У нас не правят изследвания за 10-те вещества, водещи до онкологични заболявания
Коварното е, че няма яснота колко е безопасната доза нитрозамин и температура на обработка.
Водата, ароматните свещи и сапуните също с опасни вещества
В България не се правят изследвания за вредните нитрозамини, които причиняват рак, обявени от Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ). Миналата седмица тя публикува изследване, че в продуктите, които ежедневно ядем, има 10 съединения от този вид, които са канцерогенни и може да увредят ДНК. Те не се добавят специално, а може да се образуват при пържене, печене, обработка със сол или вътре в стомаха заради високата му киселинност.
Коварното е, че не е известно каква е безопасната доза, защото експериментите са направени с мишки.
Не се знае и каква е безопасната температура за готвене. По принцип се смята, че високите градуси може да намалят рисковите вещества, но понякога се случва точно обратното.
“Текущата информация не позволява да се направят заключения коя температура на готвене е по-безопасна”, обясняват от ЕОБХ за “24 часа - 168 истории”. За да гарантират високо ниво на защита на потребителите, са работили с най-лошия сценарий. Предположили, че всички нитрозамини в храната са толкова рискови, колкото и най-вредния, въпреки че това е малко вероятно.
На въпрос дали има храни без нитрозамини, отговарят: “Становището се фокусира върху рисковете, свързани с наличието на нитрозамини в храната. По този начин агенцията анализира доказателства от изследвания за нитрозамини, открити в храни, като сушени месни продукти, преработена риба, какао, бира и други алкохолни напитки. Изброяват се и храни, в които може да има нитрозамини, но за тях
данните в момента са
много ограничени -
сурово месо, зеленчуци,
зърнени храни, мляко, включително и кърма (виж карето долу), както и млечни продукти, ферментирали храни, мариновани консерви, подправени продукти, сготвени по различен начин.
Балансирането на диетата с по-голямо разнообразие от храни може да помогне на потребителите да намалят приема на нитрозамини.”
При малкото проучвания с доброволци, на които са давани ястия с известно съдържание на вредния нитрозамин N-NA (NDMA), се откриват следи от погълнатата доза в телесните течности. Още по-зле става положението, ако се комбинира с алкохол. Така се
намалява способността на
черния дроб да пречиства
постъпилите храни и медикаменти. При опити с човешки тъкани е установено, че нитрозамините се активират още и от хранопровода, дебелото черво, пикочния мехур, бронхите, панкреаса и носната лигавица.
Всичко горепосочени факти са много скорошни и строго научни данни, казват от Българската агенция по безопасност на храните. Досега не се е смятало, че има опасност за здравето на хората и това е причината у нас да не се проучва съдържанието на тези съставки в месото, сирената, зеленчуците и всички останали храни.
Въпросът тепърва ще се обсъжда във всички страни от Европейския съюз, преди да се вземе решение как да се процедира. Информацията е на научно ниво, не е стигнала на практическо. Освен това опитите са с мишки, коментираха пред “24 часа - 168 истории” от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). На този етап нитрозамините не подлежат на контрол от институцията. Никой не им е обръщал внимание и няма регламент, по който да се проверяват.
В същото време според доклада на ЕКБХ за съдържанието на нитрозамини в много от продуктите е известно още от 70-те и 80-те години на XX век. Първо се заговори, че пушените меса съдържат определени нива на нитрозамини заради използването на нитрити като консерванти, поддържането на дадена температура за съхранение, pH и други условия. За да изглеждат свежи и другите видове мръвки, се добавят вещества, водещи до образуване на канцерогенните химически съединения.
Това важи и за
обработката на рибата,
като тя може да бъде замърсена с нитрозамини и чрез микроби. Фактът е известен още от изследвания през 70-те години на миналия век. Различните изследвания показват различни стойности - от 2,2 мг на кг до 388 мг на кг, но тези цифри не значат нищо, защото не са определени безопасни граници.
Голяма част от информацията е за най-разпространения нитрозамин - NDMA, който е жълт на цвят, няма мирис. Използва се в различни производства, включително за ракетно гориво, както и в хлоризацията на водата. Затова учените от ЕОБХ предупредиха в доклада си, че в чешмяната течност също има канцерогенни вещества. Другите често срещани нитрозамини в храната са NMEA, NDEA, NDPA, NDBA, NMA, NSAR, NMOR, NPIP и NPYR.
