Не вярват, че правителство на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ е възможно или че ще е ефективно, казва собственикът на "Естат"
- Г-н Желев, според изследването на вашата агенция “Естат” за отношението на бизнеса към актуалната политическа ситуация, което “24 часа” представи в понеделник, фирмите смятат, че трябва да има широка коалиция, едва ли не от всички партии в парламента. На какво се дължи това?
- Хората от бизнеса не са късопаметни, а предизборната кампания беше с много дълбока конфронтация между първите две коалиции. Помнят на каква риторика бяхме свидетели и на тях им се струва нездраво двата основни и враждуващи политически субекта да сглобят достатъчно надеждно управление.
Вероятно предприемачите живеят с очакването, че в общо управление двете коалиции предимно ще се дебнат и ще си подливат вода, трудно ще забравят и загърбят враждите, ще търсят реванш и надмощие. Затова и се търси балансьор в лицето на останалите парламентарно представени партии при цялата утопичност на една подобна политическа конструкция.
- По какво се отличава мнението на бизнеса от това на редовия гражданин точно по тези политически въпроси?
- Първо, бизнесът, смятам, че е по-просветен. Но не толкова от това, че чете книги, в което, честно казано, се съмнявам. А от това, че борави с данни и с числа и иска много ясна основа и платформа за своята работа и за своя просперитет.
Масовото съзнание работи по-скоро със субективни и сетивни възприятия за сигурност. И доколкото мнозинството от хората в България са бедни и едва справящи се със ситуацията, в момента хоризонтът им е много кратък.
Бизнесът не просто иска да мине тази седмица и този месец, а прави предначертания и планове за години напред.
И ако един пенсионер мисли преди всичко за това дали ще получи 60 лева за Великден, предприемачите се интересуват дали ще имат достатъчно подкрепа от държавата в тези няколко наслагващи се кризи. Разсъждават по един или друг начин именно защото не виждат такава подкрепа – има критики към правната рамка, административната тежест им се струва голяма, данъчно-осигурителната тежест се счита за твърде висока, трудно намират работници и служители. А ако има правни спорове, шансовете за бързо и справедливо уреждане на казуса са малки. Затова бизнесът се чувства несигурен и именно поради това разсъждава за широка коалиция. Той е силно уморен, изтощен и изнервен от кризите и политическата нестабилност.
- Отношението към данъчната тежест не ви ли се струва уникално? Все пак никой не е отменил десетте процента плосък данък, а говоренето за повишаването му е само от страна на служебното правителство, и то доста хипотетично.
- Да, ние имаме 10% плосък данък от 2008 г., но нещата са се променили оттогава и в момента на предприемачите дори и това им се струва твърде много. Особено на фона на слабата подкрепа, която получават от държавата.
През 2008 г. обаче имаше една много силна еуфория от влизането ни в Европейския съюз през 2007 г. и очакване, че нещата бързо ще се променят. Сега такива чудодейни перспективи нямаме. Има, разбира се, очаквания към плана за възстановяване и устойчивост, но предприятията, които са се възползвали или ще се възползват от него, са твърде малко на фона на общия им брой.
По принцип бизнесът смята, че европейските средства са мираж или привилегия за малцина. За да се възползваш от тях, ти трябва да имаш твърде голям административен и информационен капацитет, да имаш контакти и дългосрочни партньорства, развит маркетинг, да ползваш консултантска помощ.
А това е по силите предимно на големите фирми, и то най-вече на онези, които се занимават с производство. Фирмите, които са в затруднено положение и продължават да затъват, изобщо не се интересуват от европейски програми.
Представете си например някой обикновен беден човек – питайте го дали го радва това, че може да получи кредит. Разбира се, че не би го зарадвало, да не говорим, че той и трудно ще получи банков заем.
Манталитетът и нагласата на представителите на микропредприятията са много близки до онези на същия този беден човек. Микрофирмите обикновено са семейни фирми от 1-2-ма души, които правят по 30-40 хиляди лева приходи на година, т.е. работят за една-две заплати.
- Да, прави впечатление, че отношението примерно към плана е по-позитивно сред големите и донякъде средните фирми, отколкото сред малките и микрофирмите.
- Така е, но въпреки това като цяло отношението към европейските средства е по-скоро положително. Впрочем това се вижда и от отношението към министъра на иновациите и растежа Александър Пулев, който в нашето изследване има доста висок рейтинг, докато аналогични изследвания сред населението показват, че той е по-слабо познат.
Водещият икономически вицепремиер Христо Алексиев е на първа позиция по рейтинг в нашето изследване, добри са и оценките за икономическия – Никола Стоянов, т.е. онези министри, които са ангажирани с макроикономиката и икономическото развитие, се оценяват по-високо от бизнеса, докато тези, които водят секторни политики, са на сравнително ниски позиции по популярност.
Аз не мога да твърдя, че бизнесът се отнася към настоящата икономическа политика на държавата много положително, но той се опасява, че политическата ни действителност в момента може да тласне нещата в още по-негативна посока и затова е консервативен. Избира статуквото, вместо да инвестира очаквания в някаква имагинерна позитивна промяна.
Индексът, който ще бъде представен в цялост скоро в “24 часа”, показва също, че бизнесът в момента е в някаква изчаквателна позиция. Той се въздържа от инвестиции – в пари и усилия, в нови дейности или в развиване на досегашните. Това е нещо много различно от положението през 2008-2012 г. например.
- Как си го обяснявате?
