Bъзможно ли е джентълменско споразумение в политиката в страната на Бай Ганьо?
Въпросът е от изключителна важност, защото от спогодбата между първите две политически сили в момента зависи намирането на изход от кризата и приемането на поредица от жизненоважни закони за страната. Възприемано като първа крачка към възстановяване на доверието, то вече даде и някакъв резултат в патовата ситуация, като по него парламентарните групи на ГЕРБ-СДС и “Продължаваме промяната-Демократична България” (ПП-ДБ) се разбраха да подкрепят идеята за ротационен председател на 49-ото народно събрание. На споразумението се възлагат и много, макар и крехки надежди да предложи
излизане от
омагьосания кръг,
в който попадна държавата ни с поредицата от ялови избори, които не могат да излъчат редовно правителство.
Но какво представлява джентълменското споразумение?
Според определението на Оксфордския речник то е “неформално споразумение или разбирателство между две или повече страни, обикновено направено устно, а не писмено. Основава се на доверие и взаимно уважение и не е правно обвързващо.”
Точно липсата на реални юридически последици при неспазването на такъв вид устен договор кара мнозина да се съмняват в неговия смисъл. Затова съществуват и по-духовити концепции. Както е обяснено от съдия Хари Вайзи от Върховния съд на Съединените щати: “Джентълменско споразумение е споразумение, което не е споразумение, сключено между две лица,
нито едно от които
не е джентълмен,
при което всеки от тях очаква другата страна да бъде стриктно обвързана от споразумението, но тя самата не е ограничена по никакъв начин.”
Заради неговия необвързващ характер подобни критики отнесе и настоящото партийно споразумение у нас. “Чуваме за джентълменско споразумение между хора, които довчера се наричаха помежду си от некомпетентни до лъжци. Такова джентълменско споразумение, ако не е лицемерие, е
най-късият
хумористичен разказ,
който съм чувал”, коментира например бившият заместник-министър на здравеопазването д-р Ваньо Шарков в ефира на bTV Radio.
На 8 януари 1997 г. групата на левицата в НС номинира за премиер в оставащия двегодишен парламентарен мандат вътрешния министър Николай Добрев. Два дни по-късно - на 10 януари, президентът Желю Желев, чийто мандат изтича на 21 януари, обаче отказва да даде на БСП мандат за съставяне на ново правителство. Опозицията в парламента обявява национална политическа стачка, призовава към гражданско неподчинение и организира протестно шествие срещу парламента. То
завършва с обсада
на сградата
и с опит за погром и палеж.
Полицията и Вътрешни войски се намесват и със сила привечер разпръскват демонстрантите. Десетки са ранени. България е пред гражданска война. На 28 януари новият президент Петър Стоянов връчва на Добрев мандат за съставяне на правителство. Той започва срещи с всички партии, с експерти и синдикати, за да направи широк експертен кабинет, но става ясно, че ресурсът на доверие към БСП и вътре, и извън страната е изчерпан. В този критичен момент президентът Стоянов обявява, че само връщането на мандата може да успокои гнева на улицата.
Така на 4 февруари 1997 г. Кирил Добрев и Георги Първанов отиват при президента Желев с решение да върнат мандата. По-късно препотвърждават решението си и пред членовете на Консултативния съвет за национална сигурност, който Стоянов спешно събира още същия ден. Заседанието на съвета завършва с подписване на декларация за национално съгласие между всички партии и споразумение за провеждане на предсрочни избори на 19 април. С това не само се слага край на кризата и продължителните масови протести, а и окончателно се утвърждава евро-атлантическата ориентация на България.
Кога е вторият път, когато джентълменско споразумение ни измъква от дъното - четете ТУК