Част от тях се съдържат в любимата на българите бира. Свързват се с две вещества от ечемика по време на процеса на продукцията. Добавената вода към кехлибарената течност може
допълнително да повлияе
върху количеството
рискови съединения.
Те варират между 0,1 и 9,3 милиграма на литър, показват данните на европейската агенция.
Нитрозамини има и в сирената. Европейското законодателство позволява добавки на основата на нитрати между 5 и 150 мг на кг. По-големи количества има при по-сложната преработка на специфични млечни продукти. Пушените кашкавали и сирена обаче са също толкова опасни, колкото и пушените меса.
Рисков откъм съдържание на нитрозамин е и друг често добавян към ястията продукт - соевият сос, добавян често към ястията.
За сметка на това са малко данните на този етап дали трябва да ограничим количеството зеленчуци. Според доклада е възможно и при тях да има следи от канцерогенните съставки, особено при листните, маринованите и осолените.
Освен в тях определени концентрации на най-опасния NDMA, както и на другия жълт нитрозамин - NDEA, са открити в картофи след различен начин на преработка. Тоест не само пържените, за които отдавна е известно, че са вредни за здравето. Оказва се, че печените, задушените или варените също могат да бъдат рискови за образуване на съединенията, които са обект на доклада.
Не е ясно и как ни се отразява, ако си ги хапнем с масло, защото за него няма информация как и дали съдържа нитрозамини. За сметка на това ако ги комбинираме със сирене, кашкавал или шунка и бекон, е сигурно, че ще има високи дози. А любимата комбинация бира с пържени картофки е направо бомба със закъснител. При положение че в същото време сме запалили цигара или пура, става още по-опасно. Тютюневите изделия също са рискови за наличие на нитрозамини.
Дори и да пием вода вместо пенливото пиво, трудно може да избегнем опасните вещества. Те може да се съдържат и в течността, която тече от чешмите в домовете ни.
“Представляват странични
продукти от дезинфекцията,
като се образуват, когато водата се третира с хлорамин, натриев хипохлорит и други”, обясняват от ЕОБХ. Нивата на нитрозамините във водата на различните градове варира, като зависи от това дали има азотни отпадъци, пречиствателни станции за отпадъчни води и други.
Може да има и замърсители от околната среда, като разграждане на емисии от изгорели газове на дизелови автомобили, реакция при попадане на отпадъчни води върху почви, богати с нитрати и нитрити и използване на дадени пестициди.
Най-изследвано е
влиянието на хлора при
пречистването на водата.
Но той е едва 5% от всички рискови вещества, затова се смята, че трябват по-нататъшни изследвания, за да се знае как да се обезопаси чешмяната течност.
Интересното е, че
проблем има
и при къпане,
защото в сапуните, душ-геловете, шампоаните, балсамите също може да съдържат нитрозамини. Както и в козметиката за лице и тяло.
И ако, опитвайки се да неутрализираме въздействието им чрез хапчета, пак не е сигурно, че вземаме правилното решение. Има ги и в медикаментите.
Само преди две години Европейската агенция по лекарствата актуализира препоръките за съдържание на опасните съставки, за да бъдат намалени.
В крайна сметка се оказва, че не можем напълно да се изолираме от въздействието им. Учените засега препоръчват разнообразно хранене и да се подхожда внимателно към всички останали продукти, в които се съдържат нитрозамини.
И бебетата са заплашени чрез кърмата
Съществуват доказателства, че част от съединенията, за които европейска агенция обяви, че причиняват рак - NDMA, NDEA и NDBA, се предават чрез млеката. Те минават през плацентата и стигат до зародиша.
Според някои проучвания в майчиното мляко може да се открият количества от веществата, които макар и малки не могат да бъдат пренебрегнати. В едно от изследванията концентрацията е до 17,1 мг в литър кърма от майки, консумирали богати на нитрати храни като бекон, цвекло и спанак. Друго проучване потвърждава наличието на нитрозамини в майчиното мляко, които не са от храна. Там концентрацията е 2,796 мг на кг. Трети експеримент докладва за 54 проби от кърма на жени от Естония, като само в две от тях се съдържат нитрозамини.
Затова учените от ЕОБХ заключават, че наличието им човешката кърма трябва да бъде изследвано допълнително, за да се оцени доколко бебетата са заплашени.
