Рачешкото ходене подпомага работата на ума и координацията, съдейства за сърдечносъдово, мускулно, ставно и имунно благополучие
Може да буди усмивка, но съветът да намирате време за ходене назад е част от философията за по-добро здраве, умствена свежест, емоционален комфорт и дълголетие, които се влагат в представата за уелнес хедонизма.
Изкушаващо е ползите от тренировката за рачешко ходене да се представят с китайската поговорка, че 100 крачки назад са като 1000 напред. Народната мъдрост от Изтока обаче влага друг, екзистенциален смисъл. При буквалното сравняване ефектите за метаболитното здраве от ходене в естествената и алтернативна посока са 1 към 4. Изчислението стъпва върху обективна мярка: разхода на енергия при физическото усилие.
За вървене назад хората изгарят с 40% повече калории при изминаване на равни разстояния. Рачешкото движение използва мускулни групи, които обикновено не се ангажират при обичайното ходене. Също така неизбежно е свързано с по-къси, но затова пък повече крачки, които гълтат максимална енергия.
Предимствата за различните органи не подлежат на толкова пряко количествено измерване. И все пак тестовете по косвени показатели отчитат видими подобрения на физическото и когнитивно здраве.
Най-краткото резюме на предимствата от ходенето назад е, че може да помогне за укрепване на ума и координацията ви и да съдейства за сърдечносъдово, ортопедично и имунно здраве. След първоначалните терапии рехабилитаторите го прилагат за подобряване на баланса и когнитивните функции при хора, прекарали инсулт или с други нарушения със сходни последици.
Когато правим нещо толкова нетипично като огледално придвижване, караме мозъка да прави големи усилия и да създава нови невронни връзки - начин да сме в по-добра умствена форма. Процесът изисква специални усилия за координация на движенията и така подобрява баланса на тялото - един от факторите за по-малко травми и загуба на мускули с напредването на възрастта.
При крачене назад два от четирите основни мускула в бедрата са принудени да работят по-усилено. С повторенията те заякват. От една страна, това има роля на мускулна “наколенка”, която подсилва стабилността на коляното. От друга, намалява пресата върху хрущяла, която е по-силна при хора със слаба мускулатура и води до по-бързо износване на тъканта.
Добрият ефект е забелязан при хора с остеоартрит на коляното - болезненото състояние от увреждането на ставата, което освен това е свързано и с ограничаване на движенията.
Ходенето изобщо не е елементарна дейност, както го мислим, понеже ни е естествено заложено. То изисква координация между зрителните стимули, усещането за усукване, въртене, бързо движение и осъзнаване къде се намират телата ни в пространството. Нещата стават още по-сложни при ходене назад според Джак Макнамара, лектор по клинична биомеханика в Университета на Източен Лондон. Пред “Конвърсейшън” той обяснява, че на мозъка му трябва повече време, за да обработи допълнителните стимули за координиране на тези системи при нетипични условия и това е развиващо.
Най-безопасно е при започване на рачешки тренировки човек да се консултира с лекаря си и за всеки случай да стартира под наблюдение на квалифицирани специалисти. Това може да бъде рехабилитатор, кинезитерапевт, треньор. Вероятно е те да преценят като най-безопасно начинаещите да дебютират на пътека във фитнеса.
Добавяне на затруднения към упражнението за “обикновено” ходене назад създава допълнителни ползи за здравето. При наклон например тялото променя работата на ставите и мускулите. Това облекчава плантарния фасциит, който причинява болка в петата и свода, оприличавана на напречно скъсване на ходилото.
Поддържането на стойката при ходенето на обратно ангажира и повече от мускулите за поддържане на гръбначния стълб в областта на кръста. Това прави нетипичното ходене полезно и за хора с хронична болка в долната част на гърба.
Като всяко физическо упражнение, ходенето назад е добър помощник за баланс на реакциите на имунната система. Поощрява и естественото производство на хормоните, които ни създават емоционален и психически комфорт.
