88-годишният патриарх Максим чака, без да мръдне пред “Александър Невски”, когато самолетът закъснява. Йоан Павел II му отива на крака в Синода
Понтификът лично се моли за цар Борис III в Рилския манастир. Присъстващите поляци се смълчават, когато се появяват царицата, Калина и снахите, облечени в черно и с черни дантели на главите
Протрита зона в мокета с размер на две човешки стъпала в хола на апартамента, в който Сергей Антонов е изтърпявал домашен арест в Рим след пускането му от затвора заради болест. Детайлът показва как българинът, несправедливо обвинен в атентата срещу папа Йоан Павел II, е стоял дълги, протяжни часове със свито сърце на прозореца на дома си.
Но какво си е мислил, знае само той. Бившият представител на БГА “Балкан” в Рим гледал навън, застанал прав до бронираното стъкло, опасано с железни решетки, тъпчейки на място, докато навън денонощно дежурят карабинери и за всеки случай е паркирана камионетка. Животът на Антонов минавал в опити да оневини себе си и страната ни.
Атентатът срещу главата на Римокатолическата църква става на 13 май 1981 г. На място е задържан стрелецът - турчинът Мехмед Али Агджа. Сергей Антонов е арестуван малко по-късно и освободен през 1986 г. след 3 години и половина затвор и домашен арест с неясното обяснение “поради липса на доказателства”.
Дългоочакваното
признание, че той
няма никаква вина
и че цялата българска следа е инсинуация, е произнесено категорично от устата на понтифика цели 20 години по-късно в София. Това е първият знак, който Светият отец дава през май 2002 г. при посещението си в българската столица, когато стана ясно, че всъщност самият той никога не е вярвал в тази хипотеза.
Времето на визитата му е избрано неслучайно. Едната причина е, че точно през месец май, но 1981 г., турският гражданин Мехмед Али Агджа стреля срещу папа Йоан Павел II. А другата - че посещението на най-висшия католически духовник съвпада с тържествата за Деня на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Известно е, че през X век светите братя са посрещнати в Рим с големи почести, а Кирил е погребан в църквата “Свети Климент” във Вечния град. Само
половин година преди
покушението те са обявени
за съпокровители на Европа.
Това е вторият знак във визитата - да се почетат равноапостолите.
След 1989 г. са правени нееднократни опити папата да дойде в България, което само по себе си би било признание за невинността на българите. Много пъти различни политици са се пробвали да вдигнат прокобата над страната ни и тежкото обвинение за покушението срещу понтифика. Вероятно затова е трудно да се каже кой точно е успял да го убеди да посети София, Пловдив и Рилския манастир.
Още президентите Желю Желев и Петър Стоянов са отправяли покана към Йоан Павел II, но той пристига тук в мандата на Георги Първанов. На страниците на в. “24 часа” са пуснати талони с предложение всеки желаещ да се включи в инициативата и вестникът събира обратно 22 200 индивидуални покани на граждани.
Те са изпратени в чували в посолството на Ватикана в София. Създаден е Общонароден комитет за събитието начело с журналиста Иван Гарелов, а основна структура в организацията е Атлантическият клуб. Неговият президент Соломон Паси тогава е външен министър.
Всички са в очакване дали и как точно папата ще оневини българите за атентата, който се случва 21 години преди това. Точно толкова ни делят днес и от деня, в който Йоан Павел II най-накрая стъпва на българска земя. В предварителните разговори от екипа на светия отец са предупредили, че той
не обича да говори на
светски теми. Тактичен
намек, че няма да обсъжда
т.нар. българска следа.
Същото пише в подробния си доклад и посланикът на България във Ватикана проф. Владимир Градев.
Тежкият протокол, в който 25 минути от срещата с президента Георги Първанов минават за представяне на делегациите и размяна на подаръци, както и бавният разговор заради здравословното състояние на полския папа за малко да провалят очакването на цялата страна. В тази ситуация държавният глава решава да рискува. Поставя веднага въпроса. За учудване на всички Йоан Павел II отговаря доста категорично: “Аз си спомням този мъчителен проблем за България, т.нар. българска следа. Това беше една инсинуация по време на атентата срещу моята личност. Т.е. поискаха да обвинят българите с тази отговорност - атентата срещу мен. Това беше една несправедливост. Това вече е изяснено и Светият престол има предвид този факт, т.е. невинността на българите.”
В същото време обаче предварително подготвеното съвместно изявление на прессекретариата на президента и директора на служба “Печат” на Ватикана е доста по-неясно. То е разпространено за медиите и гласи: “Светият отец заяви, че никога не е вярвал в т.нар. българска следа, защото винаги е хранил топли чувства, уважение и почит към българския народ”. Носят тази информация на Георги Първанов, който вече е на честванията пред Националната библиотека.
Той решава да
рискува за втори път и
споделя пред журналистите
какво точно му е казал папата. На следващия ден италианските медии вече пишат дългоочакваното - че Светият отец е произнесъл не прошка, а оправдание и отхвърляне на обвиненията срещу България.
Има още една сюжетна нишка, която върви успоредно с носещия се във въздуха въпрос за т.нар. българска следа - как ще реагира Българската православна църква на посещението на главата на Римокатолическата. Двата големи клона на християнската религия са в схизма от близо 1000 години. Няма практика за посещения на добра воля между тях.
