Дори с това намаление на инфлацията България все още е далеч от критериите на еврозоната
През април годишната инфлация в България слезе до 11,6%, след като само преди два месеца бе 16%, съобщи НСИ във вторник.
Това е най-значителният спад от много време насам, но отчасти се дължи и на това, че сравнението се прави с април миналата година, когато цените вече бяха тръгнали рязко нагоре.
На практика нищо не поевтинява,
а темпът на инфлацията се забавя. Икономистите наричат този процес “дезинфлация” и според актуалните прогнози на ЕК, финансовото министерство и БНБ това ще трае през тази и следващата година. Годишният ръст на поскъпването ще стигне до обичайните 2-3% едва в началото на 2025 г.
Измерена по европейската методология, годишната инфлация в България през април е 10,3%. Средната в еврозоната за същия месец е 7%, а в трите държави с най-ниска - Белгия, Нидерландия и Люксембург, средната е 3,9%.
Според Маастрихските критерии, за да бъде допусната в еврозоната, България трябва да има годишна инфлация не по-висока с 1,5 процентни пункта над средната за трите държави с най-ниска. Към момента това е 5,4%, т.е. страната ни все още не отговаря на този критерий.
Месечното нарастване на цените у нас през април е само 0,3%, това е най-ниският показател за последната година и половина.
Храните отдавна не са основният двигател за инфлацията -
през април са се вдигнали средно само с 0,1%. Видимо е започнало вдигане на месото и месните произведения, но при много други храни цените намаляват. Олиото е по-евтино в сравнение с година по-рано. Режийните разходи за жилището - ток, вода, парно, газ, дори поевтиняват през април с 0,2%. Също и съобщенията - с 0,5%, както и билетите за кино, развлечения и културни прояви с 0,8%.
С най-голямо месечно поскъпване през миналия месец са били облеклата и обувките - 5,4%.
За първи път от години българинът е свил консумацията на почти всички основни храни,
личи от данните на НСИ за доходите, разходите и потреблението на домакинствата, публикувани също във вторник. С изключение на зеленчуците в сравнение с година по-рано има намаление на количествата месо и месни продукти, яйца, захар, плодове, кисело и прясно мляко и ред други продукти.
От тях само намаляващата консумация на хляб и тестени изделия е дълготрайна тенденция, която продължава повече от десетилетие. За останалите продукти е очевидно, че този тренд е нов и е свързан със силното нарастване на цените на храните, което към края на миналата година бе достигнало до 26% на годишна база.
