- Заблуда е, че президентът губи всичко. Радев получава време да напише дългосрочната си политическа стратегия
- Двете формации печелят историческия шанс наистина да сложат край на прехода. При провал обществото ще заседне в опасни популистки проекти
“Отвращение” - дума, с която президентът Румен Радев описа чувството след “целувката” между ГЕРБ и “Промяната” , след като се разбра, че двете коалиции ще съставят заедно правителство.
Далеч по-отвратителна е целувката между президента и главния прокурор, отрази веднага удара депутатът Христо, известен като Ицо Хазарта.
Така или иначе, ако досега говоренето беше за завладяната държава (по Гешев), днес вече имаме целунатата държава.
Правителството, което вероятно във вторник ще стане факт, е нещо като плод на непорочното зачатие, на
брак, който и двете страни твърдят, че не са и не желаят
да консумират, защото нямат доверие помежду си.
Иначе най-малко романтични чувства предизвиква тази сватба у президента. Неговите противници са убедени, че Румен Радев е най-големият губещ “споделената власт” между довчерашните антагонисти ГЕРБ и “Промяната”.
Може и така да се приеме - държавният глава самият допринесе в кулминационния момент Бойко Борисов да върне хората си на масата за преговори. Разпространеният запис от заседанието на ПП наистина беше фрустрирал ГЕРБ до степен не просто да замрази преговорите, а направо да гледа към нови избори.
Но излишно острата реакция на Радев, казват участници в процесите, е помогнала в ГЕРБ да осъзнаят, че лидерът им е прав, и да се прежалят за съюз с “Промяната” . Вече в парламента има мнозинство, което директно признава, че иска да намали президентската власт. Границата за враговете-приятели бе премината с менторския тон на държавния глава каква коалиция да правят или не. Дори тези, които директно не харесват нито Кирил Петков, нито Бойко Борисов, бяха подразнени, че президентът почти ги натири пак на избори, за да запази това, което самите политици му предоставиха - цялата власт в държавата.
Разбира се, жегата откъм Гешев и поисканият имунитет на Борисов също изиграха спояваща роля между враговете.
Доколко това ще отслаби Радев като доминант във властта? След като служебните му министри реално изчегъртаха повечето кадри на ГЕРБ и “Промяната”, сега сигурно ще наблюдаваме същото. Ген. Атанас Атанасов дори не крие ентусиазма си за смени в спецслужбите. Президентът разгърна много ветрилото от съмишленици, съюзници, помощници, фенове и сподвижници. Все пак повече от 2 г. той сменя кадри във висшата администрация и сектор сигурност.
През служебните си министри, всеки от които ще се завърне в “реалния” си живот/бизнес, президентът пък ще разчита на сериозна мрежа от съмишленици в много икономически и обществени сфери.
Почти всички дипломатически назначения също са негови.
Самият Румен Радев вече изглежда и вероятно се чувства изключително уверен на европейската политическа сцена и демонстрира добър диалог с лидерите там. Т.е. мантрата, предимно откъм ПП и ДБ, как възпират ей така от раз и във всичко властта на президента, е измамна. Същевременно излизането от изпълнителната власт развързва ръцете на Радев да се съсредоточи върху по-дългосрочна своя стратегия за бъдещето.
Подценяван в началото на първия си мандат, в началото на втория той доказа, че е един от най-сериозните играчи от старта на прехода до днес.
И че няма да слезе от сцената, когато доближи краят му на “Дондуков” 2. Като стратег, генерал и въобще последователен и подреден човек, със сигурност държавният глава се готви от сега за бъдещ проект. Какъв ще е той и кога ще се случи, е рано да се каже. Но местните избори наесен ще са тест за кръга около Радев. Очаква се
президентът да подкрепи кандидати за кметове официално “опаковани” като независими.
Сред тях със сигурност са настоящи - най-вече тези на БСП, които са от опозицията на Нинова. Други пък може да са сегашни служебни министри като Иван Демерджиев, на когото не е чужда идеята да се бори за кмет в Пловдив.
Вторият стар/нов център на властта са ГЕРБ, подразнени от “Промяната”, но вече са в “неочаквано добра комбинация”. Естествено, че завръщането на двете партии в изпълнителната власт накланя в тяхна полза везните спрямо всички останали играчи в момента.
В партиен план губещи от този съюз са и двете формации, защото не само твърдите им ядра не могат да преглътнат съюза с довчерашния най-голям враг. Усещат се предадени.
