Липсата на редовен бюджет лиши пътната агенция от възможността да планира основни ремонти
За първи път от години това лято движението поне по основните магистрали и пътища в страната няма да бъде затруднено от многобройни тапи. Състоянието на самите пътища си е същото, каквото е било винаги, но големи ремонти, които да изискват затваряне на артерии и пускане на трафика по заобиколни пътища, не се очертават.
Причината е, че липсата на редовен бюджет за 2023 г. е лишила пътната агенция от възможността да планира основни ремонти, особено пък мащабни, каквито се правят по аутобаните и първокласните пътища.
“Това, което правим в момента, са аварийни ремонти, каквито се правят всяка пролет. По същество
това е кърпене на асфалта,
където се налага. Тече и ремонтна програма по второкласни и третокласни пътища, но тя не засяга големи пътни артерии”, обясни пред “24 часа” Венцислав Ангелов, който бе шеф на управителния съвет на Агенция “Пътна инфраструктура” до преди ден. В четвъртък новият регионален министър Андрей Цеков назначи нов управителен съвет на пътната агенция, като Ангелов бе заменен от Ясен Йорданов (виж карето по-долу).
Независимо от това големи ремонти няма как да се правят това лято, защото, за да се организират, първо трябва да се обявят обществени поръчки. Обикновено неспечелилите кандидати обжалват,
процедурата се проточва 3-4 месеца
и докато се сключи договор, вече е дошла следващата година.
“Работата с удължителния бюджет ни постави в трудна ситуация, тъй като можем да изразходваме всеки месец една дванайсета част от миналогодишния бюджет, но
един голям ремонт никога не трае един месец
Освен това нормата за капиталовите разходи предвижда да се съобразяваме с размера им за същото тримесечие на предходната година и да не надвишаваме лимитите. Така че трудно можем да предвидим мащабна ремонтна програма и да я съобразим точно със строителния сезон”, обясни пред "24 часа" членът на управителния съвет на АПИ Десислава Паунова.
Последната зима заради мекото време
пътната агенция е спестила 164 млн. лв.
от предвидените средства за чистенето на сняг. Това е около половината от планираните за зимно поддържане 275 млн. лв. и с тези пари сега пътната агенция кърпи асфалта или сменя мантинели и пътни знаци, но само там, където това е крайно наложително.
Това се прави от фирмите, които бяха избрани от служебното правителство за зимното поддържане. Техните договори са удължени и след април до сключването на нови, защото в момента текат процедури по избор на фирмите,
които ще поддържат пътищата през следващите 4 години
Тези процедури до една се обжалват и поне засега няма сключени договори.
Има програма за основни ремонти на около 200 км пътища, но нито един от тях не е по магистрала или по важен първокласен път (виж картата).
Например по цялата магистрала “Тракия” от София до Бургас в момента се ремонтират аварийно само малки участъци. В неделя вечерта между 3-и и 5-и километър на излизане от София цялото движение бе прехвърлено върху отсрещното платно, защото се наложило спешно да се прави гаранционен ремонт на фугите на мостовото съоръжение. Той обаче приключва в петък по обяд.
В района на отбивката за Мухово (след Ихтиман) скоростта на движението през цялото лято ще е 70 км в час заради отдавна започнало обезопасяване на аварийната лента, което ще приключи чак през ноември. Двайсетина километра преди това има и ремонт на около 300 метра, който също ще продължи дълго, защото се сменя плочата под асфалта.
Аварийната лента се ремонтира в продължение на 2,6 километра и преди Бургас, като този ремонт също се предвижда да продължи до края на годината.
Разбира се, остават много участъци по “Тракия”,
на които настилката е компрометирана
– и в Пазарджишко, и в Пловдивско, но поне засега не се предвижда те да се ремонтират. Навсякъде по тези участъци има ограничение на максималната скорост, но поне засега това не е предизвикало задръствания.
След кошмарните 6-7 години, в които всеки петък и неделя по магистрала “Хемус” между столицата и Правец колите пълзяха с 15 км в час заради ремонтите на тунелите, това лято за първи път няма да има такива проблеми.
