
Археолози проучиха наблизо антично селище на 6000 години
“Райско кътче” и “приказно място”. Така стотици миряни описват параклиса и района около него в местността Св. Архангел Михаил край гърменското село Дъбница. Макар все още да не е открит официално, той вече се посещава от много хора, които не скриват възхищението си от труда на десетки доброволци, издигнали го за 3 г.
Преди векове там е имало две църкви
с името на светеца, а върху основите на едната е била построена втора, чиито останки още се виждат. Под земята е било водохранилището на древната крепост, пресъхнало от години. Там хората поставили няколко икони и влизали да запалят свещ, но се чувствала липсата на голям храм.
“Това е свято място и за него се знае от столетия. Наблизо работят археолози и в последните години проучиха укрепено антично селище на 6000 години. Разкрити са множество исторически пластове. Има останки от древен храм и построена върху него средновековна църква. В съседство с разкопките на терена нямаше обаче нищо, само една стара беседка, където хората идваха на празници за пикник. На едно такова събиране преди 3-4 г. решихме да построим нова по-приветлива и удобна беседка. Бързо се разчу и хора започнаха да даряват средства и материали, фирми също се включиха. Видяхме, че с този ентусиазъм на дарителите може да вдигнем параклис, а след това - дори и църква с владишки трон. И се заехме. Няколко души направихме инициативен комитет, открихме банкова сметка и
през декември 2020 г. Неврокопският митрополит Серафим направи първа копка”,
разказва един от инициаторите на начинанието Андон Костов.

Основната сграда на църквата е вдигната от строители мюсюлмани, които се славят като най-добрите в занаята.
“В нашето село от векове съжителстваме заедно
християни и мюсюлмани, без никакви конфликти или вражда. Напротив - живеем в разбирателство, задружни сме и си помагаме”, казва Костов, който е майстор на мозайки.
Много приятели в началото се притекли на помощ, после започнали да пристигат дарения дори и от непознати хора от цялата страна. Всеки помагал с каквото може - пари, материали, доброволен труд.
През юни миналата година отново Неврокопският митрополит Серафим поставил основния камък под земята в олтарното помещение.
Стенописите с библейски сюжети в храма са дело на художничката Михаела Михова- Даскалова и помощника ѝ Марин Маринов. Сега изписват олтарното пространство. Изящният иконостас пък е дело на дърворезбарката Янка Петачка-Айкова от симитлийското село Полена, а неин помощник, направил заготовките, е дърводелецът Ахмед Махмуд от Дъбница.
Куполът на храма е от позлатена ламарина
“Искахме да създадем най-добри условия за посетителите на това свято място. Построихме две беседки, както и помещение с камина за около 25 души, където да се приютят при лошо време. Готови сме и с кухненското помещение, където на огнища ще се приготвят курбаните”, допълва Костов.
Вложили сериозни усилия и в облагородяване на дворното пространство с алеи и хиляди цветя и зелена растителност - кипариси, магнолия, върба. Предстои засаждане и на лавандула и щамови рози. Красива зидана чешма с два орела и водоскок допълват райската гледка.
Докато строителите работили, бликнала и вода от пресъхналото аязмо. Никой не знаел откъде идва, но от столетия се носела
легендата, че е лековита, помагала на бездетни и при проблеми с очите
В последните 6-7 г. иманяри, които копаели наоколо, напълнили извора с камъни и той пресъхнал. Сега ентусиастите го почистили и аязмото пак се напълнило. Местните разказват легенди, че вечер болни хора идвали край извора, измивали си лицето с водата, преспивали там, на сутринта отново се измивали и получавали изцеление на болките си.

Допускат, че силата на водата е заради желязната мина, която е действала на около 2-3 км от върха, но после била изоставена. Вероятно там е имало сребърни жили, през които минава водата, а и святото място предполага силна вяра в изцелението.
Църквата ще бъде открита тази година - остават довършителни работи и оформяне на детска площадка.
В самото село Дъбница има православна църква, която също е кръстена на св. Архангел Михаил, осветена през 1938 година от тогавашния митрополит Борис.