На 28 април варненската журналистка Албена Ангелова щеше да навърши 50 години. Колеги и приятели ще почетат паметта й, като представят нейните стихотворения, които са събрали в книга.
Началото е от 19:00 в Клуб “Ментол” на Крайбрежната алея във Варна.
Паметта на едно от популярните имена във варненската журналистическа колегия - Албена Ангелова (Марашлиева), ще бъде почетена утре с премиера на книга с нейни стихотворения. На 28 април Албена щеше да навърши 50 години. Тя ни напусна преди четири месеца и остави след себе си стихотворенията, които пишеше от години и мечтаеше да издаде.
“Мани я тая работа, че годините били само цифри - казваше Албена. - Те са неизпътуваните пътувания. Неизпетите ти песни. Всеки миг с децата, пропилян с други глупости. Всяко нечуто и неказано "обичам те". Всеки пропуснат разговор с татко… Изхвърлените скришом закуски от мама… Всеки пропуснат изгрев.”
Приятели и колеги събират нейните стихове в книгата "Кръв от глухарче", успяват в последните дни на Албена да й покажат пилотния брой и да й подарят миг на радост. Сега искат да споделят и с публиката в морския град вълнуващите стихове, които ще изненадат със смелост и сила.
Тази стихосбирка е била нейна мечта, някои от стиховете са писани, когато е била само на 13 години.
Албена Ангелова е родена на 28 април 1973 във Варна. Възпитаник на ІV Езикова гимназия "Фредерик Жолио–Кюри", завършва Варненския свободен
университет “Черноризец Храбър” със специалност журналистика. Кариерата си на журналист започва в Дарик радио. Работи в различни медии, до смъртта си беше кореспондент на медия “24 часа” във Варна, занимава се и с политически ПР. Майка на две дъщери.
“Албена обичаше есенните листа, залезите, талантливите поети - споделят нейните приятели. Не можеше да живее без хубава музика, която често я свързваше с нейния баща - известния в артистичните среди пианист Тодор Ангелов - Тошко Кашкавала. Самата тя пееше под негов акомпанимент в младите си
години, а и след това излизаше пред микрофона и подхващаше изненадващо някой джаз стандарт, ей така, без повод. Бунтар, търсач на приключения и пакости, трудно можеше да устоиш на чара ѝ, лесно човек се поддаваше на вдъхновението, което тя разпиляваше с пълни шепи. Разпилени са дните ѝ, разхвърлени мислите, но препускащи все натам, към безкрая. Вдъхновени
бяха срещите с нея. Докосването ще остане незабравимо, морето няма да отмие следите в пясъка край Крапец... Идеален ден за лов на рибка бананка. Такъв беше животът на Албена. Нека сега стиховете й да стигнат
до нас и открием и тази Албена. И да я пазим още дълго в сърцата си.”
“Светът не трябва за мен да забравя”, казва Албена в свой стих. Книгата й “Кръв от глухарче” е обещание за незабрава.
Лятото умря на края на хълма.
Като спукан балон се сгърчи
последният августовски ден.
Свърши и финалната серия
на любовния филм.
Звездите избеляха от мъка
по топлите нощи.
И морето жално потръпна
за сбогом.
***
Като трънче от шипка в петата
болят нелепите краища.
Уж препускаш отново
нататък,
а е спукан на рая балонът ти.