Пътната агенция все пак обяви обществени поръчки за цялостен ремонт на следващите два тунела - “Топли дол” и “Правец”, която предполагаше, че движението ще е затруднено, защото ще се използва само по една тръба от двете съоръжения. Ремонтите би трябвало да траят година и половина, но фирмите, чиито оферти бяха отхвърлени, обжалваха процедурите, а това ще забави началото на ремонта поне с 3-4 месеца. Така че през лятото
ако по “Хемус” някой участък бъде затворен,
това ще е само за авариен ремонт, който ще бъде извършен бързо. И в момента там има 3-4 такива участъка, но работите по тях трябва да приключат до края на тази седмица или най-късно на следващата.
Ако някой има намерение
да пътува до гръцкото море,
също не би трябвало да попада в задръствания по магистрала “Струма”.
В момента там има само две стеснения заради асфалтиране и авариен ремонт на фуги. Едното е малко след Даскалово, където
движението е с 50 км в час,
а другото – близо до Дупница. Но първият ремонт приключва в края на юни, а вторият – още идната седмица.
Единствено по магистрала “Марица” има около два километра, в които движението е само в изпреварващата лента и на двете платна. Там се прави основен ремонт, който ще приключи чак през януари догодина. Това засяга само пътуващите към Турция.
6 участъка с над 80 жертви за 30 месеца
Димитър Мартинов
На 6 участъка от републиканската пътна мрежа в последните 2 години и половина има над 80 жертви на катастрофи. Отсечките са около Микре по пътя София - Варна, Русе - Бяла, Поликраище - Самоводене, Карлово - Казанлък, Казанлък - Стара Загора и Видин - Враца - Ботевград. Списъкът е подреден от експерти от държавни институции и кметове, чиито съграждани и съселяни гинат по тези “черни” трасета (виж инфографиката).
Най-много са загиналите в 56-те километра от Бяла до Русе. Там от 1 януари 2021 г. досега има над 300 катастрофи с 32-ма загинали. Пътят е тесен, двупосочен, с по една лента, минава през села и се нуждае от ремонт. Край него има много дървета, трафикът на камиони е денонощен заради Дунав мост. Затова често изнервени шофьори опитват да ги изпреварват и се удрят челно в насрещното.
Втори в черната класация е районът на Микре - от Български извор до Българене. Там от 2021 г. досега са станали над 220 катастрофи, а загиналите са 19. Инцидентите край Микре са 2 типа - челен сблъсък при рисково изпреварване и удар в дърво. Най-тежката е от юли 2021 г. Тогава варненска кола се блъсна в ловешки автомобил при изпреварване.
Третата отсечка е Самоводене - Поликраище, където тирове са издълбали коловози от 10 см в размекнатия асфалт. Затова шофьорите натискат газта, за да изпреварват, не могат да контролират автомобилите и катастрофират. А други опитват да наваксат време на правите участъци, карат рисково и излизат от пътя. Жертвите са 7.
2 от опасните отсечки преминават през Казанлък. Това е пътят до Карлово и този до Стара Загора. Там има 6-има загинали. И двата пътя са в добро състояние, а инцидентите са най-вече самокатастрофи.
На северозапад има “черно” трасе, което е от Видин - Враца - Ботевград: тесен път в ужасно състояние с огромно количество тирове. Затова и изнервените шофьори натискат газта, а след това се удрят челно или излизат от пътя.
Най-опасните 100 метра от началото на годината пък са между Варна и Белослав. Там само между първия километър и 1,1 км за 5 месеца има 3 тежки катастрофи с 6 жертви. Най-много инциденти за такъв кратък участък има на Северната скоростна тангента в София. От петия километър в следващите 100 метра е имало 4 тежки катастрофи за първите 5 месеца на годината. При тях има един загинал.
Седма рокада в АПИ за 2 години
Седмата поред рокада в ръководството на Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ) за последните две години издигна за председател на управителния съвет на ведомството инж. Ясен Йорданов.
В държавната администрация той е познат едва от миналата година, когато бе привлечен като външен експерт в междуведомствената работна група, която трябваше да оценява дали под формата на текущи ремонти не са възлагани основни по времето на ГЕРБ.
В средите на пътния бранш обаче той е познат като експерт по мостови съоръжения, работил е дълги години в “Мостстрой” и известно време в ГБС. Второто попълнение в съвета е инж. Калоян Киров. Третият член на управителния съвет - инж. Десислава Паунова, остава на поста си.
