Нужна е още ускорена дигитализация, инвестиции в киберсигурност и допълнителни подстанции
Инсталираните ВЕИ мощности в България в момента надхвърлят 1800 мегавата, а до края на годината се очакват още 500-600 мегавата. Предвижда се до 2050 г. да бъдат инсталирани общо 12 000 мегавата зелени мощности и те, освен че трябва да бъдат използвани постоянно, следва да бъдат осигурени и батерии за тях. Това каза деканът на Електротехническия факултет на Техническия университет Валентин Колев на международната конференция “Енергия за зелено бъдеще”, организирана от Министерството на енергетиката.
Калоян Стайков от Института за енергиен мениджмънт обърна внимание, че в България има електроенергийна мрежа, която е планирана за съвсем различни задачи. “В електроенергийната инфраструктура трябва ускорено да се инвестира, за да отговори на новите предизвикателства. В мрежата ниско напрежение има много голям разход и за да се избегнат проблемите с тях, тези мрежи трябва да се развият интензивно и да се превърнат в приоритет”, каза Стайков.
Според Димитър Зарчев от Електроенергийния системен оператор (ЕСО) ускореното навлизане на ВЕИ води до пълна промяна на потоците по мрежите. “Има претоварване, както и проблеми с балансирането.
Има моменти с много
излишък на електроенергия, но и обратен ефект през есента и зимата,
когато се налага токът да се произвежда само от конвенционални източници, които не зависят от времето. Затова трябва да се предвидят средства, капацитетът на мрежите трябва да бъде увеличен много бързо поне два пъти”, каза той.
Джордж Гиаурис от Европейската банка за възстановяване и развитие коментира, че текущото ниво на инвестициите в мрежите не е достатъчно. До 2050 година те трябва да се увеличат поне трикратно, за да се постигнат целите на въглеродната неутралност. “До 2030 година 50 млрд. долара трябва да се инвестират, като 6 млрд. долара годишно ще са нужни само в Югоизточна Европа”, посочи Гиаурис. Той изтъкна, че мрежите трябва да станат по-умни, по-устойчиви на неблагоприятни метеорологични условия, както и да бъдат защитени от киберрискове.
Калина Трифонова от ЕВН даде за пример, че всяка година в област Ямбол има свръхпроизводство на електроенергия, която трябва да бъде върната, а това създава проблеми. Такива има и в София и Пловдив. Според нея
трябва да се изграждат и много подстанции и освен инвестиции е нужно планиране.
Зорница Генова от “Електрохолд” обърна внимание, че трябва и ускорена дигитализация на мрежите, както и да се осигури тяхната киберсигурност.
Ерик Ракху от “Бостън кънсълтинг груп” обясни, че трябва поне три пъти да се увеличи ВЕИ производството, но първо трябва да се предвидят инвестиции в мрежата. На глобално ниво също има нужда от гъвкавост.
Служебният зам.-министър на енергетиката Еленко Божков изтъкна, че не може да се говори за развитието на мрежите, без те да се дигитализират. Освен това не може да се говори за мрежи на бъдещето, без да се оправят методиките за услугите.
