На заседанието на парламентарната комисия по образованието и науката днес не беше подкрепен за първо гласуване законопроектът за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), внесен от Костадин Костадинов и от група народни представители. За приемането на законопроекта гласуваха шестима народни представители, против нямаше, а въздържалите се бяха 13.
От Парламентарната група (ПГ) на "Възраждане" обясниха в началото на заседанието на комисията, че три са основните предложения за промени, които предлагат в ЗПУО. Първото е за конкурсите за избор на директорите в системата на средното образование, като целта е да няма политически назначения. Второто предложение е за началниците на Регионалните управления на образованието (РУО), за да имат минимум осем години стаж в системата на образованието, защото това са два атестационни периода.
Третото предложение беше представено от Ивайло Папов от ПГ на "Възраждане". "Предложението ни е - учениците от трети и четвърти клас, тогава, когато не покриват държавните образователни стандарти, да има възможност, която да е установена в ЗПУО, да останат в съответния клас", обясни Папов. Той каза, че "това не е самоцел и добави, че е било коментирано и в предното Народно събрание, когато са предлагали и втори клас". Тук намерихме по-мекия вариант и оставихме само трети и четвърти клас, но е важно не само децата да бъдат оставени да повтарят, а и да им се даде възможност да наваксат и тези пропуски, които имат, каза Ивайло Папов. "Нашата идея е да се позволи тази възможност, за да може учениците в трети и четвърти клас, които не покриват държавните образователни стандарти, да остават в съответния клас", отново отбеляза народният представител.
Заместник-министърът на образованието и науката Мариета Георгиева каза, че "липсват каквито и да научни изследвания, както и конкретни проучвания в нашата реална ситуация - какви са причините това нещо да се случи, защо децата в първи, втори, трети клас не се научават да четат, въпреки че те влизат в задължителна предучилищна и училищна възраст още на пет-шест, а дори и на четири години". Световните научни изследвания твърдят категорично, че повтарянето на клас, в тази възраст не води до нищо позитивно и не води до никакъв ефект за подобряване на резултатите на децата. Ние искаме децата да могат и да знаят, отбеляза Георгиева.
Тя добави, че трябва да бъде направен един добър анализ по отношение на това какви точно са причините - дали децата не идват в училище, дали допълнителната работа с тях, свързана със затрудненията им, не се извършва по начин, който би дал най-добър резултат. Трябва да се установи от какво реално се нуждаят тези деца, за да постигнат реално успех, каза заместник-министърът на образованието. Стотици изследвания, официално публикувани и налични в международен аспект, твърдят, че повтарянето на клас повишава риска от отпадането в училище, добави Георгиева.
По тази причина становището на Министерството на образованието и науката (МОН) е, че "не е добра идея да подходим с юридически нормативни промени преди ясно да сме си дали сметка какво води до този резултат, който виждаме и едва тогава да преценим какво повече може и трябва да направим", обясни заместник-министърът.
По отношение на конкурсите за директорите смятаме, че е редно първо да изчакаме становището и решението на Върховния административен съд за наредбата, която беше приета и беше блокирана през миналата година, за да сме наясно какво евентуално трябва да бъде направено, каза Мариета Георгиева.
За началниците на РУО становището на МОН, е, че те, тъй като са държавни служители, са подчинени на Закона за държавния служител и е добре да се съобразяваме с нормите на този закон, както и с изискванията на класификатора на длъжностите в държавната администрация. Считаме, че тези осем години не съответстват на ранга, който е предвиден за тази длъжност, каза заместник-министър Мариета Георгиева.
Елисавета Белобрадова от ПГ на "Продължаваме Промяната-Демократична България" постави въпроса дали МОН разполага с данни за учениците и тяхната успеваемост от първи до четвърти клас, както и дали се знае кои ученици не се справят с учебния материал, както и дали има нужда от социалното им подпомагане.
"Освен националното външно оценяване в четвърти клас, няма някакво целенасочено направено изследване, анализ, на всичко, което се случва от първи до четвърти клас. Има провеждани частични, тематични проверки във връзка с определени резултати, но няма някакви изводи и направени обобщения, и не може да се счита, че те са основателна информация, достатъчно достоверно надеждна, за да бъде приета като основа за вземане на решения", каза заместник-министър Мариета Георгиева.
Председателстващият образователната комисия от ПГ на ГЕРБ/СДС Красимир Вълчев заяви, че в МОН има много анализи, както и във всяко Регионално управление на образованието. Има анализи за причините за отпадане от училище и за непосещаемост на учениците в клас, добави Вълчев, цитиран от БТА.
Ирена Анастасова от ПГ "БСП за България" каза, че е прочела внимателно всичко становища по разглеждания законопроект за промени в ЗПУО. "Становищата са разделени на две групи и има прави впечатление, че становището на синдикатите и на работодателските организации са в подкрепа на законопроекта. От 2015 г. децата не повтарят клас, нямат количествени оценки до трети клас, включително, но не постигнахме резултати и нещата не станаха по-добри", заяви Анастасова. Тя добави, че всичко това изисква да се направи много сериозен анализ от МОН.
