Големият български поет Петър Анастасов, който някога написа "и смъртта е също форма на живот", си отиде. Новината за кончината съобщиха негови близки. Българската литература губи творец, оставил незабравими стихове.
Той е роден на 27 октомври 1942 г. в пловдивското село Марково. Автор е на текста на химна на Пловдив.
Бил е главен редактор на в. "Комсомолска искра", директор на издателство "Христо Г. Данов", главен редактор на издателство "Христо Ботев" и директор на издателство "Български писател". По негов сценарий е заснет филмът "Църква за вълци", както и телевизионните новели "Малка промяна в звездите", "Командировка за спомен", "Оттатък ставаш невидим". Автор е на осем книги със стихове.
Носител е на редица литературни награди, сред които Наградата "Пловдив" за цялостно творчество; "Орфеев венец" за поезия на Литературните празници "Пловдив чете"; Националната награда за поезия "Пеньо Пенев"; Наградата за поезия на СБП.
Той е и почетен гражданин на Пловдив.
Миналата година Петър Анастасов издаде избрани 80 свои стихотворения по случай 80-годишния си юбилей.
Негово е стихотворението "Бяла въздишка", превърнато в песен.
И този сняг ще мине,
невидим ще изчезне,
в невидимите бездни
на идните години.
И само от картини,
рисувани по памет,
наивно ще ни мамят
рисувани снежинки.
Въздишката ти бяла
над преспите ще литне,
ще стопли някой скитник,
а ти ще зъзнеш в шала.
И аз ще зъзна също,
с очи, за тебе слепи.
Ще стопли чужди шепи
въздишката ми бяла.
Може би това е,
вълшебството, което
остава под небето
след всеки сняг нетраен.
Ето химна на Пловдив, който Петър Анастасов ни завеща.
Град гранитен, град небесен,
град на всички времена.
Помниш ти орфеевата песен
на Родопа планина.
И античната ти слава
връща своя блясък днес.
И в очите наши пак изгрява
възрожденската ти чест!
Град, дошъл от вековете,
тук сърцето му тупти.
Той е с нас – гори, работи, свети –
с нас и с нашите мечти.
Това е Пловдив – град свещен,
в горди хълмове вграден.
Навеки тук, навеки наш –
роден дом и храм, и страж!
Светла му памет! Искрени съболезнования на семейството!
