След 3 г. застой правят съвет, който да издава удостоверения за произход
Агенти на ДАНС ще влязат в новосъздаден Консултативен съвет към Изпълнителната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ).
Агентите заедно с историците в съвета ще проверяват имат ли наистина български произход чужденците, които искат наше гражданство по тази линия, но не разполагат с документи, удостоверяващи корените им.
Такъв проблем имат предимно потомците на българи в бившите югославски републики и най-вече Северна Македония.
До 2021 г. с всички тези казуси се занимаваше Държавната агенция за българите в чужбина (сега ИАБЧ - б.а.). Специална комисия в нея търсеше документи за произход, статистики, мнения на историци, правеше интервюта с кандидатите и пр. Ако докажеше, че кандидатстващият е потомък на българин, агенцията издаваше и нужното му за това удостоверение.
След серия скандали обаче през 2021 г. депутатите от 44-ото НС прекратиха тази практика с промяна в закона за гражданството. Дотам се стигна след разкрития, че удостоверения са издавани на македонци, сърби, албанци и др., без да има никакви основания за това и срещу подкупи.
През 2018 г. специализираната прокуратура пък
арестува тогавашния шеф на агенцията
Петър Харалампиев. Той изкара 8 месеца в ареста, а през 2019 г. излезе срещу парична гаранция от 100 000 лв.
Накрая преди 3 години парламентът закри комисията към ДАБЧ, а самата агенция бе трансформирана в изпълнителна.
Още тогава бе предвидено удостоверенията за произход вече да се издават от изцяло нов консултативен съвет. Липсата на редовно правителство обаче забави създаването му. А това доведе до натрупване на преписки, но и до спад в подаването на молби.
По данни, предоставени на “24 часа” от Министерството на правосъдието, за 2019 г. молбите за гражданство на база произход от македонци са били 10 688, докато за периода 2020, 2021 и 2022 г. те са били общо малко над 8 хиляди.
Спадът съвпада и с наложеното от България вето на преговорите на Скопие за членство в ЕС тогава.
Съвет сега все пак ще има. Решение за създаването му вече е одобрено от МС. Според приетия от него правилник той ще трябва да издава удостоверенията за произход в срок от 2 месеца. При изготвянето на становището си трябва да вземе предвид това дали кандидатстващият говори български, самоопределя ли се като лице от български произход, както и дали отговаря на законовите изисквания.
След това
всички данни ще се съхраняват в специален електронен регистър
Председател на съвета ще е директорът на ИАБЧ. В момента това е Райна Манджукова. Съветът ще заседава веднъж месечно. На срещите му ще може да присъства и представител на президентството, но той няма да има право на глас. В 10-членния състав ще има един представител на Министерството на правосъдието, двама от Министерството на външните работи, по един от МОН и МВР и отделно двама агенти от ДАНС, както и трима специалисти по история, балканистика, езикознание, културология, етнография, архивистика и/или други области, които ще се предлагат от шефа на БАН или от ректорите на държавни университети. Всички те
ще работят на граждански договори, кандидатите трябва да бъдат предложени да 20 май
Доказването на потекло обикновено се прави с официални документи на българската държава или институции, които са издадени на техни родители, баби, дядовци и др. Това може да са акт за раждане, военна книжки, кръщелно, медал или орден, диплома и др. Проблемът е, че в много от случаите те са изгубени. В бившите югорепублики и Северна Македония, където по време на сръбската окупация българите са били подложени на гонения, вкарвани в затвори и дори избивани, подобни документи дори умишлено са били унищожавани. Така за наследниците не остава почти нищо, с което да докажат, че са деца на българи.
Проблем е и че България иска данните от запазените документи да съвпадат с югославските и македонските. Това пък се оказва още по-трудна задача, защото по това време сръбската власт не само че сменя много от имената на тези хора, но дори и рождените им дати.
