Ексклузивно интервю за КМГ с депутата от 49-то Народно събрание, председател на третата политическа сила след последните парламентарни избори в България - партия „Възраждане” и председател на парламентарната група д-р Костадин Костадинов. Той коментира телефонния разговор между китайския председател Си Дзинпин и украинския президент Володимир Зеленски.
- Д-р Костадинов, преди няколко дни се проведе телефонен разговор между председателя на КНР Си Дзинпин и президента на Украйна Володимир Зеленски. Разговорът бе по инициатива на украинския президент, казаха се доста неща, но най-важното е, че китайският президент отново подчерта, че диалогът и преговорите са единствения възможен начин за прекратяване на руско-украинския конфликт. Какъв според Вас би бил ефекта от този разговор?
- Д-р Костадинов: Казусът няма как да бъде разглеждан без да мислим за възможен вариант за постигането на някакъв резултат и за двете страни, защото в противен случай рискуваме да отидем в другия вариант – при който и двете държави ще водят война, докато една от тях победи. Това е нещо, което в историята се е случвало много пъти, но винаги е станало страшно много човешки животи и разрушени икономики. В този конкретен случай една такава мирна инициатива обаче би могла да бъде успешна само ако зад нея застане велика сила. От петте велики сили в момента – тъй като Русия е ангажирана с конфликта, единствено другите четири биха могли да участват, но за съжаление, от тези четири - САЩ, Англия и Франция предпочитат да разгарят конфликта и да участват в него като „помагачи” на Украйна, т.е., те се превръщат в страна по конфликта. Докато Китай в конкретния случай е единствената от петте велики сили, която се явява в ролята на наистина един безпристрастен посредник.
В интерес на истината, като велика сила, те биха могли да предложат вариант за посредничество и за постигането на някакъв мирен изход от войната, който да елиминира тежките по-нататъшни последици от задълбочаването на военния конфликт.
Защото единствено и само една велика сила може да накара друга велика сила да се съобрази. В конкретния случай, когато Си беше в Русия, видяхме, че от страна на руския президент има готовност за разговори, но към настоящия момент, като че ли такава липсва от страна на украинския президент. Но волята на китайският председател в конкретния случай е показателна, защото вече се дава възможност – ако разбира се и двете страни го пожелаят – за мирни преговори, които да минават „под шапката”, патронажа. или посредничеството – без значение как ще го наречем - на една от другите велики сили, което ще даде гарант, външен, за постигането наистина на траен мир в Украйна.
