- Депутатите обаче са блокирани, не е ясно дори могат ли да си спрат ваканцията
- Двама председатели на ротационен принцип като в ЕП, предложи “Промяната”. ГЕРБ отхвърли, защото там се договарят и всички други постове
В заплетен юридически казус попадна 49-ото народно събрание още с първото си заседание, след като не можа да си избере председател. Депутатите се заклеха, но реално парламент няма.
Причината е, че Народното събрание се конституира едва след избора на председател и ръководство. Докато това не се случи, не може да се започне реално работа, няма парламентарни групи, нито правилник, не се гласуват никакви закони или решения. Това постави и казуса ще излязат ли депутатите в 10-дневна ваканция за Великден, както е записано в стария правилник, или тя ще бъде отменена, каквото проекторешение бе внесено от представители на всички групи без “Възраждане”.
“В момента сме във фазата на първото заседание, тя може да продължи и две седмици например. Важното е председателстващият да не удари звънеца, щом не го е направил, заседанието продължава, а часовникът е спрян”, обясни конституционалистът доц. Наталия Киселова. И потвърди, че докато няма конституиран парламент, няма как депутатите да започнат работа. Доц. Киселова поясни, че председателстващият определя кога ще свика отново депутатите - вторник, сряда, няма срок колко време часовникът ще бъде спрян.
Парламентът изпада в подобен блокаж за втори път, след като в 48-ото НС процедурата отне 3 дни. Първоначално тогава двете най-големи групи - на ГЕРБ и на “Продължаваме промяната”, не отстъпваха от кандидатите си Росен Желязков и Никола Минчев, а след това и ДПС издигна Йордан Цонев за поста. Стигна се до патова ситуация, от която се излезе с избора на доайена Вежди Рашидов за председател.
Този път ПП не издигнаха свой кандидат срещу Росен Желязков, но не го и подкрепиха. Освен от своите кандидатът на ГЕРБ получи рамо само от ИТН и събра 79 гласа. А Тошко Йорданов обясни, че парламентарната етика изисква спечелилата група да излъчи председател, ако няма предварително сформирано мнозинство. Той напомни, че благодарение на подкрепата на ИТН в 47-ото НС е бил избран за председател Никола Минчев. А по-късно Слави Трифонов разказа в свой пост как тогава Кирил Петков му е предложил да изберат Корнелия Нинова за шефка на НС, но той не се съгласил и така поста заел Минчев.
Кандидат за председател бе и Петър Петров от “Възраждане”, но той бе подкрепен само от своите.
Предложение за излизане от патовата ситуация направи Асен Василев - председателят на парламента да се сменя на ротационен принцип на всеки два месеца, като се редуват хора на ПП-ДБ и ГЕРБ. Той поиска същото и за шефа на правната комисия.
“Това е нестандартно решение, но ние сме в нестандартна ситуация и възможен изход от кризата”, каза съпредседателят на ПП и обясни, че такава е практиката и в Европарламента. Това щяло да гарантира взаимен контрол и възможност да се изпълнят законопроекти, очертани от всички партии.
“Конституцията изисква да се избере председател. Трябва много внимателно в правилника на НС да се опише какво ще представлява това редуване на съпредседатели. Те едновременно ли ще изразяват воля, или поотделно”, предупреди обаче доц. Киселова. Едва като се опише внимателно, можело да се каже дали подобно решение е атакуемо пред Конституционния съд.
ГЕРБ пък засега не виждат въобще механизъм как такава ротация може да се осъществи. Да, в Европейския парламент има такава смяна в средата на мандата, но реално след европейските избори се взема анблок решение за пет високи поста - президент на Европейската комисия, председател на Европейския съвет, председател на Европейската централна банка, върховен представител за външната политика и шеф на ЕП. И се търси баланс в тези позиции между двете основни партии, какъвто няма как да се търси на национално ниво, разясниха неофициално от партията.
