- Само потреблението щяло да остане като двигател на икономиката
- Най-скъпи заемите ще са през втората половина на 2024 г.
Три пъти по-нисък ръст на икономиката за тази година - до 1%, спрямо 3,4 на сто за 2022-а, очакват от БНБ в пролетната си прогноза. Това е и най-мрачната перспектива за България, давана в икономически план досега.
Аргументите - изчерпани запаси на икономиката, по-малко държавни проекти и поръчки, съществено забавяне на износа и бавно усвояване на европари. Единствено частното потребление щяло да остане двигател на икономическата активност, прогнозират експертите на Димитър Радев.
Негативният ефект е отчетен като временен, тъй като очакванията са растежът на БВП да се ускори до 3,2% през следващата година и до 4,1% през 2025 г., движен основно от инвестициите.
БНБ очаква годишната инфлация да се забави от 14,3% в края на 2022 г. на 5,6% в края на 2023 г. но средногодишната ще остане 8,8%.
По–чувствително успокояване на цените до 3,4% ще има в края на 2024 г., а през 2025 г. ще спадне до 3%.
Забавеният ръст на цените ще се дължи на поевтиняването на енергийните продукти, но ефектът от тяхното поскъпване вече се е пренесъл на останалите цени, а високото потребителско търсене поддържа това ниво. Високите разходи за труд, поскъпналите храни и все още високите административно определяни цени ще поддържат висока инфлация до края на тази година.
Номиналните разходи за труд ще продължат да се повишават - с 11,6% през 2023 г., след което растежът им се забавя до 5,6% през 2024 г. и 5,2% за 2025 г. в резултат на по-високата производителност при по-умерено нарастване на заплатите.
Намаляването на рисковете пред енергийните доставки и главно преодоляването на опцията за липса на газ в Европа са подобрили очакванията за външното търсене на български стоки и услуги през 2023 г. Въпреки това и при износа ще има забавяне на ръста до 3,3% за 2023 г., така ще бъде и догодина, а през 2025 г. леко ще се повиши до 3,5%.
Предприетите от ЕЦБ повишения на основните лихвени проценти в еврозоната ще вдигнат лихвите и у нас, прогнозират от централната банка. С една особеност - в условията на запазващ се значителен приток на привлечен ресурс, висока ликвидност и силна конкуренция в банковия сектор степента и скоростта на пренасяне остава силно ограничена.
Поради това от БНБ очакват
най-голямо покачване на оскъпяването при кредитите да бъде достигнато в средата на 2024 г., след което да се стабилизира
на достигнатите нива. Заради вдигане на доходността на депозитите и продължаващото нарастване на заплатите ще се запази тенденцията за сравнително висока спестовнст и трупане на още пари в банките от домакинствата. Свитата печалба на фирмите в секторите, свързани с производство и разпределение на енергийни продукти, ще забави трупането на депозити от бизнеса.
Дори и без съществено покачване на лихвите, от БНБ прогнозират, че през тази година ръстът в кредитирането ще се свие двойно до 6,4% и ще продължи тази тенденция и през 2024 г. Известно ускоряване на годишния ръст на заемите се предвижда през 2025 г., подкрепено от ускоряването на икономическия растеж в страната.
БНБ оценява рисковете пред България като балансирани. Основните били свързани с повишената несигурност поради продължаващата война в Украйна. Ако инфлацията се запазела висока в глобален план, това щяло да доведе до по-бързо и по-голямо повишаване на лихвените проценти от водещите централни банки.
Тези фактори можели да засилят напрежението на международните финансови пазари, както и ускорено пренасяне на по-скъпите кредити и в България. В допълнение съществували значителни рискове за по-бавно усвояване на парите по плана за възстановяване и на средствата по европейските фондове.
На фона на очакванията на БНБ тригодишната прогноза на Министерството на финансите, въз основа на която се изготвят и бюджетите, е доста по-оптимистична. Тя предвижда българската икономика
да има ръст от 1,8% през тази година, а през следващите две - с по 3,3%.
БВП ще се ускори заради по-ниска инфлация и по-голямо потребление на домакинствата, защото хората ще имат по-висок разполагаем доход, но ще се забави в сравнение с 2022 г. заради свиването на кредитите.
Повишеното търсене ще се отрази положително и на частната инвестиционната активност, а растежът на публичните инвестиции ще остане висок в следващите две години заради усвояването на парите по плана за възстановяване и от европейските фондове. Растежът на износа се очаква да се забави поради по-слабото външно търсене.
Дефицитът тази година ще е 6,4% от БВП, 5,2 и 4,6% съответно за 2024-а и 2025-а. От министерството прогнозират още, че
инфлацията ще се свие до 8,7%
през тази година, а в следващите две ще падне до 3,8 и 2,8%. Забавянето ще е благодарение на спада на цените на храните и енергоносителите до края на тази година и на международните цени на суровините през целия прогнозен период. Очакваното увеличение на вътрешното търсене и разходите за труд обаче ще работи в противоположната посока.
Безработицата се очаква да остане рекордно ниска
За тази година ще е 4,3%, след това намалява допълнително съответно до 3,9 и 3,8%. Увеличаване на заетостта през следващите години ще има заради привличането на хора обратно на пазара на труда, а ръстът на икономиката ще става за сметка на увеличаване на производителността на вече заетите, а не толкова на нови назначения.
