Половината от автомобилите, които се движат по българските пътища са дизелови. Това съобщиха на пресконференция от ръководството на вносителите на нови превозни средства - ААП, което отбелязва 30 години от създаването на асоциацията.
Асоциация на автомобилните производители и техните оторизирани представители в България – накратко ААП, е сдружение с нестопанска цел, в което членуват 39 компании, представляващи най-големите производители на автомобили, автобуси, камиони и мотоциклети. Асоциацията е създадена през 1993 г. с идеята да подпомогне изграждането на съвременни условия за развитието на ефективна, безопасна, сигурна, екологична и устойчива мобилност в България.
Автомобилният парк в България наброява към 3,7 милиона автомобила. По проникване на автомобили към населението, България е пред редица европейски страни. Но структурата на автомобилния парк прави ситуацията необичайна, дори тревожна. От всички автомобили по пътищата над 70% са над 15-годишни. Автомобилите под 5 години са 4,6% от общия парк. 48,1% от автомобилите са дизелови, 28,6% са бензин, по справка от МВР. Електрическите автомобили наброяват 6882, което представлява едва 0,2% от общия парк автомобили.
Праховите частици, азотния диоксид и озонът са трите замърсителя в атмосферния въздух, които засягат в най-голяма степен човешкото здраве.
61% от случаите на смърт в България се дължат на сърдечно-съдови заболявания. Излагането на замърсен въздух, особено на ФПЧ и азотен диоксид, е един от факторите за развитие на сърдечно-съдови заболявания.
Проучванията установяват, че дългосрочното излагане на PM2,5 и NO2 е свързано с повишен риск от инфаркти, инсулти и сърдечна недостатъчност.
Замърсяването на въздуха причинява преждевременнa смърт на 12 000 до 15 000 българи всяка година!
Социалните разходи, в резултат на замърсяването, са разходи засягащи благосъстоянието и включват, както преки разходи за здравеопазване (напр. за болничен прием), така и косвени въздействия върху здравето (напр. различни заболявания или намалена очаквана продължителност поради замърсяване на въздуха).
За 2018 г. общата сума, която всички ние сме платили е 2,6 млрд. евро само за София. Всеки жител на столицата средно губи по 2084 евро от благоденствието си всяка година, заради лошото качество на въздуха, който вдишва.
Освен София и други големи български градове са традиционно в десетката на градове с най- замърсен въздух в Европейския съюз.
Общата картина по отношение нивата на смъртност в страните членки за 2022 г. - най-безопасните пътища остават в Швеция (21 смъртни случая/млн.) и Дания (26/млн.), а най-високите нива на смъртност отчитат Румъния (86/млн.) и България (78/млн.), при средна стойност за ЕС от 46 на милион жители.
България традиционно е и в друга мрачна статистика, свързана с ПТП и смъртни случаи.
По данни на МВР – в ПТП за - 2022 г. са загинали 531 и ранени 8422 участници в движението по пътищата, при 6609 тежки ПТП, а за 2021 г. цифрите са съответно: загинали 561 и ранени 7609 участници в движението по пътищата при 6080 тежки ПТП.
Ранените и материалните щети са значително повече. Това отрежда на страната едно от челните места в ЕС в тази мрачна статистика.
Темите с техническата изправност и покриване на екологичните стандарти на много от автомобилите по пътищата все още будят серия от въпросителни. Движат се автомобили с премахнати катализатори, внесени от други континенти, без да отговарят на европейските изисквания, но регистрирани тук, преправяни двигатели и добавяне любителски газови уредби.
Към днешна дата, държавата стимулира съзнателно вноса на силно амортизирани автомобили и не контролира достатъчно добре състоянието на този парк. При вноса на амортизирани автомобили бюджетът обичайно не получава никакви приходи. В допълнение годишният данък е по-нисък, колкото по-стар и замърсяващ е автомобила.
Рамката, в която ще се развива мобилността в Европа, вече е ясна до много голяма степен.
През 2025 година е планиран да влезе в сила нов екостандарт – Евро VII, който е на финалната права.
През 2030 година средните въглеродни емисии на автомобилите, продавани от всеки производител в Европа, трябва да са с 55% по- ниски от нивата през 2020 г.
През 2035 година влиза забрана за продажба на автомобили, емитиращи въглеродни емисии.
Всички тези инициативи са подкрепени от национални активни политики за стимулиране на устойчивата мобилност. Страните-членки на ЕС са въвели различни стимулира за покупка и ползване на нов електрически автомобил или плъг ин хибрид. Един пример в това отношение е съседна Румъния, която от години е въвела субсидии при покупка на нови електрически автомобили в размер на около 10 000 евро без да е производител на такива.
Фокусът на асоциацията е в създаване на ясна стратегия от държавата, в средносреден и дългосрочен план, с крайна цел - промяна на мобилността в България.
Посоката е в повишаване дела на модерните електрически и електрифицирани автомобили, които са екипирани с последно поколение системи за активна и пасивна безопасност, които пазят тези в автомобилите, както и другите участници в движението. Обновената система следва да награждава ползвателите на подобни автомобили и ограничава чрез механизъм от типа „Замърсителя плаща” и силно амортизираните и замърсяващи автомобили.
В допълнение, асоциацията има за цел по-бързото въвеждане на дигитална регистрация на нови МПС , както и публикуване на по-пълни данни за парк, задвижване, тенденции, които данни могат да са от полза както за гражданите, така за бизнеса, а и структурите, взимащи решения за развитие на мобилността в България.
