В София заедно с метрото електротранспортът вече имал 70% дял, заяви кметът Йорданка Фандъкова
Дали електромобилите ще са колите на настоящето, или ще останат на бъдещето, зависи от това дали има зарядна инфраструктура. Това заяви шефът на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) Ангелин Цачев на втория ден на конференцията “Енергия за зелено бъдеще” в столицата, организирана от Министерството на енергетиката. Той допълни, че смята товарните автомобили на водород също за елемент от бъдещия транспорт.
ЕСО има 300 подстанции, с които покрива към 85% от общините в България. В момента се работи по изграждане на зарядни станции, затова са подписани меморандуми с асоциации на собствениците на електромобили, включително с Националното сдружение на общините. По този начин шефът на ЕСО обяви проект, който да постави началото на национална инфраструктура от зарядни станции.
“Всяка от сегашните работи с отделно приложение и ако отидеш на една зарядна точка, трябва да изтеглиш едно приложение, ако си на друга - друго приложение, за да заредиш колата”, каза той. Освен това повечето батерии били с малка мощност и дълго зареждане.
Според Цачев националната зарядна инфраструктура
ще се състои от точки в близост до подстанции,
собственост на преносния оператор, които да осигурят капацитет за хипер бързо зареждане на батерията до 80% за 15 минути. Отделно от това ще има и национална инфраструктура за производство, съхранение и зареждане с водород.
Цачев обяви намерение за изграждане на национална платформа и учредяване на национален оператор, който да я управлява, и така да се осигури лесен начин за ползване на всички зарядни точки в страната.
По думите му целта на ЕСО не е да се конкурира с големите вериги, а да изгражда инфраструктура само там, където няма търговски интерес. Според проучване през 2030 г. в България ще има 200 хил. електромобила, през 2040 г. - 2,5 млн., а 10 години по-късно - 3,5 млн.
Целта е до 2025 г. ЕСО да има 100 зарядни станции,
до 2028 г. ще се изграждат останалите 100.
Бързите ще са с мощност от 150 до 350 киловата, те ще се ползват и от градския електротранспорт.
ЕСО предвижда още да построи по проект 9 зарядни станции на водород, разпределени в София, Варна, Бургас и Стара Загора, а по-късно в още 3 града. Те ще са така разположени, че товарен автомобил да може да прекоси страната с едно зареждане с водород.
По време на конференцията обаче се разрази дискусия за
точното място, на което трябва да се изграждат зарядни станции.
“Всеизвестно е, че за разлика от двигателите с вътрешно горене зареждането на електромобилите изисква доста по-дълго време.
Всъщност електромобилът се зарежда, докато почива, затова най-добрата идея е точки за зареждане да се изграждат в жилищни райони, а не притежателите на такива коли да провесват жици и контакти от прозорците си”, каза Мартин Заимов като представител на Българската електромобилна асоциация.
Другата работеща идея според него е такива точки да се изграждат в близост до търговски и бизнес центрове и те да се съчетават с паркинги, тъй като най-нормалното нещо е електромобилът да се зарежда, докато човек и без това го е оставил някъде.
Столичният кмет Йорданка Фандъкова разказа за последователните усилия на Столичната община да развие градския електромобилен транспорт.
“С изключително последователна политика успяхме да постигнем 100% обновяване на тролеите, 90% обновление на градските автобуси, 50% нови трамваи и 120 електробуса с нулеви емисии”, каза тя.
Отделно от тази статистика е строителството на метрото – 52 км метролинии, 80% от тях построени в последните 14 години.
“Това са огромни постижения, които
реално промениха качеството на транспортната услуга
и цялостната транспортна инфраструктура на София. 45% електрически градски транспорт в края на тази година, а заедно с метрото - 70%. Това е амбициозната цел, която си поставихме преди години и която след няколко месеца ще е факт в София”, обобщи Фандъкова.
Столичната кметица разказа, че в началото са имали големи притеснения кога закупените от общината електробуси ще се изплатят, тъй като не е тайна, че те са значително по-скъпи от конвенционалните автобуси. “Сега мога да отчета, че в действителност първите закупени от нас такива машини се изплатиха напълно за 4 години”, отчете Фандъкова пред участниците в конференцията.
Освен това тези електробуси, които вече са над 100, имат с около 20% по-ниска себестойност на превоза от тази на бензиновите и дизеловите автобуси там, където такива все още са останали. По време на енергийната криза през 2021-2022 г. общината имала известни притеснения за тяхната рентабилност, защото токът за возилата поскъпна много, но по същото време дизелът и бензинът също поскъпнаха, така че електробусите са продължили да харчат с 20% по-малко от останалите превозни средства на градския транспорт, обясни тя.
Наскоро Столичната община закупи 52 по-малки електрически автобуса с 22 седящи места с пробег около 1800 метра. Те ще се пуснат през следващите седмици в движение най-вече като довеждащ транспорт до метрото и до основните трамвайни линии в кварталите с активно застрояване.
Тя отчете, че на практика за последните десетина години
в София е направена най-мащабната подмяна на автопарка
заедно с пълна реорганизация на градския транспорт.
“Неслучайно вече не говорим за транспорта като основен замърсител на въздуха в столицата, такъв е отоплението с дърва и въглища”, каза Фандъкова.
Купуването на електромобили от бизнеса и гражданите в България расте с бързи темпове, но напоследък има значителен недостиг на производствените мощности и това се отразява на пазара, стана ясно от изказването на Храбрин Иванчев, вносител на КИА и доскоро председател на Асоциацията на производителите на автомобили и техните оторизирани представители за България.
“Заради липсата на достатъчно производство минимум 6 месеца се чака за покупката на нов електромобил не само у нас, а и в много други страни от Европа. Причината е, че производството им на континента много изостана”, каза Иванчев.
Шефът на БЕХ Андрей Живков също се оплака, че компанията не може да организира обществена поръчка за доставка на електромобили, тъй като не могат да намерят доставчик, който да спази каквито и да било срокове.
През следващите 2-3 години обаче според Иванчев ще се развият много нови мощности за производство на електроколи в Европа и изоставането ще се навакса. Той посочи за пример отскоро работещия завод на “Тесла” край Берлин, в който се правят по 6-7 хил. електромобила дневно с тенденцията производството скоро да стигне 8000 возила.
Засега пазарният дял на електромобилите при продажбите на нови коли в Европа е средно 12% с тенденция до 2025 г. да стигне 30%, каза той.
