От две години възродената столетница е постоянен дом на семейството
Голямото “селско завръщане”, което избликна у нас в последните години на ковид епидемията, всъщност е дълъг процес, започнал от по-рано и продължаващ и днес с не по-малка сила. Все повече хора предпочитат да се заселят далеч от панели и шумни улици, да дишат чист въздух и слушат птичи песни, да отглеждат екозеленчуци. Ето една щастливо избягала от “матрицата” фамилия.
В този двор с къща на един век има всичко нужно за хубав живот без градско напрежение и стрес, истински рай за своите стопани! За тях той е особено “сладък”, защото са го постигнали изцяло със собствени сили, майстори са се включвали само за най-тежките ремонтни работи. Труд и творчество са изпълвали много дни и месеци наред, докато мечтата се реализира. Да надникнем в красивото селско убежище на Надежда Петрова.
Три години семейството обикаля русенските села в търсене на подходящ имот и все не случва. Докато не попада на вековната изоставена къща сред буренясалата градина. “Тя сама ме намери”, спомня си Надежда. И описва срещата като съдбовна - в престарелия дом, потънал в слама и кал, в който никой не е стъпвал над 15 години и атмосферата я подмамва най-вече с... аромата си. Противно на очакването, в стаите, оставени с покъщнината си, ухае не на мухъл и влага, а някак сладостно приятно, на билки. Така влюбването става от пръв поглед и започва голямото приключение за фамилията.
При сериозната реконструкция се запазва всичко старо и стойностно - на първия етаж, където някога са се гледали животните, са оголени и възстановени каменните стени и сега тук е просторната дневна със спалня, а горе има още три спални. В интуитивен вътрешен ритъм, без планиране и определени рамки, Надежда изгражда новия си дом. В началото като истински Индиана Джоунс се заравя в изоставената покъщнина, боядисва стари ракли, гардероб и други мебели, които остават и в днешното обзавеждане. Към тях се добавят и елементи на съвременния бит, подходящи аксесоари, за да се получи красивият микс от старо и ново.
От две години възродената столетница вече е постоянен дом на семейството. Дистанционният начин на работа позволява и на порасналия син да се присъедини към родителите и тримата да се радват на селската си идилия зад високите зидове.
Дворът е другото голямо богатство на този селски имот - един декар цветна градина и зад къщата зеленчукови лехи с екологично собствено производство. “След покупката някак неусетно, непланирано, цвете след цвете започнах да си правя градината - спомня си Надежда. - Оформена е изцяло по вътрешен усет, без чертежи и замисли... проекция на душата ми.”
Стопанката съзнателно поддържа определен хаос в своя парк - плеви и подрязва, но някак не докрай, за да се запази малко див неговият характер. Постепенно дворът се изпълва с разнообразни цветя, храсти и треви. В отделна постройка е настанен орхидариумът, където има над 200 вида орхидеи! Оформя се и езеро с водни лилии, а своето специално място запазват старите овошки - една круша и две кайсии, които продължават да раждат плодове с оня вече позабравен български вкус. През сезоните тук винаги нещо пораства, цъфти, връзва, пръска багри и аромати.
Още интересни истории и идеи вижте в новия брой на “Къща извън града”.
