Ръст на икономиката от 1,8%, инфлация 8,7%, минимална заплата - във фризера, безработица 4,2%, пенсиите нагоре с 12,6% от юли, бюджетен дефицит 3%, таван на нов дълг - 10 млрд. лв.
Това най-вероятно ще е макрорамката, която служебният финансов министър ще предложи на правителството, а то от своя страна ще внесе в парламента на 3 май,
ако дотогава няма редовно правителство, научи “24 часа”.
“Окончателните разчети все още не са готови, някои показатели могат да претърпят промени”, сподели информиран източник. Две числа обаче са “заковани” - дефицит 3% и ръст на икономиката 1,8%, колкото предвижда в последната си прогноза и Световната банка. През 2024 г. икономиката ще се върне към обичайния за последните години растеж от около 3,3%.
Безработицата ще остане ниска - 4,1%, като социалните плащания са сметнати при пазар на труда без резки сътресения. Минималната заплата ще остане във фризера до края на тази година. За следващата се залага тя да стигне 940 лв., както вече обяви Велкова.
Индексиране на бюджетни заплати ще има, но с между 8 и 10%, и то в министерства и ведомства, в които възнагражденията не са променяни от началото на миналата година.
В институции, в които чиновниците са получили през 2021 и 2022 г. 30-35% увеличение, парите няма да се пипат до края на годината, а вероятно и през 2024 г. Командировъчни и представителни разходи щели да бъдат орязани поне с 20%. Както е известно, пенсиите ще бъдат индексирани още този юли с 12,6% по швейцарското правило. Други промени при тях не са заложени в бюджета. Пенсионните и здравните вноски няма да се променят.
Бюджетните сметки са направени при понижаване на инфлацията от 13 до 8,7% към края на годината. Успокояването при цените ще бъде по-осезаемо догодина, когато инфлацията ще спадне до 3,9%, но ще се задържи на това ниво още поне две години.
За да се вмести в тези рамки бюджетът, ще се предложи на парламента да отпаднат компенсациите за скъпия ток още преди юни. Служебното правителство няма как да ги отмени, защото те са въведени с решение на парламента. С проектобюджета ще се предложи отмяна на това решение.
ДДС за всички, с изключение на хляб, брашно, книги и детски храни, ще се върне на 20%. За тази цел също е необходимо решение на парламента, защото по-ниските ставки бяха въведени с поправки в три закона. Все още не било решено обаче дали да се въведе еднократното облагане на свръхпечалбите за всички фирми от 1 юли.
От една страна, само от него в хазната могат да влязат около 2 млрд. лв. и така да стане възможно да не се орязват повече разходи. От друга обаче експертите били притеснени от критиките за този данък, както и от опасността той да бъде отменен от Конституционния съд, тъй като ще се прилага със задна дата. Това ще означава към края на годината
спешно да се търсят нови източници за повишаване на приходите, за да не се увеличава дефицитът.
Около 6- 8 млрд. лв. капиталови разходи, които не са направени през миналата година, ще бъдат записани в новия бюджет, но със забрана да се пренасочват за други цели. След като изплати близо 500 млн. лв. за пътища, служебният финансов министър не предвижда увеличаване на парите за тях, казват информирани. Резерви за това ще се търсят към края на годината от икономии на други разходи.
