Обявяването на кандидатурата на Мария Габриел за премиер на евентуалното бъдещо правителство очаквано предизвика разнопосочни мнения както в кулоарите на парламента, така и в социалните мрежи. От „Тя не познава България“, през „Ма тя много крехкичка и слабовата“, до „Отличен избор на Борисов“. Това – из Фейсбук и Туитър.
Не знам защо българинът си представя политическия лидер или премиер като Крали Марко, който ще спасява страната с физическа сила. Ако беше така крехката и нисичка Улсула фон дер Лайен трябваше да бъде поне един Шварценегер.
Що се отнася до политиците – те имат дежурни отговори за случаи като този – че трябва да се изчака, да се види програмата, приоритетите, кандидатите за министри и т.н. И по мое мнение не е решаваща за окончателното решение на партиите, но е ясен знак за приоритетите на евентуален бъдещи кабинет.
По парламентарни групи картинката изглежда следната:
ПП/ДБ: Няма пък! /Не сме против нея, а против модела ГЕРБ/
Възраждане: И ние няма! / Плевнелиев в пола/
ДПС: Може и да може. /Да се преговаря за изход от политическата криза/
БСП: Ще питаме. /На вътрешнопартиен референдум/
ИТН: Става, но да видим. /Слави чака оферта/
Очевидно е, че ако съдим по публичните изяви на партийните лидери, всички, освен ПП/ДБ са готови да седнат на масата и да чакат менюто на Борисов/Габриел, от което да си избират ястия под формата на министерства. Иначе казано – да попълват "кутийките" за министри, както се изрази Борисов. По моя информация кандидатурата на еврокомисарката вече е съгласувана както с повечето от парламентарните сили, така и с ЕНП в Брюксел. Тя е добра, но не и решаваща стъпка за бъдеща подкрепа на правителство.
Всъщност от тези, от които се очаква парламентарна подкрепа, единствено ИТН като нова и несистемна партия няма идеологически пранги, които да спъват едно бъдещо сътрудничество. Те имат и друг аргумент – колкото се може повече живот за този парламент, защото не се знае дали ще бъдат в следващия. ДПС няма проблем с електората си, както и обратното, а що се отнася до т.нар. вътрешнопартиен референдум при БСП – както е известно, важното е кой брои. И резултатът ще бъде такъв, какъвто поиска Корнелия Нинова.
Ако се върнем към шаблоните – на крехките плещи на Мария Габриел се стовари тежка отговорност. Но не е толкова страшно, ако зад гърба й „наднича“ Бойко Борисов, по израза на лидера на ДСБ Атанас Атанасов. Във вътрешнополитически план, едва ли има по-подготвен асистент на Мария Габриел от лидера на ГЕРБ, а във външнополитически – едва ли имаме по-добър избор. Но, както вече отбелязах, бъдещото правителство ще зависи от това кой колко ще е доволен от менюто.
По притесненията на резидента Радев кой ще носи политическа отговорност – то е ясно. Когато имаш мандат и с този мандат издигаш кандидат за премиер и този премиер състави правителство, каквото и да е то, отговорността е на първия. Фактът, че премиерът Гълъб Донев се произнесе почти ласкаво за премисления избор на Мария Габриел може да означава и, че Габриел ще срещне и подкрепата на президента. А това е важно за добрата работа между изпълнителната власт и президентството.
Що се отнася до ПП/ДБ – вече съм споменавал, че от доста време нямаха полезен ход и трябва да избират по-малката вреда. Плюсът при тях е, че не излъгаха избирателите си и са в опозиция. Сега ще имат отличната възможност да контролират и ГЕРБ, и правителството /ако се състави/, точно каквато им беше офертата към партията на Борисов. Ако е била добра за опонента, трябва да е добра и за тях.
Иначе казано – реформаторските сили /по Иван Костов/ вероятно пак ще останат неразбрани.
