Първи след Освобождението минават пеша по стъпките на Ботевата чета Захари Стоянов и Панайот Хитов
Снощи за поредна година на козлодуйския бряг с тържествена заря-проверка беше почетен подвига на Христо Ботев и неговата чета. В началото на тържествената част врачанският областен управител Георги Митов даде началото 75-ия поход „Козлодуй-Околчица“, в което тази година се включиха над 1 500 ентусиасти. Днес сутринта те поеха по 120-километровата алея на безсмъртието.
Ковид пандемията прекъсна за две години провеждането на най-мащабната и родолюбива инициатива в България - националния туристически поход по пътя на Ботевата чета от Козлодуй до връх Околчица във Врачанския балкан. През 2022 г. той отново бе възстановен и тази година отново стотици ще минат за 75-и път пеша по 120-километровата Ботева алея.
Националният туристически поход по стъпките на Ботевата чета традиционно се приема като идея на трима големи българи, преминали по маршрута през 1946 г. писателите Павел Делирадев, Димитър Осинин историкът Иван Велков. Тримата тръгват от козлодуйския бряг, на който през май 1876 г. акостира парахода "Радецки", а по пътя проучват и отбелязват местата, през които става придвижването на четата на Христо Ботев към Враца.
По-късно е създадена държавна комисия и под ръководството на Димитър Осинин е направена маркировка с 54 каменни знака и 6 малки възпоменателни паметника. След окончателното определяне на мястото, маркировката се довършва и знаците стават 68. Така се поставя началото на Ботевата алея и във Враца се създава първото звено за нейното подържане.
Пак по инициатива на тримата през 1947 г. се организира група от 12 души от София, към които се присъединяват десетина ученици от Лом, които изминават 120-километровия път от Козлодуй до Околчица. Това се смята и за първия национален поход по стъпките на Ботевата чета.
Историци и краеведи обаче напомнят, че още от 1901 г., когато първата комисия от девет Ботеви четници и местни общественици уточнява лобното място на войводата, до 1946 г. е имало групи, които минават по маршрута, водени преди всичко от патриотични чувства.
Преди това, още в 1878 г., козлодуйчани правят оброк за помен на погиналите четници и поставят на брега на Дунава 4-метров опълченски кръст от акациево дърво по идея на Младен Павлов, наричан Козлодуйското даскалче.
Според Бойка Лозанска от врачанското краеведско дружество през 1884 г. тържества послучай подвига на Ботев се организират в Пловдив и Враца. През 1888 г. Захари Стоянов и Панайот Хитов първи минават пеша по целият маршрут на четата от Козлодуй до Околчица.
В проучване на някогашния уредник във врачанския музей Николай Дойнов на 18 май 1901 г. на козлодуйския бряг се събира група поборници опълченци и неколцина Ботеви четници, които тръгват по пътя на четата и след три дни вече са във Врачанския балкан под връх Околчица. Това се смята за първото официално честване на годишнина от гибелта на войводата, когато са изминали 25 години след подвига му.
Според изследователите на туристическото движение у нас обаче като организирана национална изява началото на похода е през 1947 г. Пръв ръководител на националния поход е Борис Минковски, тогава председател на Централния туристически комитет. От архивите на врачанското туристическо дружество "Веслец" личи, че градът участва за пръв път през 1954 г. със своя група от около 60 души, сред които имало и колоездачи, които изминали 120-километровия път от Дунава до Врачанския балкан.
В началото походът се провеждал всяка година от 29 май до 2 юни. През 1979 г. по предложение на БТС, за по-достоверно начало се приема датата 27 май, когато се отбелязва тържествено и със заря слизането на четата от парахода "Радецки" на българска земя. С държавна наредба пък от 1957 г. националния поход започва да се провежда съвместно с комсомола и така се масовизира с участници от цялата страна.
"В наредбата за масовизиране на похода бяха посочени подробно всички законови изисквания за масови прояви, спомня си краеведката Бойка Лозанска.- Необходими бяха списъци, заверени в милицията, медицински бележки и лични документи. Изискваше сеекипировка от анорак с качулка, брезентов клин, здрави обувки, по възможност анцуг, раница, манерка за вода, платнище и одеяло. Пътните разноски и изххранването на участниците бяха за сметка на околийските и окръжните съвети на БТС."
В следващите години походът наистина се превръща в масова проява и по стъпките на Ботева чета преминават хиляди ентусиазирани участници от всички възрасти и краища на България. Когато се отбелязва 100-годишнината от подвига на четата и 30-годишнината на похода през 1976 г. е поставен рекорд и участниците в похода достигат 8600 души.
Демократичните промени в България внасят известен смут в организацията на похода, но все пак провеждането му никога не прекъсва до началото на ковид пандемията. Броят на походниците се движи от 504 за 2001 г. до 1346 през 2008 г.
Появяват се нови групи, някои по финансови или други причини се отказват, но остават истинските туристи, представители на дружества и клубове с дългогодишна история от Враца, Крумовград, Велико Търново, Козлодуй, Кнежа, Борован, Айтос, Търговище, Бобовдол, Бургас и много други.
От 2011 г. със съдействието на Областната управа на Враца се осигуряват средства за храна на всички участващи в похода ученици. В организирането на 120-километровия преход участват врачанското туристическо дружество "Веслец", разчита се на помощта на Ботевския комитет към врачанската община, мемориалния комплекс "Ботев път", както и на кметовете на селата, през които минават походниците.
