Луксозна “клетка” за две коли на бул. “Витоша” е продадена за 62 хил. евро – колкото малък апартамент в краен квартал
1 милион коли задръстват улиците на София, а борбата за паркоместа става все ожесточена.
Броят на автомобилите със софийски номера се променя всеки ден заради регистрирани нови и дерегистрирани стари. Но тези, за които се плащат данъци през тази година, са 819 499. Преди 5 г. са били 835 625, показва справка на Столичната община. В бройката не влизат колите на инвалиди и превозните средства от градския транспорт.
Приходящите автомобили пък са над 200 хиляди, показват данни на КАТ. Това означава, че
на всеки софиянец се пада по един автомобил,
защото жителите над 18 г. са 1 034 399.
На този фон гаражите в жилищните блокове са едва 171 608, а преди 5 г. са били 93 037. Тук не влизат откритите паркинги.
Освен недостатъчни гаражите са и изключително скъпи - цените им за последните 2 г. са се удвоили. Наскоро е сключена сделка за гараж на столичния булевард “Витоша” за 62 160 евро - колкото апартамент в по-краен столичен квартал. “Златният” гараж е 27 квадрата, с две отделни врати с дистанционно, два СОТ-а, самостоятелно ел. табло, радиатор, мивка с огледало и два водомера.
Според най-голямата платформа за имоти в София в момента
се продават 448 гаража, като средната цена е 34 078 евро,
или по 1272 евро на квадрат. Това са само гаражите, които се продават като самостоятелни обекти. Новото строителство задължително върви с паркомясто за автомобила, но то повечето пъти се продава отделно.
Преди две години средната цена на гаражите в столицата бе 15 хил. евро, т.е. се е удвоила за последните 24 месеца. С това изпреварва ръста в цените на жилищата в столицата - в края на 2022 г. те са стрували средно с 25,9% по-скъпо, отколкото в края на 2020 г.
По 10 - 18 кв. м средно са продаваните гаражи, но се намират и по-големи за два автомобила.
Повечето са в районите с ново строителство като “Манастирски ливади”, “Кръстова вада”, квартал “Витоша”. А в “Лозенец” гаражи се продават навсякъде, дори там, където не са построени никакви нови сгради. Видимо липсват обяви за районите с преобладаващо панелни блокове. Там и да има гараж, той ще е полузаконна клетка извън сградата.
Проблемът с паркирането в София до голяма степен е заради планирането, твърдят от организацията “Екипът на София”. В устройствения план на повечето комплекси са залегнали параметри, типични за 70-те и 80-те години - 250 паркоместа на 1000 души. “Към момента обаче в София моторизацията възлиза на
над 600 коли на 1000 души,
като тук влизат регистрираните автомобили, дори без приходящите. Това обяснява огромния натиск за паркиране в уличното пространство”, пише в анализ на “Екипът на София”.
Липсата на достатъчно паркоместа и добре организирано движение естествено води до
безразборно паркиране около жилищните блокове
и в зелени площи. По кварталите, където няма зелена зона, спрените коли са превзели и улиците и разминаването по тях е изпитание. Не са малко и зарязаните стари коли, което допълнително утежнява ситуацията.
“Контролът на паркирането е делегиран на три различни институции и това не е ефективно”, обясняват още експертите от “Екипът на София”.
Изследване в “Овча купел” между улиците “Монтевидео”, “Анастасия Димитрова” и “Братя Бартел” показало, че там са паркирани с 45% повече автомобили, отколкото са заложените площи -
при 777 паркоместа има 1355 паркирани автомобила,
като 236 са в зелени площи.
За да се справят с проблема, от общината направиха програма за строеж на нови паркинги в кварталите. В момента има проекти за 5 паркинга в “Надежда”, “Младост”, “Сердика”, “Студентски град” и “Слатина”.
