Масово се пише калорий и хавлий. Младите обаче четат, момичетата харесват поезия
Преди дни в Софийския университет се проведе Третата национална студентска олимпиада по езикова култура, организирана от Катедрата по български език на Алма матер. Разговаряме с участници в олимпиадата. Те са първокурсници от специалностите “Българска филология” и “Скандинавистика”.
- Какви са впечатленията ви от говоренето в парламента?
Александрина Димова, първи курс “Българска филология”: Прави ми впечатление в речта на народните представители, че грешките, които се допускат, са в нарушение на книжовната норма и главно са свързани с диалектните различия на представителите на различните краища на България. Много се нарушава правоговорната норма в глаголните форми с окончание “ме”. Правилно е да се каже искаме, но не е правилно говориме. Народните представители трябва да въведат норми в своето говорене. Когато са на толкова важно място, трябва да имат предвид, че много хора ги слушат, и трябва да се стараят не само външният им вид, но и говорът им да е представителен.
- Четат ли младите?
А. Д.: Да. Все повече виждам млади хора с книги и учебници в градския транспорт. Голяма част от младежите правят собствени блогове, в които публикуват книгите, които са прочели, със собствени резюмета, анализи. Има много книги в личните библиотеки на приятелите ми.
Тихомир Алексиев, първи курс “Българска филология”: Относително е. Не всеки човек намира удоволствие от това да прочете книга. Определено се забелязва интерес към съвременната литература. Тя, освен че е модерна и представя модерна гледна точка, представя и исторически събития по разбираем начин. В момента чета “Аз още броя дните” на Георги Бърдаров и съм възхитен от разказаната история.
Що се отнася до парламентарната реч, освен отклонението от граматическите норми забелязвам много диалектно говорене. Грешно и дори глуповато използване на фразеологизми. Използват се много чуждици, които имат еквивалент в българския език - “мониторинг” вместо “наблюдение”.
Това грешно говорене си е PR
Говорят така, за да се покажат приближени до народа, че народът трябва да ги слуша, защото те са като тях. А се предполага, че в парламента, в университетите, в училищата трябва да се използва книжовният български език.
- Общуването онлайн изкриви ли речта?
Т. А.: Комуникацията през интернет е по-скоро битова. Има много съкращения като “здр.”, “к.п.”, “к.с.”, които значат здрасти, какво правиш и как си. Те изкривяват езика, защото навлизат и в говорната среда.
Радост Йовкова, първи курс “Скандинавистика”:
Да, все повече млади хора четат и това им доставя удоволствие. Особено в нашите среди на филолози. Чете се все повече съвременна българска литература - Господинов, Карабашлиев, Бърдаров. Основните отклонения са провокирани от принципа на икономията. Ако нещо може да се каже по-лесно и по-кратко, то ще стане точно така. Пример е процесът на редукция, т.е. широки гласни се произнасят като тесни - зилено вместо зелено. Или
пиленци вместо пиленце
Това също е диалектна особеност, която се чува в източната част на България. И все пак не смятам, че напълно трябва да заклеймяваме диалектните различия, те правят речта ни по-цветна. В институциите, особено в парламента, трябва да се придържаме към правилния книжовен изговор. Друг пример е неправилното съгласуване, което по-скоро откриваме в писмената реч - при свръхдълги изречения често се губи смисълът. Това говорим и в лекциите по норвежки, тъй като ни подготвят за добри преводачи - днес не толкова се оценяват дългите изречения от 5 реда, а по-кратките, които ясно и без излишни обяснения предават точното послание.
Ивайло Александров, първи курс “Скандинавистика”:
Радвам се, че по някакъв начин сме осъзнали, че книгите много могат да ни помогнат, за да се ограмотим. Забелязвам обаче притеснителни грешки в медиите, в интернет не само от млади хора, но и от по-възрастни. Думи в множествено число се изписват с Й накрая, което е доста комично - калорий, хавлий. Защитник съм на
правилното използване на пълния и краткия член
Използването на пълен и кратък член показва ролята на думата в изречението.
Йордан Стоилов, първи курс “Скандинавистика”:
Виждам много хубава тенденция - момичетата харесват поезия. Сестра ми също е пример за това. А политиците трябва да ходят на уроци по български!
Езиковедът доц. Владислав Миланов: И аз, и моите студенти вече се плашим, когато някой каже, че нещо е приоритет
За мен е особено важно, че точно тези млади хора отиват в парламента, за да слушат публично говорещите лица. За съжаление, уроците, които научават от парламента, нито като граждански модел на поведение, нито като речева култура задават висок стандарт. Първото, което прави впечатление на студентите, е неуважението към говорещия. Нещо, което ние трябва да възпитаме у себе си като общество - умението да изслушваме събеседника си, да изслушаме неговата теза и да не нападаме спонтанно и агресивно, а да представим собствените си виждания по един цивилизован начин, дори да са различни.
В парламента продължава да бъде притеснителна речевата агресия, която вече не се изразява само през обидата, но и през интонацията, жестовете, темпоритъма на изказването. Речевата агресия придобива по-застрашителни очертания, в които се показва неумение да изразиш мисълта си със силата на словото и да приложиш аргументи, които без обида да убедят противника в определена хипотеза. За нас тази речева агресия продължава да бъде много опасно явление. От повече от 15 години предупреждаваме, че тя се увеличава и че води неминуемо и до физическа разправа и като модел задава много лоша практика в обществото. Всеки от нас във всекидневието си се сблъсква с такива примери на обида, в които събеседникът му лесно преминава на “ти”, без да го познава.
Младите хора имат отговорност към думите, които използват, поне студентите, с които работя. Иска ми се това да бъде предадено като модел към младите в резултат на обучението по български език и литература в средните училища. Младите не създават пропаст между думите и живота, между думите и реалността.
Когато слушаме публичната реч, разбираме, че тя е все по-абстрактна. Тя все повече не ни дава информация за човека и неговите идеи. Тя като че ли по-скоро прикрива истинското, отколкото да го представи пред човека и да реши неговите проблеми. Мисля, че вече не е толкова проблем на политическото говорене отклонението от книжовните езикови норми. Това е въпрос на училищно възпитание, на усет към езика и на уважение към личността, към избирателите и към институцията, в която се намираш. Големият проблем, с който все повече ще се сблъскваме, е, че зад думите на политиците не откриваме реалността и същността.
И аз, и моите студенти вече се плашим, когато някой каже, че нещо е приоритет. Това е едно много евтино клише. Непрекъснато го чуваме от политиците, а виждаме, че не е точно така - нито в образованието, нито в здравеопазването, нито в сферата на услугите в държавната администрация. Кое е приотитет тогава?
Или всичко е стратегия. Хората се измориха, искат да видят какви реалности стоят зад всички тези стратегии. Иначе те остават думи, хвърлени в пространството, зад които нищо не стои. Непрекъснато търсят консенсус, а в същото време виждаме, че днес нацията ни е толкова разединена. Диалогът се разпада като синтактична структура и като умение да общуваш, да изслушаш събеседника, да не го прекъсваш, да не се опитваш да го надприказваш.
