Докато християни и мюсюлмани вдигат храм в Дъбница, пресъхнало аязмо се напълнило с вода

Археолози проучиха наблизо антично селище на 6000 години

“Райско кътче” и “приказно място”. Така стотици миряни описват параклиса и района около него в местността Св. Архангел Михаил край гърменското село Дъбница. Макар все още да не е открит официално, той вече се посещава от много хора, които не скриват възхищението си от труда на десетки доброволци, издигнали го за 3 г.

Преди векове там е имало две църкви

с името на светеца, а върху основите на едната е била построена втора, чиито останки още се виждат. Под земята е било водохранилището на древната крепост, пресъхнало от години. Там хората поставили няколко икони и влизали да запалят свещ, но се чувствала липсата на голям храм.

“Това е свято място и за него се знае от столетия. Наблизо работят археолози и в последните години проучиха укрепено антично селище на 6000 години. Разкрити са множество исторически пластове. Има останки от древен храм и построена върху него средновековна църква. В съседство с разкопките на терена нямаше обаче нищо, само една стара беседка, където хората идваха на празници за пикник. На едно такова събиране преди 3-4 г. решихме да построим нова по-приветлива и удобна беседка. Бързо се разчу и хора започнаха да даряват средства и материали, фирми също се включиха. Видяхме, че с този ентусиазъм на дарителите може да вдигнем параклис, а след това - дори и църква с владишки трон. И се заехме. Няколко души направихме инициативен комитет, открихме банкова сметка и

през декември 2020 г. Неврокопският митрополит Серафим направи първа копка”,

разказва един от инициаторите на начинанието Андон Костов.

Запустелият терен от около 10 дка, който е църковен, се превърнал в строителна площадка и кауза за местните жители. В началото било много трудно да се доставят материалите по стария римски път, на около километър от селото. После подравнили пътя, за да се облекчи транспортирането. Сега очакват общината да го бетонира или насипе чакъл - така ще стане достъпен и за автомобили.

Основната сграда на църквата е вдигната от строители мюсюлмани, които се славят като най-добрите в занаята.

“В нашето село от векове съжителстваме заедно

християни и мюсюлмани, без никакви конфликти или вражда. Напротив - живеем в разбирателство, задружни сме и си помагаме”, казва Костов, който е майстор на мозайки.

Много приятели в началото се притекли на помощ, после започнали да пристигат дарения дори и от непознати хора от цялата страна. Всеки помагал с каквото може - пари, материали, доброволен труд.

През юни миналата година отново Неврокопският митрополит Серафим поставил основния камък под земята в олтарното помещение.

Стенописите с библейски сюжети в храма са дело на художничката Михаела Михова- Даскалова и помощника ѝ Марин Маринов. Сега изписват олтарното пространство. Изящният иконостас пък е дело на дърворезбарката Янка Петачка-Айкова от симитлийското село Полена, а неин помощник, направил заготовките, е дърводелецът Ахмед Махмуд от Дъбница.

Куполът на храма е от позлатена ламарина

“Искахме да създадем най-добри условия за посетителите на това свято място. Построихме две беседки, както и помещение с камина за около 25 души, където да се приютят при лошо време. Готови сме и с кухненското помещение, където на огнища ще се приготвят курбаните”, допълва Костов.

Вложили сериозни усилия и в облагородяване на дворното пространство с алеи и хиляди цветя и зелена растителност - кипариси, магнолия, върба. Предстои засаждане и на лавандула и щамови рози. Красива зидана чешма с два орела и водоскок допълват райската гледка.

Докато строителите работили, бликнала и вода от пресъхналото аязмо. Никой не знаел откъде идва, но от столетия се носела

легендата, че е лековита, помагала на бездетни и при проблеми с очите

В последните 6-7 г. иманяри, които копаели наоколо, напълнили извора с камъни и той пресъхнал. Сега ентусиастите го почистили и аязмото пак се напълнило. Местните разказват легенди, че вечер болни хора идвали край извора, измивали си лицето с водата, преспивали там, на сутринта отново се измивали и получавали изцеление на болките си.

Допускат, че силата на водата е заради желязната мина, която е действала на около 2-3 км от върха, но после била изоставена. Вероятно там е имало сребърни жили, през които минава водата, а и святото място предполага силна вяра в изцелението.

Църквата ще бъде открита тази година - остават довършителни работи и оформяне на детска площадка.

В самото село Дъбница има православна църква, която също е кръстена на св. Архангел Михаил, осветена през 1938 година от тогавашния митрополит Борис.