022 г. според Digital Commerce, чието проучване е представено от американското правителство. Въпреки това растежът от 7,7% е най-бавният след 2009 г.
Всеки със смартфон бива атакуван средно от 347 рекламни банера на ден, сочат данни, цитирани от Statista. Ползвателят на смартфон доброволно отваря поне половината от тези реклами. Приходите на “Гугъл” от онлайн реклами започват от $ 1,42 млрд. през 2003 г. и достигат $ 135 млрд. през 2019 г. “Фейсбук” почва собствени таргетирани реклами през 2007 г. и през 2019 г. приходите са $ 69 млрд. Тъй като мнозина плащат за приложения да не виждат реклами, появява се новата мощ на инфлуенсърите, които биха рекламирали всичко, за което им се плаща, включително и неща, които са забранени от закона, но са “техен личен избор”.
Според eMarketer през тази година 218 милиона американци пазаруват онлайн, което прави 65% от населението. Социологически проучвания сочат, че един от трима американци поръчва онлайн нещо само защото желае да го види отблизо или да го пипне лично. Обяснението е, че когато разкъсват пакетите от пощата, това било като Коледа, но когато те пожелаят. Съвсем логично моловете са реорганизирани в мрежата, като някои от тях предлагат буквално всичко: покупката на лични вещи, всичко за дома, самолетни билети, автомобили на изплащане, изгодни ваканции, а веднага след това и нови дрехи за ваканциите.
Според USA Today американците дължат средно по 7500 долара по кредитната си карта, а от всички длъжници в разделението по раси най-малък е делът на азиатците – едва 24%. Над 40 на сто от притежателите на кредитни карти не знаят какъв лихвен процент плащат при дълго изплащане на дължимото и не знаят, че става дума за 20%.
Шестте най-купувани вида продукти онлайн от американците са дрехи, обувки, аксесоари, фитнес продукти, козметика и парфюми. Всичко това бе великата сила на моловете.
