Ще се опитаме да убедим ЕК да намалим вредните емисии с по-малко от предвидените 40%, но май няма шанс тецовете да работят без ограничение до 2038 г.
След дни - в края на този месец, вероятно ще стане ясно дали има риск България да загуби близо 2 млрд. евро по плана за възстановяване.
Преди три месеца депутатите от предишното Народно събрание взеха решение, с което задължиха служебното правителство да поиска от Европейската комисия промяна в плана. Целта е да отпадне поетият ангажимент за намаляване на въглеродните емисии при производството на ток с 40% до края на 2025 г. За изходно ниво се вземат показателите от 2019 година. Брюксел трябва да бъден убеден и за още нещо - въглищните ни централи да работят без ограничение поне до 2038 г.
Накъде вървят преговорите с ЕК, ще стане ясно в края на месеца, когато ще е срещата на представители на българското енергийно министерство с екип от комисията. Диалогът за въглищните централи вече е започнал, съобщиха от кабинета на вицепремиера по европейските фондове Атанас Пеканов. А министърът на енергетиката Росен Христов е представил пред Брюксел позицията на България с исканите промени.
За тях страната ни се аргументира с войната в Украйна и енергийната криза.
ЕК трябва да бъде убедена, че въглищните централи са важни за енергийния пазар на Балканите
Друг български аргумент е, че за определянето на 2026 г. като крайна дата за намаляване на емисиите с 40% няма европейски документи, които да го изискват.
Ако ЕК не даде зелена светлина на подобна промяна, а България на своя глава реши да не спази вече поетите ангажименти, загубата на финансиране ще се изрази в милиарди евро.
При нарушения Брюксел има методология за спиране на парите, свързана с всеки етап и цел, записани в съответния план за възстановяване. Намаляването на емисиите у нас е обвързано със 7 цели и етапа от българския план.
При отказ от другата реформа - изваждането на “Булгартрансгаз” и ЕСО от БЕХ, общата сума на евентуалната загуба достига 724 855 480 евро. За много важни реформи, каквато е декарбонизацията, се добавя допълнителна санкция. При Литва например сумата се умножи по 3. Ако и към България се приложи същата формула, страната ни може да загуби над 2 млрд. евро.
Средства се режат и при отпадане на инвестиции. А депутатите в последния парламент задължиха правителството да предоговори и сумите за батерии за съхранение на ток и за геотермалната енергия, за да бъдат пренасочени пари към санирането.
От Брюксел вече са дали сигнал към България, че е добре да се следва интегриран подход и евентуални изменения да стават заедно с новите проекти по RePowerEU - плана на ЕК за премахване на зависимостта от руските изкопаеми горива още преди 2030 г. По RePowerEU България ще получи отделно 1 милиард лева, но и тези пари вече са обвързани с проектите в плана за възстановяване.
Затова се чака какво ще предложи страната ни на мястото на ангажиментите, които иска да предоговори. Според няколко независими източници България ще се бори да намали процента, с който трябва да се свият въглеродните емисии - например с 20, а не с 40%, както е записано сега. Причината - от ЕК са дали да се разбере, че няма да се съгласят да оставим въглищните централи да работят без ограничения до 2038 г.
Освен с евентуална загуба на пари за енергетиката България има проблем и с втория транш по плана на стойност 724 млн. евро.
Превеждането на сумата е блокирано заради липсата на работещ парламент
За да се отвори плащането, трябва да се приемат 12 законопроекта от общо 22, като срокът за това е изтекъл на 31 декември.
В Народното събрание отлежават 6 законопроекта, приети само на първо четене. Те са свързани предимно със съдебната реформа и с Търговския закон. Има още три законопроекта, които са минали само през комисии - за несъстоятелност на физическите лица, изменение на Закона за етажната собственост и изменение на Закона за електронното управление.
В парламента са внесени, но още не са разпределяни по комисии Законът за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, както и за промени в Закона за енергията от възобновяеми източници, където са включени две мерки по второто плащане.
Все още се работят измененията в Закона за енергетиката,
в които ключово е определението за енергийно уязвими и енергийно бедни домакинства. Източници от енергийното министерство обясниха пред “24 часа”, че проектът е пред финализиране и скоро ще бъде публикуван за обществено обсъждане. Ако новият парламент все пак успее да приеме въпросните закони, второто плащане може и да се случи.
От 44 реформи, които са условие за третия транш по плана, обаче са изпълнени само две. Едната е Стратегия и пътна карта за въвеждането на строително информационно моделиране, която е на регионалното министерство. Втората е приемане на програма за преобразуване на държавните предприятия, създадени със специални закони на Министерството на икономиката и индустрията.
Третият чек, предвиден за България, е за 748 778 870 евро. Прогнозният срок за предявяване на искането за него е 30 юни.
Именно в тези 44 цели са и онези в областта на енергетиката, за които парламентът иска предоговаряне. Сред тях са влизане в сила на Закона за създаване на Национален фонд за декарбонизация и неговите подфондове и съответното вторично законодателство, липса на кръстосано субсидиране между държавните енергийни предприятия.
Общо 9 плащания са заложени по българския план
за възстановяване, като крайният срок за приемането на мерките е 30 юни 2026 г. България очаква 5,7 млрд. евро, след като сумата бе намалена с 578 млн. Промяната се наложи, защото в правилата е заложено 30% от общото финансиране да бъдат преизчислени на базата на реално отчетения икономически растеж през 2021 г.
За въпросната година страната ни е имала по-добри показатели от средните за ЕС, на базата на които е било направено преизчислението. Така е било намалено и финансирането на още 21 държави членки, докато за други 5 държави са предвидени увеличения.
България не е на опашката в получаване на парите по плана
Досега 6 държави са си осигурили второ плащане - Словакия, Португалия, Гърция, Хърватия, Италия и Испания. Останалите са на етап получено предварително финансиране и първо плащане. Съседите ни - Гърция и Румъния, обаче вече са усвоили съответно 7,5 млрд. и 6,3 млрд. евро. След нас остават държави като Белгия, Австрия, Дания, прибалтийските републики, а пет държави са на нула. Парите за Унгария и Полша са замразени заради проблеми с върховенството на закона.
Страната ни обаче изостава в графика за следващите суми. Второто плащане трябваше да е през първото тримесечие на тази година, което не се случи. За третия транш срокът е средата на тази година. Този график може да се предоговори, но крайният срок за изпълнение на плановете е 2026 г. и не може да бъде променен.
А отлагане на инвестиции от 1,5 млрд. евро за догодина повишава риска от загуби на пари, ако се пропусне крайният срок.
