Малко след като в италианските магазини се изчерпа и последният коледен панетоне, който може да се намери и през януари, в тях започва да се продава великденската коломба. Със сигурност това е сладкишът, който не липсва в никой дом на Апенините в дните около Великден, но той може да се купи още месец преди настъпването на празниците.
Няколко са легендите за коломбата и според мнозина най-достоверната е свързана с годините на миналия век, според която тя чисто и просто е плод на маркетинг и интуиция. По подобен начин за католическия Великден се консумират не истински, а шоколадови яйца в гигантски размери, от които производителите им също печелят благодарение на рекламата.
Но ето какво разказват първите легенди за великденската коломба (в превод – гълъб). Няма съмнение, че формата на ронливия и декориран с хрупкави печени бадеми сладкиш е свързана с християнските традиции. Гълъбът символизира мира, спасението, възкресението. За разлика от външния вид обаче произходът на коломбата е предмет на различни истории от миналото. Според една от тях той води към Средновековието и към периода на доминирането на Лангобардите. Крал Албоин, атакувал Павия в продължение на три години. През 572 г., дни преди Великденския период, превзел града. За да умилостивят новия си господар и в знак на мир, жителите приготвили меки
сладкиши с форма на гълъб
и му ги поднесли. Завоевателят се смилил над тях и пожалил живота им.
Втората легенда пък е свързана с визитата, която свети Колумбан направил на лангобардската кралица Теодолинда. Тя поканила монаха мисионер в кралския си двор, устройвайки пиршество на базата на месо и най-различни специалитети. За да не засегне Теодолинда, монахът предложил да благослови обеда. С жест на ръката си направил истинско чудо – превърнал дивеча в меки и сладки хлябове с формата на гълъби.
Има и друга легенда от миналото, свързана с произхода на великденската коломба. След като спечелил битката при Леняно и победил Фридрих Барбароса през 1176 г., един военачалник, който оглавявал войска, формирана от общините на Ломбардската лига, забелязал, че два гълъба застанали до отличителния знак на лигата. За да вдъхне кураж на бойците, той решил да им приготви пити с формата на гълъби, използвайки брашно, яйца и мая.
За мнозина обаче тези истории от миналото не са кой знае колко убедителни на фона на случилото се през 30-те години на миналия век. Става дума за откритието на Дино Вилани, шефа на рекламата в миланската фирма “Мота” – същата, дала началото и на индустриалното производство на коледния панетоне. Вилани се смята за пионер на маркетинга. Именно на него хрумва гениалната идея, че трябва да се
рециклират остатъците от тестото и другите съставки
за коледния козунак панетоне, който също е измислен в Милано. Вилани смята, че използвайки ги, от тях може да се направят с различна форма за Великден нови сладкиши. Освен това трябва да се експлоатират и машините за производство на панетоне, които са заети с работа само преди коледния период. Така в началото на 30-те години на XX век “Мота” използва древна рецепта, с която поставя началото на сладкиш за Великден. Собственикът Анджело Мота решава да разпрати сладкото си творение на известни писатели и журналисти, които да го опитат. Всички са единодушни, че сладкишът е великолепен. Така коломбата става символ на мира и на пролетта.
Какви продукти включва коломба ди Паскуа, или великденската коломба?
Студена вода, захар, мая, студени жълтъци, брашно, студено масло, многоцветен мед, сол, ванилия, портокалова паста, захаросани портокалови парчета, бадемово брашно, белтъци, царевично нишесте, бадеми. Италианските великденски коломби винаги са със захаросана глазура с бадеми отгоре.
В православната църква великденските празници също са свързани с яденето на сладък обреден хляб - козунак.Той се смята за символ на тялото на Исус Христос, докато червените боядисани яйца пък символизират кръвта му.
В Румъния сладкишът е популярен с подобно име, но с друго произношение – козонак. В Гърция обредният хляб е познат като цуреки. В Русия го знаят като кулич. Любопитното е, че великденският козунак може да се намери в магазините в България по всяко време на годината. За православните обаче консумирането му в последния ден на Страстната седмица е задължително заедно с великденските яйца.
При приготвянето на козунака се използват брашно, задължиелно отделено от пшеница, което е традиционно съхранявано с “мълчана ненапита вода” по ритуал с трикратно пресяване и прекадяване и със специални символи по него. Обредният хляб обикновено е с кръгла или яйцевидна форма. Може и да е продълговат, като задължително има вдлъбнатини по него за поставянето на яйца, както и тройно усукана плитка. Тя
символизира триединството
Според традицията козунакът трябва да бъде замесен в събота сутринта, а да започне да се яде в неделя, деня на Възкресението. Преди това обаче той задължително се прекадява и освещава с молитва.
Има различни рецепти за приготвяне на козунак. Общото правило е обаче, че след изпичането му той трябва да бъде добре бухнал и да се къса на конци. Много често към тестото от брашно, яйца, захар и прясно мляко се прибавят стафиди, орехи и мармалад.
