- Ако българският съд реши, че горите в Рила или част от тях са на държавата, царят трябва да върне тази сума или част от нея
- Обезщетението трябва да се изплати в рамките на три месеца
- Царското семейство е изгубило 2,05 млн. лв. потенциална печалба от горите в Рила
1 635 875 евро, или над 3,2 млн. лв. трябва да плати България на бившия премиер Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок, които осъдиха страната заради наложения от парламента мораториум върху имотите им.
Решението на парламента забрани на Сакскобургготски и Хробок да се разпореждат, да ползват, както и да строят на територията на собствените си имоти. Те обаче останаха задължени да се грижат за тях.
Мораториумът беше приет преди 14 години - на 18 декември 2009 г.
от 41-ото НС по предложение на бившия депутат и лидер на партия “Ред, законност и справедливост” Яне Янев. За него гласуваха и ГЕРБ, “Атака” и “Синята коалиция”.
Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) през 2021 г. обяви категорично, че интересите на царя и сестра му са нарушени от държавата, и даде 6 месеца на двете страни да се споразумеят по компенсацията. След като това не се случи, съдът в Страсбург определи стойността на обезщетението, което България трябва да изплати до три месеца.
В решението на ЕСПЧ обаче има условие - ако съдът реши, че горите в Рила или част от тях са на държавата, Сакскобургготски трябва да върне тази сума или част от нея.
От 10 г. в Софийския окръжен съд върви дело, заведено от държавата, с предмет на спора на кого са 16-те хил. декара гори в Рила - на царя или на държавата. Процесът се забави много на първа инстанция заради сложните експертизи. Именно от изхода на това дело, но на три инстанции зависи и как ще се развие ситуацията около рекордното обезщетение. Ако българският съд каже, че те или част от тях са държавни, Сакскобургготски ще трябва да върне сумата или част от нея.
В експертизата по делото в ЕСПЧ печалбата, която Симеон и сестра му са можели да придобият от дърводобив, е 2,05 млн. лв., считано от началото на мораториума до октомври 2018 г. Това е и стойността на поисканото обезщетение.
България е виновна за това, че е нарушила Конвенцията за правата на човека, която защитава собствеността, единодушен е ЕСПЧ. Освен това е отнета и възможността на Сакскобургготски и сестра му за справедливо обжалване.
Още при приемането на решението тогавашният омбудсман Гиньо Ганев се опитва да го обжалва пред Конституционния съд, но без успех. Мораториум на НС не може да се обжалва пред никой съд, с изключение на КС. Той обаче не приема частни жалби, което оставя Сакскобургготски и сестра му само с възможността за дело в Страсбург.
Проблемите с царските имоти започват, след като България е обявена за република през 1946 г. Година по-късно парламентът приема закон, с който те са конфискувани от семействата на Фердинанд I и Борис III и стават държавна собственост.
През 1998 г. Конституционният съд постановява, че законът за отнемането на царските имоти е противоконституционен. В периода 1999 - 2004 г. царското
семейство си получава обратно собствеността,
с изключение на ловната резиденция “Кричим”. Те се опитват да си я върнат, но през 2008 г. управителят на област Пловдив Тодор Петков отхвърля иска.
С встъпването на власт на Бойко Борисов през 2009 г. обаче едно от първите решения на новия парламент е поставянето на мораториум върху имотите на Сакскобургготски.
След “Кричим” започват делата и за останалите имоти. Освен ловната резиденция държавата си запазва “Саръгьол”, “Ситняково” и УБО край двореца “Врана”. Царското семейство си върна обратно “Царска Бистрица”, както и “Врана” на втора инстанция.
Промени в Изборния кодекс, след като Местан спечели за агитацията на турски
Българският Изборен кодекс нарушава правото на свободата на изразяване с пълната забрана за използване на неофициален език в предизборна кампания. Това е постановил съдът в Страсбург по делото, заведено от бившия председател на ДПС Лютви Местан. Той бе глобен през 2013 г. за реч на турски на предизборен митинг. Правна помощ на Местан в делото е оказал Българският хелзинкски комитет, оттам съобщиха и за решението на Европейския съд.
То изисква реформа на българското законодателство, което предвижда административни санкции за използване на различен от официалния език в предизборна кампания. ЕСПЧ установява в това нарушаване на правото на свобода на изразяване (чл.10 от Европейската конвенция за правата на човека). И след като изследва регулацията в 37 държави, потвърждава, че подобна забрана има само в България и Украйна. Съдът напомня, че тя е критикувана многократно и от Венецианската комисия, и от ОССЕ, според които това лишава малцинствата от възможността да бъде насърчавано участието им в изборния процес.
Местан държи 7-минутна реч на турски в котелското с. Ябланово на 5 май 2013 г. в кампанията за парламентарните избори тогава. 98% от жителите на селото се самоопределят като етнически турци. В митинга участва и кмет на район в Истанбул, който също говори на турски. Районната избирателна комисия е сезирана от ГЕРБ, областният управител глобява Местан с 2000 лв., а районният съд ги намалява на 500 лв.
Езикът, използван от жалбоподателя в случая, е както негов майчин език, така и на малцинственото население, към което той се обръща. Свободните избори са немислими без свободното разпространение на политически мнения и информация, посочва съдът в Страсбург. На 2 май той е присъдил 1200 евро обезщетение на Местан, както и 3200 евро разноски по делото.
В момента Местан е подсъдим за катастрофата край Момчилград, в която загина дете, но последното заседание по делото бе отложено, тъй като той получил инсулт и бе приет в болница.
