Няма напредък в интереса на хората към изкуството, те не го търсят като остров и убежище и това поражда пренапрежение, каза актрисата Цветана Манева пред БТА. Тя смята, че много сериозна тема е какво ще стане с младите, защото има отдалечаване между родители и деца. „Годините са много тежки, възрастните са изправени пред трудности, с които да се справят и им е тежко, но от това пострадаха децата. Запитайте се кога разговаряме с тях, кога ги водим на театър и превръщаме това в семеен празник. Много важни неща изпуснахме, вторачени в това да получаваме информация, което не ни носи кой знае какво интелектуално богатство“, каза актрисата.
Тя обърна внимание, че политиците нагласят правителство с месеци, но никой не говори за образование, и то от най-ранна възраст, когато детето трябва да бъде заведено в музея и на театър, за да се събужда интересът му към изкуството. Манева смята, че пример като моноспектакъла „Една българка“ на Снежина Петрова, който е продукция на театралния департамент на Нов български университет, е много успешен модел за намиране на пътя към младите. Тя припомни, че преди промените у нас театрите пътуваха повече и всяка трупа имаше график за гастроли. Зрителите имаха непрекъснат достъп до това изкуство, а сега са вторачени в шоу програми и игри по телевизията, но това не е дълбочината на театъра, това е забавление, изрази мнение тя.
Кризата в държавата се отразява и на артистичната общност, каза още тя и припомни, че никога от администрацията не са ги търсили като организатори на фестивал да помогнат. „Няма правителство, което да е подавало ръка и да е имало грижа за това. Те споменават театър само когато трябва да се оприличат колко безобразно присъстват в Парламента, но няма толкова лоши артисти, колкото политиците и те не трябва да се гаврят с професията, която е сложна и изисква голяма дисциплина. Не бива аматьори политици да се сравняват с това“, каза Манева.
Актрисата сподели още, че изпитва потрес от войната в Украйна и смята, че хората на изкуството са в дълг на жертвите на този ужас, най-вече на децата, които остават без баща. Аз се молих в моя живот да няма война и пандемия, а то се случиха и двете, призна тя и добави, че се пита къде е отзивчивостта ни в това време, защото само някои хора отделно са правили каквото могат, за да помогнат, а в такъв момент трябва изкуството да се яви в подкрепа на душевността и разбитите нерви.
