Сега е моментът кабинетът, браншовите асоциации и научните институции да сложат земеделието на бързите “израелски” релси
Скандалът със забраната на внос на хранителни стоки от Украйна в България, Словакия, Унгария и Полша създаде свиреп конфликт между потребители, земеделци и производители. Придружен от небивал хейт на едни групи срещу други в социалните мрежи. Кабинетът направи опит да потуши напрежението частично, като даде право тези доставки да минават транзит през страната.
До 30 юни от Украйна не могат да се внасят пшеница, брашно, слънчоглед, олио, царевица, мед и пчелни продукти, мляко, орехи, лешници, яйца, различни видове месо, ръж, ечемик, овесени ядки, сорго, елда, нишесте, соя, ленено семе, вино, винен оцет и етилов алкохол. Дотогава фермерите се надяват да има общо европейско решение, което да защити земеделския сектор на Стария континент. Но това само даде още по-голяма сила на скандала. От една страна, производителите на олио се възмутиха, питайки с основание защо трябва да бъдат лишени от евтиния украински слънчоглед. С българския, те искат или не, ще трябва отново
да повишат цените
на един от най-масовите продукти. И отново ще попаднат под ударите на потребителите, които ще ги обявят за спекуланти.
Гледната точка на купувачите също е абсолютно резонна. Със смазани доходи от инфлацията, българите масово са убедени, че имат право да ползват евтините украински храни и суровини, с които цените на някои стоки като яйца, олио, хляб, тестени продукти осезаемо тръгнаха надолу. Още повече че доскоро у нас имаше брутални спекулации и цените на някои продукти драстично превишаваха тези на аналозите в Австрия, Люксембург, Гърция, Великобритания и т.н. Появиха се и експерти, които припомниха луксозния начин на живот и майбасите на някои изявени зърнопроизводители, което допълнително наля масло в огъня.
Фермерите, създаващи 16% от брутния вътрешен продукт, се обидиха, вцепенени от обществения хейт срещу тях. Но те също имат своите основания да протестират срещу украинските стоки и зърно. Те, за да получат субсидии, трябва да покрият
десетки изисквания
по отношение на препарати за растителна защита, минимални нива за пестициди, щадящи околната среда торове, безопасни ваксини, фуражи и т.н. Все продукти, които са израз на желанието на Европейската комисия да се погрижи за здравето на европейските граждани. Както и че те са в унисон със Зелената сделка за нулев въглероден отпечатък. Проблемът е, че всички тези регулации, пречистени торове, препарати, суровини струват много по-скъпо от тези, използвани в Украйна. Да не говорим за разликите в цената на електроенергията, природния газ, заплатите, рентите, цената на земята, които се плащат в Европейския съюз и тези в Украйна.
Тук, както обикновено, нищо не е черно или бяло. Примерно, противниците на зърнопроизводителите убедено твърдят, че те донякъде сами са си виновни за сегашния тупик. Според тях те са очаквали, че цените на зърното и слънчогледа ще продължат да се повишават и заради тази прогноза
умишлено са задържали на
склад огромни количества
С което пък са повишили общото ценово равнище на най-масовите стоки. С появата на украинските аналози цените се сриват, запасите трудно могат да бъдат изнесени в тази ситуация и така, на прага на новата реколта, част от фермерите ни попадат в класически капан. Но който сами са заложили… Без намесата на държавата, сега те са обречени на колосални загуби.
В този наситен с драматизъм сюжет има още една гледна точка. На бедстващите украински фермери, които произвеждат в условия на война и едва успяват през коридорите на солидарността да експортират стоките си. Включително миналогодишни реколти. Те са принудени да продават на каквато и да е цена, защото иначе не могат да засеят. Освен че ежедневно се борят за оцеляването си, сега са изправени и пред все по-трудното намиране на пазари в ЕС.
Така европейската солидарност с Украйна се сблъска челно с интересите на потърпевшите фермери от най-засегнатите страни - Полша, Словакия, Унгария и България. Румъния също обяви, че страда от евтиния внос, но ще изчака общото решение на ЕС. А дотогава той ще бъде едностранно забранен до 30 юни, като през териториите на 4-те страни ще е разрешен единствено
транзитът със
запечатани товари
По-важният въпрос в случая е защо европейските фермери не могат да постигнат ефективността на израелското земеделие? То е умно, икономично и ефективно. Там за рекордно кратко време се вадят по няколко реколти плодове, зеленчуци, зърнени продукти, които се изнасят в цял свят. Капковото напояване е задължително, като заедно с това се използват сезонните изменения, за да се засаждат най-подходящите култури една след друга.
Дори бегъл поглед върху техния международен портал за “интелигентно земеделие” показва, че в Израел фермерите могат да разчитат на изключително развита наука на световно ниво. Тя е насочена към най-добрата защита,
най-високата възможна
ефективност
в растениевъдството и животновъдството, с най-ниски възможни разходи. Разбира се, не всичко от тези върхови постижения е приложимо в ЕС. Израел е номер едно в генното редактиране на сортове и животни и тези продукти са забранени в Съюза, но влизат в страни като нашата, а веднъж оформени като вътрешнообщностна доставка, могат да отидат навсякъде.
Затова именно сега е критично важно да се направи анализ на сериозните ни научни институти в областта на земеделието и как те могат да помогнат в разрастващата се криза.
