За политиците остава важното решение дали въглищните централи ще бъдат заместени от нови ядрени реактори, или ще се разчита на енергия от възобновяеми източници
С края на зимата и затоплянето на времето избледняха страстите покрай непосилно скъпата енергия. Само преди няколко месеца - през късната есен на 2022 г., цените на тока бяха над 1000 лева на борсата , а тези на газа - повече от 350 лв.
Рекордните котировки предизвикаха силно стресираха бизнеса, но донесоха големи печалби на енергийните предприятия. Домакинствата с изключение на газифицираните, почти не усетиха проблеми, защото са с регулирани цени, а за тока и парното те останаха непроменени. Всички потребители обаче платиха за скъпата енергия през цените на стоките, въпреки че държавата даде няколко милиарда лева компенсации на бизнеса.
От началото на тази година
цената на газа върви надолу,
за април е 109 лева, а за май ще падне до близо 90. А доставките, след спирането на руския газ, вече са осигурени за години напред.
При тока тенденцията е същата - над 200 лева за мегаватчас рядко може да се видят на борсата, а през почивните дни цената пада и под 100 лева.
Как ще се развива енергетиката ни след изгасените пожари с цените обаче, остава въпрос без категоричен отговор. Още повече че в ситуация на политическа нестабилност част от отговорите са политически - партиите в парламента трябва да решат за енергийния микс, който да удовлетвори с цената си бизнеса и домакинствата.
Ако ангажиментите по българския план за възстановяване не бъдат променени, съвсем скоро - до началото на 2026 г., страната ни ще трябва да намали с 40% отделяните вредни емисии при производството на ток. Което означава само едно - ограничаване на въглищните тецове, които сега дават между 40 и 60% от тока. И трябва да се реши с какво ще бъдат заместени.
Единият вариант е с ядрен ток. У нас има проекти за 4 ядрени блока по 1000 мегавата, от които има консенсус за два в АЕЦ “Козлодуй”. Служебният енергиен министър Росен Христов смята, че има консенсус и за АЕЦ “Белене”, в която да бъдат другите два. Само че остава неясен срокът, в който тези реактори ще заработят. Редно е и държавата да намери механизми за плавно преструктуриране на въглищните региони и да осигури работа на заетите сега хора там.
Ако въглищата бъдат заместени от фотоволтаици, вятърни централи или геотермална енергия, трябва да има решение къде и как ще се съхранява токът от тях.
Инсталираните ВЕИ мощности в България в момента надхвърлят 1800 мегавата, а до края на годината се очакват още 500-600. Предвижда се до 2050 г. да бъдат пуснати общо 12 000 мегавата и трябва да бъдат осигурени и батерии за тях. А все още не е ясно на каква стратегия ще заложи страната ни: на малки батерии в близост до предприятията или на големи комплекси, където те да са съсредоточени, а за потребителите да се изгражда преносна мрежа. Има и вариант за изграждането на помпено-акумулиращи водноелектрически централи (ПАВЕЦ), които всъщност са най-големите батерии.
При задаващия се бум на зелен ток крещяща става нуждата и от добра свързаност на мрежите със съседните страни и с цяла Европа. Ще са нужни и значителни инвестиции за модернизацията на мрежите, дигиталното им управление и защитата им от кибератаки.
Сегашният екип на министерството възложи на ЕБВР да анализира всички възможности за складиране на енергия и да посочи приемливите за страната ни. Остава и надеждата след този доклад, че политиците ще вземат правилните решения, за да не се окаже, че само след няколко години на България ще се налага да внася ток, след като в момента е един ог големите играчи при износа за Балканите.