Затова и една от неяснотите преди визитата в София е дали Светият синод ще окаже уважение към папата, или ще бъде краен като Руската православна църква. В крайна сметка царят, който тогава е премиер, успява да убеди патриарха и митрополитите, че диалогът между източното и западното християнство е необходим. Въпреки че една част от духовенството е против, 88-годишният тогава Максим прави жест да чака на крака посрещането на наместника на Бога за римокатоличеството на площад “Александър Невски”. Това е вторият знак във визитата.
Самолетът му трябва
да пристигне от Баку,
Азербайджан, и закъснява
Свален е с асансьор, а обичайният му ритуал да целуне асфалта при слизане е заменен с благословия на гърне с пръст, вдигнато до устните му. Транспортиран е с електрическа платформа до терминала. Хеликоптери летят ниско над града. В това време множество се е събрало пред храма в центъра на София. Българският духовен глава продължава да не помръдва пред катедралата въпреки напредналата си възраст. Което на дипломатически език означава много и е оценено подобаващо от екипа на Ватикана.
Гостът му връща жеста, като отива на посещение в Синода. За двете християнски църкви, които не се признават, това е изключителен знак. Но за да се избегне формализирането на визитата като папа при патриарх и да не се поставя въпросът кой е по-висш в йерархията, срещата е обявена като между софийския митрополит Максим и римския епископ Йоан Павел II. Това е третият символ в посещението - диалогът между клоновете на християнската религия.
А четвъртият е малко личен. Той е към тогавашния премиер Симеон Сакскобургготски. Двамата се познават отдавна. Две години след покушението царят се явява във Ватикана като изпълнител на завещанието на своя вуйчо - италианския крал Умберто II. Собственият му първороден син Виктор Емануил IV не може да присъства, защото му е забранено да влиза в Италия по онова време. Така през 1983 г.
намиращият се
в изгнание Симеон
има специална задача.
Трябва да връчи Торинската плащаница, лененото платно, в което според Евангелието е било увито тялото на Христос след разпъването на кръста и образът му е отпечатан върху него. Ватиканът не е признал официално автентичността на тъканта, но тя е свещена за милиони християни. Принадлежала е на династията на Савоите в продължение на 530 години. Желанието на покойния монарх на Италия е да премине в ръцете на Светия престол. Заедно с двама свои братовчеди именно Симеон Сакскобургготски предава реликвата пред прелатите в отсъствието на папа Йоан Павел II.
На следващия ден бъдещият български премиер е на аудиенция при Светия отец заедно с всички свои братовчеди от фамилията Савоя, които нямат забрана да пребивават в Италия. Царят започнал да представя първо дамите: “Маргарита Българска, Мария Пия Югославска, Елизабета Балкани”, при което понтификът го прекъснал и казал: “А, добре! Всички Балкани!” Накрая попитал няма ли роднинска връзка с полските крале.
При тези приятелски отношения не е изненада, че когато Йоан Павел II посещава България през 2002 г., в програмата му влиза частна среща с премиера Сакскобургготски и семейството му в Рилския манастир. Там заради главата на Римокатолическата църква са пристигнали много поляци. Скандират “Вива папа! Вива папа!” Но когато се появяват царицата, Калина и снахите на Сакскобургготски, облечени в черно и с черни дантели на главите, както повелява католическият канон, всички мигом млъкват. Настава гробна тишина. Отправят се безмълвно към църквата.
“Папа Йоан Павел II и придружаващите го кардинали изненадаха Симеон II с голям личен жест, като направиха обща молитва на гроба на цар Борис III”, спомня си този ден дългогодишният прессекретар на царя Цветелина Узунова. Посетителите чак не вярват, когато немощният отец, който заради влошеното си здраве е седнал, запява с кардиналите и гласът му се извисява над техните. Следва личната аудиенция за цялото семейство с изключение на княз Кирил.
За да няма излишни рискове, главата на Римокатолическата църква е докаран до Рилския манастир и отведен обратно в София с хеликоптер, пилотиран от летец от “Авиоотряд 28”. Цялата Национална служба за охрана е вдигната на крак, за да дебне да няма заплахи. Според информациите
27 000 полицаи също
са включени в екипите
по осигуряване на безпроблемно протичане на цялото посещение. Служител на НСО кара бронирания папамобил, който е производство на “Мерцедес”.
Преговорен е предварително целият маршрут - откъде ще се придвижи, как ще се включи кортежът, какъв е трафикът, заради хеликоптера се следят метеорологичните условия. “Инциденти нямаше”, коментира ген. Тодор Коджейков, който тогава е в НСО и отговаря лично за охраната на папата. Ватиканът също има свои гардове, които обаче са цивилни, а не в атрактивната униформа на швейцарската гвардия, позната от постовете пред Ватикана.
“3 дни ми минаха като едно цяло, все едно беше едно действие. Разбира се, имаше сериозна предварителна подготовка”, добави ген. Коджейков. Един от проблемите е, че на пешеходните маршрути папата се превозва в количка и трябва да се осигури рампа за достъп, което преди 21 години не е особено познато в София.
В крайна сметка всичко протича според сценария - без инциденти, а България получава дългоочакваното оправдание, че няма българска следа в атентата. Това е най-важният извод от събитието във вътрешнополитически план. Но за света визитата на папата в православна страна носи много важно послание за диалог и разбирателство между религиите.