- В момента оптимизмът в бизнеса е само сезонен – ясно е, че през април положението е по-оптимистично, отколкото през ноември или декември. Докато тогава в продължение на около 2 години имаше една силна еуфория от отварянето на европейската врата и се вярваше, че ако не още утре, то поне много скоро показателите у нас ще се доближат до средните за Евросъюза. 15 години по-късно стана ясно, че това няма да е съвсем така и нещата се променят към по-добро с прекалено бавни темпове.
У нас на практика има икономика на две скорости. По един начин изглеждат нещата за проспериращите компании и по съвсем друг – за потъващите. Всъщност едно от важните неща, което нашето изследване показа, е, че в България има към 140 хиляди закъсали компании. Те са в лошо финансово състояние и перспективата пред тях е поне през следващите три месеца да продължат да бъдат в такова.
Или например моментното състояние се оценява от ръководителите им като задоволително, но предполагат скорошно влошаване. Това са 140 хиляди компании, не са малко, една трета от всички регистрирани у нас фирми. Те са предимно в областта на търговията, обслужващия сектор и в 3 от шестте планови района. Обръщам внимание, че сред тях е и Югозападният, в който като изключим столицата, положението е много тежко.
- Не е ли нормално това - в условията на криза и висока инфлация търговските и обслужващите фирми, чиито приходи зависят пряко от потребителското търсене, да чувстват по-остро ситуацията, отколкото онези, които примерно изнасят навън продукцията си?
- Може и да е нормално, но по никакъв начин не е успокояващо. Добре известен е фактът, че “животът” на една фирма в България е средно 12 месеца. Значи бизнесът се нуждае от консултиране още на етапа на зараждането на бизнес идеята, за да може потенциалният предприемач да вземе адекватно решение дали изобщо да стартира. После, за вече стартиралите, са необходими помощ и облекчения от страна на държавата, а не само от фондове и бизнес ангели.
И нещо друго ми направи впечатление: 44% от анкетираните от нас представители на фирми казват, че компанията им няма нито едно конкурентно предимство. Нямат продукт, който ако не е уникален, то поне да има някаква пазарна ниша, нямат технология, нямат финансови ресурси, нямат необходимите работници. За да стане картината още по-мрачна, ще добавя и за онези 51% от компаниите, които изпитват хроничен недостиг на финансови средства.
- При тези все още ниски лихви на кредитите?
- Да, те са ниски, но голяма част от тези фирми изобщо не могат да стигнат до финансов ресурс, а друга част се страхуват да прибегнат до това, защото не са сигурни за бъдещето. Примерно нямат с какво да гарантират кредитите и че ще могат да ги изплащат редовно. Това препраща към резултатите от изследването ни през 2008 г. – тогава този процент също беше висок, но не чак толкова.
Но в бизнеса е така – малките фирми се обслужват в клоновете на банките, за големите има корпоративно банкиране. Големите имат какво да ипотекират, за да получат кредит, малките нямат.
Има още един фактор – 60% не са съгласни с твърдението, че банковата ни система е стабилна и надеждна. През 2008 г. тези отговори важаха само за 50% от фирмите.
- Не е ли малко странно това? У нас отдавна не е имало обявяване на банка в несъстоятелност.
- Случилото се през 2014 г. с КТБ според мен е нанесло абсолютно непоправими щети на доверието в банковата система. И макар че оттогава не сме имали други поводи за тревога, нагласата към банките е много трайна.
Изгражда се едно традиционно недоверие към кредитните институции. При липсата на финансов ресурс и това отношение към банките, фирмите в по-голямата си част нямат друго какво да правят, освен да затягат колана и да вдигат заплатите само ако е крайно наложително, като това е основно за сметка на отказа от каквито и да е, дори минимални, инвестиции.
- През 2021 г. и 2022 г. известен оптимизъм вдъхваше фактът, че износът растеше, и то много. Очевидно е, че през 2023 г. тези трендове няма да са чак такива, но фирмите ни съвсем ли не виждат конкурентно предимство в това да изнасят?
- Вероятно виждат, но докато преди износът беше панацея за просперитет, сега вече не е. Защото той също, както и достъпът до евросредствата, се концентрира предимно в малко на брой фирми – големи, с традиционни пазари, производствени, разполагащи с голям капацитет и оборотни средства. Едва ли повече от десетина процента от фирмите у нас отговарят на тези условия. Преди години около 40% от фирмите ни казваха, че рецептата им за успех е износът, сега са едва 9%.
При големите производствени предприятия освен това има непрекъснато процеси на преструктуриране и окрупняване, поради това те намаляват като брой, макар да продължават да са силни икономически. Увеличаването на броя на фирмите напоследък се получава предимно от това, че се създават голям брой фирми, занимаващи се с търговия и услуги, а при тях за никакъв износ не може да става дума.
- Ако трябва да заключим картината в родния бизнес според вашето изследване, как бихте обобщил ситуацията?
- Състоянието на бизнес средата в България е в ситуацията отпреди почти две десетилетия - 140 хил. фирми затъват, 44 на сто нямат нито едно конкурентно предимство, а над половината изпитват хроничен недостиг на пари. Отношението на фирмите към сегашната ситуация е такова, че те искат широка коалиция, за да спре политическата нестабилност. И ако не помага, държавата поне да не пречи. Не искат правителство, съставено от ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, защото не вярват, че е възможно или че ако изобщо се състави, ще е ефективно.
CV
Роден е през 1970 г. в София
Завършил е специалността социология в СУ “Св. Климент Охридски”
В продължение на няколко години бе заместник-директор на Националния център за изучаване на общественото мнение към Народното събрание
Преди 20 години създава изследователската организация “Естат”
Председател е на БАМОР - сдружението на социологическите и маркетингови агенции в България
Женен, с едно дете