Този в “Надежда” трябва да е готов през лятото и ще е с 310 места. До румънското посолство ще е на 4 нива за 150 коли, а в “Младост” ще е за 320. Те се изграждат с публично-частно партньорство, при което общината не влага пари, а след края на срока на договора получава изцяло собствеността върху построения от инвеститора паркинг. Такъв трябваше да се изгради и до метростанцията на бул. “Г. М. Димитров”, но предишният областен управител спря проекта. Петият проект се бави най-много заради жалби на гражданите, живеещи в близост до него - теренът е зад Пета градска болница.
Отделно общината има програма и за облагородяването на “кални точки” пред блоковете. По нея през последните години са оправени над 60 такива места и са превърнати в минипаркинги.
Центърът за градска мобилност отделя 30% от средствата, събрани от винетните стикери за паркиране, за премахването на “кални точки” в синята и зелената зона.
Общината пренасочи и над 10 млн. лв от ремонта на Борисовата градина към градинките пред блоковете и обособяване на паркоместа.
ЦГМ управлява пет подземни буферни паркинга - по един при метростанциите “Джеймс Баучер”, “Цариградско шосе” и “Васил Левски”, както и два при станция “Бели Дунав”. Те са безплатни за всички, които пътуват с градски транспорт. Още 3 паркинга ще бъдат построени на третата линия на метрото.
Буферните паркинги обаче не се ползват на пълния си капацитет. Този на “Цариградско шосе” е с 1253 места, а е пълен под 40%. Повечето шофьори, които влизат в София през “Цариградско шосе”, предпочитат да го подминат и да паркират в центъра срещу заплащане на зона.
Паркингът “Бели Дунав” откъм “Надежда”, който разполага с 349 паркоместа, се пълни до 60%. Преди няколко месеца цената за месечен абонамент на тези два паркинга бе свалена от 120 на 90 лв. в опит да се привлекат клиенти.
Тази година бе обявен конкурс за отдаване под наем за срок от 10 г. на паркинг в жк “Люлин”, като се предвижда за 40% от паркоместата да се ползва услугата “Паркирай и пътувай”.
ЦГМ стопанисва още 6 паркинга - при НДК, “Шандор Петьофи”, “Хемус”, в кв. “Надежда” и кв. “Сухата река”.
В София има и около 30 хил. места в синя и зелена зона. Приходът от есемеси в синя зона е 972 хил. лв. , а от винетни стикери - 105 хил. по предварителни данни от октомври миналата година. Есемеси за 619 хил. лв. пък са пуснати за зелена, а от винетки са събрани 200 хил.
За двете зони са продадени талони за паркиране да общо 274 хил., глобите за скоби са донесли 384 хил. лв., а от паяка са влезли още 172 хил. лв.
132 хил. коли повече се движат в столицата за 10 г.
Общо 819 499 са регистрираните леки автомобили в София през тази година. Те обаче са с 132 612 повече, отколкото преди 10 г. Тогава собствениците са дължали данъци 686 887, като в тази бройка не влизат колите със специално предназначение, за които не се дължи местен данък, показва справка от общината.
През тази година софиянци карат все повече мотоциклети и мотопеди. Първият вид превозни средства са с 14173 бр. повече и са общо 24 961, а регистрираните мотопеди са 7866, което е с 3802 повече, отколкото преди 10 г.
В момента регистрираните автобуси са 4491, къмпинг ремаркетата пък са 1553, а моторните шейни - 23. Регистрираните ремаркета или полуремаркета са 21 521. Товарните автомобили -16 391, а до 3,5 тона - 124 320. Тракторите с регистрация пред КАТ са 848.
Данъкът се формира чрез няколко компонента: година на производство, мощност и екологичен стандарт на колата. С промени в Наредбата за местните данъци, приети от СОС през декември 2019 г., бяха повишени ставките за автомобили с по-ниски евростандарти - от 0 до Евро 4, както и за мощност над 74 kW /над 100 конски сили /. Коефициентът за година на производство на автомобила е определен от Закона за местните данъци и такси, който е в сила от 2019 г. и не може да се променя от общините.
Брокери: Да се внимава, когато се купува гараж
Трябва много да се внимава, когато човек купува гараж, особено в сграда, в която не живее, съветват брокери.
