- Жертвите на психически тормоз: губят им се спомени, обзема ги чувство за нереалност, няма последователност в изминали моменти, не могат да се концентрират, имат дори мускулни болки, не усещат глад
- Насилниците са задължени да посещават психолог, но такива програми в България почти няма, или се финансират частично по проекти
*Интервю с Юлия Андонова - част от екипа на фондация “П.У.Л.С.”. Тя работи с пострадали от насилие и наркозависими*
- Коя е вратичката в закона, която не класира убитата от Калоян Каймакчийски Кристина като жертва на домашно насилие?
- Кристина Благоева не можеше да бъде защитена по закона за домашното насилие, защото там липсва условието “интимна връзка”. Тоест - жената не е съжителствала с човека, който я уби, не е била омъжена за него, не са живели на семейни начала, не е споделяла и общо домакинство. Тази т.нар. вратичка в закона беше обсъждана по много грозен начин от народните представители в предишния парламент, защото те се страхуват от това да поставят “интимната връзка” в документацията. Виждаме, че в случаи като този на Благоева и Калоян Каймакчийски пропускът е фатален. Това е незрелостта на политиците, които в този казус си играят с човешки животи. Има теми, които не трябва да се дискутират, а трябва да бъде даден мигновено категоричен отговор. Такива са темите за човешкия живот, защитата на пострадалите от насилие, защитата на правото на децата да живеят в здравословна среда. Алогично е да се обсъждат тези неща толкова време, без да се предприемат действия.
- Хората по-лесно разпознават физическите признаци на насилие - синините, ударите, но също толкова страшен е психологическият елемент, в който човекът живее в страх, срам, изолация, чува ежедневно думи, за които никой не си дава сметка, че са насилие, докато не се заговори за тях публично. Това нанася трайни последици. Много често щетите по никакъв начин не могат да се различат от ударите. Емоционалната агресия има разрушителен ефект. Жертвите не могат да помолят за помощ, защото се чувстват неспособни дори за това. Те са затворени, неуверени и с много ниско самочувствие. В мозъчните структури, които отговарят за нашето възприятие към света, се нарушават нормалните процеси, когато сме подложени на постоянен стрес. Появява се усещане за нереалност. Сякаш им се губят спомени, няма последователност и свързаност в изминалите моменти от живота им. Объркани са и не могат да се концентрират. Трудно вземат категорични решения. Дистанцирани са. Тормозът, макар и психологически, се отразява и на организма - жертвата е постоянно уморена, не може да спи, има ужасно главоболие, дори мускулни болки. Често не усеща глад или респективно не може да се засити.
- Кои са ранните белези?
- Мога да дам конкретни примери. В началото на връзката най-често мъжът/жената казва: “Хайде да си останем двамата, не се виждай сега с тези приятели, искам да сме си заедно”. Така бавно започва първоначалната изолация. След това минаваме на обсъждане на близките на жертвата - кой какъв е, какво прави или не прави, как никой не е достатъчно добър и влиянието му не е положително. Затваря се кръгът от хора. Идва моментът, в който се появява силна ревност, но тя още е маскирана зад думите: “Ти си толкова красива, не искам никой да те отнеме от мен”, “този там те погледна, харесва те, ти защо го погледна?”, “недей да говориш с него, той не е добра компания за теб, има задни мисли”. Ако двойката вече живее заедно, се стига до обсъждане на храната, която никога не е приготвена добре - “Няма сол, твърде много сол”, “защо точно днес сготви това?”, “нямаше ли нещо друго?”, “тук не е изчистено добре”. Създава се усещането, че нищо не е както трябва. Всъщност проблемът не е в жената или мъжа, който извършва тези действия. На него просто му се вменява вина. Това са тънки белези, които, ако се хванат навреме, може да има спасение.