Но и двете ще могат да си върнат този кредит с лихвите, ако след повече от 2 г. криза и пет пъти избори проектът им ни вкара в Шенген, еврозоната и изведе догодишния бюджет до излишък,
Специално при ГЕРБ е изключително важно завръщането
във властта, защото тя до голяма степен е силна заради подкрепата на администрацията - държавна и по места, и на бизнеса, развивал се спокойно в ерата “Борисов”.
Ако вече не може да ги защитава, нейните хора постепенно ще се отдръпнат към нови проекти. Например бъдещия президентски. Борисов сам по себе си е отделна планета в системата на властовите центрове и се видя, че каквото и да се случва, си има собствена гравитация. Но и най-големият народен любимец се износва и изпран или не, неминуемо оттук насетне ще губи по малко независимо от невероятния си инстинкт за политическо оцеляване.
“Промяната” нямаше време да си изгради партийни структури, камо ли да овладее българските политически потайности. Но самият факт, че утре ще се гласува кабинет с нейния мандат, говори колко лековерна е хипотезата, че може да бъде метната зад парапета с един-два записа. Продължава да има зад себе си сериозен дял от активните градски хора и младия, “чист” бизнес.
Изключителната обиграност и опит на ГЕРБ в управлението (централно и в местната власт) в комбинация със заявката за промяна, при това с благословията на ДПС, може да роди онази управленска формула, която наистина да сложи край на мъчително проточилия се български преход.
Капиталът е натрупан, бизнесът е разчертан, политическото представителство е ясно. Но липсата на честна игра в разпределението на обществения и частния ресурс вече пречи на всички. Играчите - политически, икономически, дори “обикновените” хора осъзнават, че повече не може да се съществува в неясна мрежа от зависимости. Просто вече всички имат нужда от работещи администрации, съд, прокуратура, механизми за контрол, европейските пари да отиват по предназначение.
В съчетание с невижданото пренареждане в съдебната власт и ъндърграунда и въобще на всички нива в държавата, плюс външното очакване и натиск за влизане в разбирането за нормалност на една членка на ЕС, има голяма вероятност Д&Г да се окаже доста успешна и устойчива във времето управленска формула.
Но ако ПП-ДБ и ГЕРБ се сгромолясат, това ще завихри много по-мощна от досегашната политическа криза. Защото ще се е провалило “европейското”, в името на което се правят компромисите. Това не само ще напомпа “Възраждане”, но ще отвори ниша за всякакви нови дизайнерски коктейли от полулизъм, национализъм и рашизъм.
В този ред на мисли засега сред големите губещи е “Възраждане”, които, колкото и да храчат по кабинета Д&Г, не могат да го спрат
Ако наистина се опитат да нахлуят с привърженици в парламента, както се заканиха, ще разплачат от гордост само най-върлите си фенове. Останалите българи, колкото и да не харесват политиците си, би следвало да изпитат естествено възмущение и погнуса от подобни дела.
Все пак при провал на кабинета “Възраждане” ще се бори за първа политическа сила на следващите избори.
На пръв поглед и БСП е в списъка на губещите, защото остава извън властта. Столетницата обаче всъщност печели по три линии.
Първо, Корнелия Нинова блесна в левите среди, отказвайки да влезе в коалиция с ГЕРБ, които подкрепят изпращането на оръжие на Украйна и Истанбулската конвенция. Ход, признат ѝ дори от вътрешните опоненти. Второ, съюзът с ГЕРБ ще отслаби влиянието на “Промяната” сред левия електорат, което не бе постигнато изцяло при коалирането ѝ с ДБ. Така и последните червени бабички, които гледат на Кирил Петков и Асен Василев като на “нашите, младите, които ни вдигнаха пенсиите”, ще се отдръпнат.
Трето, изваждането на Румен Радев от изпълнителната власт силно отслабва вътрешната опозиция на Нинова. В момента гласът ѝ се чува и защото има свои представители в служебното правителство и в областните управи. Оставена без властови ресурси, тя ще отслабне като влияние в партията. А и очакванията са постепенно да прелее в новия проект на президента.
И още нещо - оставайки в опозиция при един силно напрегнат кабинет, БСП има всички шансове да върне част от електоралната си подкрепа с адекватно поведение.
ДПС винаги е била в обръча на властта, дори да не участва официално в нея. Сега балансът е запазен, а ролята на движението като радетел на умни промени в конституцията и в машинното гласуване е издигната на ново, по-високо ниво. Това изпира и него.
Така че след голямата политическа турбуленция нещата се пренареждат и подреждат. Големите въпроси са два - колко време ще издържи новият конструкт и кога турбуленциите и в Темида ще поутихнат до ново равновесно положение, което ще позволи що-годе нормалното функциониране на съдебната, а оттам и на останалите власти в държавата.
