Чакат 200 000 посетители на манастирските поляни
Кукери - джумали от пазарджишкото село Калугерово с атрактивни костюми и луд танц изгониха злите сили на Гергьовден, за да бъде даден старт на тридневния Национален събор на овцевъдите до Петропавловския манастир. Последваха традиционните изпълнение на оркестъра "101 кабагайди". Деца от Котел изпълниха песента, превърнала се в химн на събитието "Когато бях овчарче".
На откриването бе и земеделският служебен министър Явор Гечев. Той обяви, че с браншовите организации в сектора и Министерство на земеделието дават старт на съвместна кампания "Уважение за българските фермери".
"Всичкото, което някога съм искал да кажа за българските продукти, е тук ,опитайте ги, те носят традициите носягт духа на българщината и всука на отрудените ръце на фермерите. Подкрепете българските фермери и търсете храна от фермите, която е най-качественото нещо, което можете да си купите", призова министърът.
200 хиляди посетители очакват на единайсетото издание на многолюдното събитие, което тази година е под мотото "Да на българското производство!". "Аз бих казал и: "Да на българските производители!", защото те в момента са подложени на неимоверен натиск. Правят всичко възможно, за да оцелеят", каза двигателят на феста Симеон Караколев - съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.
Една от основните цели на най-голямото браншово събитие у нас е насърчаване на потреблението на родни овчи и кози продукти директно от фермата.
Своя продукция излагат десетки животновъди от цялата страна, преработващи собствено мляко, месо, мед и пчелни продукти, занаятчийски стоки. В специално обособена зона за директни продажби фермерите предлагат истинско овче и козе сирене и кашкавали по 18-24 лв./кг.
Чевермето е 65 лв./кг, но майсторите не успяват да го обезкостят, тавите се разпродават за минути. "Приготвили сме заедно с брат ми хиляди чевермета. В момента сме заложили 40 агнета. Агнето трбява да е около 20-23 кг, за да остане сочно. Върти се от 8 до 12 ч. на огъня", обяснява Николай Михайлов от Смолян. На щандовете може да се опита квасено на място кисело мляко, брънза, рошав айрян, както и традиционен родопски пататаник, баница с ръчно точени кори, спаначник и какви ли още не вкусотии.
Край Петропавловския манастир вървят и демонстрации на производството на бутикови млечни продукти. Някои от тях до преди век са били традиционни за трапезата на българина, а днес са редки специалитети. На едно място избиват масло в дървен съд, наричан бурилка. На друго показват тънкостите на домашните сирена от овче мляко на Родопа планина, Тракия и Стара планина. Бито овче сирене, наричано още тулупско, от тулуп /мех/, в който се съхранява, по рецепта от преди 500 години ще прави Салих Паша от смолянското село Бориково – последният пазител на старото мандраджийство в Родопите. "Сега правим брънза сирене, подсирили сме го, но не е готово още. Не трябва да го прегряваш. Изпуснеш ли го, това, което е отдолу, скърца като го ядеш", обяснява Салих и кани любопитните да се върнат, щом захване тулупското.
В импровизираната мандра на поляната Мина Варджиева от Стара Загора показва ръчно месен кашкавал. "Между 6 и 7 литра овче мляко свлиза в 1 кг кашкавал. Зреенето вече е въпрос на вкус. Хубаво е да зрее 40-50 дни. Хубавия балкански кашкавал се оставя 2-3 месеца, но зависи с каква закваска се работи, дали е повече микрофлората, която внасяме или ще зрее с микрофлората на района. Може да го ядем абсолютно пресен, което се казва гьобек или зрял", обяснява Мина. Тя посочва, че вече има много голям интерес към домашните храни. Затварянето на цикъла е единствения начин за оцеляване на малкия и средния фермер, дава рецепта сиренарката.
Освен това близо 1000 чистопородни животни – овце, кози, кучета, коне и магарета мога да се видят на събора. Вървят атрактивни състезания за стрижба на овце, коне-тежковози, както и традиционната надпревара за най-тежък коч. Категоричен победител в тази надпревара на изданията на събора досега е 170-килограмовият Мани, кръстоска от породите Беграмска и Аваси.
За първи път ще се проведе конкурс за най-дълъг косъм при породата Калоферска дългокосместа коза, който традиционно варира между 50-60 сантиметра.
Много фолклорни изпълнения, нестинари, детска творителница, изложби за бита и традициите на овчарите допълват атракциите на събора.