На първо място трябва да се прави разлика между гараж и подземно паркомясто – има вече много жилищни сгради, в които подземните етажи представляват покрит паркинг с рампа или с автоматична врата. Нотариален акт обаче може да се изкара само за помещение, което има самостоятелен вход и ясно определени граници, т.е. е гараж.
Освен това в новите жилищни райони много често строителите претупват набързо въпроса с подхода към сградата и място за маневриране пред гаража направо липсва. Или примерно представлява еднопосочна улица, на която е разрешено да се паркира успоредно и често човек не може да влезе в гаража си с часове заради препречил пътя му автомобил. Да не говорим за многото случаи, когато около новата сграда изобщо няма улица и не се знае кога ще се направи. Или пък има улица, но до нея се стига трудно. А ако се стига лесно, влизането и излизането от гаража представлява трудност, защото или наклонът е прекалено голям, или има ограничение за височината и габаритите на колите, които могат да влязат вътре.
Макар че по сайтовете сравнително често се срещат и обяви за продажба на наземни паркоместа, и въпреки че през 2015 г. в Закона за устройство на територията най-после бе записана дефиниция какво е паркомясто, продажбите на такива места като самостоятелни обекти не е съвсем законно, смятат нотариуси и адвокати.
На първо място паркомясто към сграда етажна собственост няма в правния мир. Обикновено строителите нарочват за паркоместа части от терена, които не са заети от самата сграда, а са до нея и преди да се издигне сградата са били част от парцела.
Но както и да ги наричат и разчертават, паркомястото няма статут на самостоятелен обект и не може да е обект на сделка по купуване, прехвърляне и унаследяване. То е в най-добрия случай част от самостоятелен обект в сграда етажна собственост, каквито са например мазетата и таванските помещения и вървят заедно с купения апартамент. Но не може да се продават отделно, защото ги няма в кадастъра и за тях не може да се издаде кадастрална скица, а без нея не може да се извърши сделка.
В Италия паркирането е одисея, във Франция всеки апартамент с паркомясто
От 60-те години насам повечето жилищни сгради във Франция трябва да разполагат с поне 1 паркомясто на апартамент. Обикновено поради липса на пространство става дума най-вече за подземни места.
Според данни от 2020 г. в Париж те са около 530 хил. Честа практика е обитатели на сграда, които нямат коли, да отдават под наем паркоместата си на съседи или на напълно непознати.
Според регламента, ако сградата е разположена на по-малко от 500 м от гара или спирка на градския транспорт, не е задължително на всички живеещи да се осигуряват места за паркиране. Понякога в такива случаи се пада по едно място на два апартамента и съседите трябва да се разберат помежду си за ползването.
Когато сградата има определен брой места за паркиране, но те не са разпределени поименно, важи правилото на първия, заел мястото.
Жителите на големите френски градове, чиито сгради са по-стари и нямат собствени паркоместа, могат да наемат такива на близки паркинги.
Преди години българи, живеещи в швейцарски кантон, разказват, че там местните закони са изисквали да можеш да си купиш кола, ако имаш подсигурено паркомясто за нея. В Женева пък има зони, които ти показват за колко време може да паркираш в тях - 5,10 мин и т.н.
В големите италиански градове паркирането в центъра е истинска одисея. В центъра на Рим например търсенето на място до собственото жилище може да отнеме и 40 минути. Повечето от кооперациите са без гаражи и паркоместа.
Единствената алтернатива е, ако купите абонамент за място в платен частен гараж – за най-малката кола например струва минимум 200 евро месечно.
Има много частни гаражи, като цените се менят – в центъра на Рим например два часа престой може да струва между 8 и 13 евро. В Милано пък само час в голям гараж струва между 6 и 8 евро.
Иначе билетът за паркиране на улицата в центъра на Рим струва 1-1,5 евро.
Големите охранявани частни гаражи в сърцето на столицата са за мнозина единствената алтернатива, ако искат колатa им да е на сигурно място. Това важи както за местните, които живеят в зоната, така и за туристите с автомобили.
С подземни гаражи или с открити паркинги са снабдени единствено някои от новите жилищни кооперации извън центъра на Рим.
