Референдумът за президентска република на ИТН има роля за връщането им в парламента, а избиратели на Костадинов са със сходен профил на фенове на държавния глава. При всички други май потенциалът е достигнат
Достигнаха ли партиите своя таван, който ще ги притисне да направят кабинет сега, защото на следващи избори парламентарните им групи ще изтънеят още и в разломеното ни общество коалирането ще стане още по-невъзможна мисия?
Това е още един от големите въпроси, който вотът на 2 април извади на масата.
По всичко личи, че основните играчи са достигнали пълната си мобилизация. Изключението, разбира се, е “Възраждане”, чийто възходящ тренд се наблюдава вече две години.
При ГЕРБ социолозите отчетоха, че около 90% от хората, гласували за партията на Бойко Борисов сега, са пуснали същата бюлетина и миналия откомври.
Вълната, вдигнала “Промяната” на върха преди 6 месеца, видимо спада. Партньорите им от “Демократична България” показват устойчивост в мобилизацията на своите симпатизанти, но това е една
константна маса, която просто няма откъде да набъбне
с много нови сподвижници. И разбира се, тъжната новина от тези избори за новото обединение е, че механичният сбор от 1+1 в техния случай явно не прави 2 - резултатът им като коалиция сега е по-нисък от този на двете формации поотделно на предишния вот.
Една неизменна политическа величина има през 30-годишния ни преход - ДПС, и не е изненада за никого, че резултатите пак го потвърдиха. И ако Корнелия Нинова късаше ризи за хартиената бюлетина и на “Позитано” говореха за немислимите 300 хил. гласа, които тя щяла да им върне, то ДПС просто си взеха обратно избирателите, които (може би) заради машините миналия път не участваха в гласуването. При движението ръстът е общо с 2000 бюлетини, но от секциите в Турция идват цели 7000 гласа повече в сравнение с предишния вот.
Следва да се допусне, че на хартията се дължи и някакъв процент от прираста на ГЕРБ. Индикация за това е например, че всяка втора от преференциите за Борисов в Пловдив, където водеше втората си листа, е дошла с хартиена бюлетина.
Но така или иначе, фактът, че и с връщането на старото гласуване най-голямата парламентарна група, която имаме, не може да закръгли и 70 депутати, говори за достигнат таван на възможностите на партиите на този етап да привличат още избиратели. И освен риска държавата да фалира, изпускайки парите по плана за възстановяване, задъхвайки се без нов бюджет и отдалечавайки се от еврото, това също би трябвало силно да мотивира партийните централи към диалог за съставяне на някакво редовно правителство, пък било и временно/преходно/техническо/експертно или както изберат да го нарекат.
Защо “Възраждане”, които вече ясно ни го заявиха, в такова правителство няма да участват, са изключение от този тренд?
Има още поне две обяснения освен отличната им работа очи в очи или фейсбук във фейсбук с избирателите, яхването на русофилството и носталгията по соца, а преди това - фокуса върху антиваксърството и борбата с маските и зелените сертификати.
Първото идва отвън - това, което става у нас, се случва навсякъде в Европа, там от няколко години националистите са в подем.
Просто у нас националистическата вълна се оказа с отложен старт,
но инфлацията сега ускори нещата. (Как крайнодесните в Европа дойдоха на власт - виж на 6-а стр.)
В останалите държави отдавна вече не става дума за шепа неофашисти или други групи, които просто не искат бежанци, нито за нискообразовани и лесно минипулируеми избиратели. Впрочем у нас по брой висшисти, които са гласували за тях, “Възраждане” се нарежда веднага след ДБ.
Нещо такова гледахме с Брекзит - британци с добър стандарт на живот и добро образование извадиха страната си от ЕС, защото бяха ядосани на управляващите си и на Брюксел. И избирателите на Тръмп в САЩ изобщо не бяха само “реднекс”, които по негов съвет пиха белина срещу ковид, а накрая щурмуваха Белия дом.
А Костадин Костадинов не крие, че му е приятно да
вижда себе си като българския Тръмп,
макар мнозина в социалните мрежи да добавят: “Да, но от “Алиекспрес”.
“Ние подкрепяме начина, по който Тръмп определяше и водеше американската политика, защото това, което той правеше в САЩ, искаме и ние да го направим в България”, каза Костадинов след новината за повдигнатите 34 обвинения срещу бившия президент. И изброи силна икономика, връщането на американското производство обратно на територията на страната, “консервативни традиционни ценности”.
Второто може да се потърси в ролята на президента Румен Радев в българската политика, по-точно превръщането му в доминираща фигура в нея.
Внушителният брой избиратели на Радев, които го подкрепиха за втория мандат, логично търсят и своето парламентарно представителство. Разбира се, голяма част от тези хора са “разпределени” по политическите сили като техни твърди ядра. Но останалите искат да провидят неговия образ зад някоя партия, за да я подкрепят. При влизането на Радев в политиката беше ясно, че това е БСП, после рязко се оказаха от двете страни на окопа. При влизането на Кирил Петков и Асен Василев пък “Промяната” беше партията, свързала “Дондуков” 1 и 2.
Отливът на избиратели на “Промяната” към “Възраждане”
миналата неделя потвърждава хипотезата, че сега феновете на президента виждат някаква част от него в идеите на Костадинов, след като ПП се отрекоха от Радев. И говоренето срещу военната помощ за Киев, и македонският въпрос, и защитата на националните ценности, и въобще укорът към останалите партии като “лошите”, вкарали ни в кризата и изгубили чуваемост за проблемите на хората.
Пак с Радев вероятно може да се обвърже и завръщането на Слави Трифонов. Шоуменът ясно се самопосочи като безрезервно подкрепящ президента. И започна подписка за референдум за президентска република. Тези 8 хил. гласа спрямо октомври, с които ИТН отново е парламентарна сила, нищо чудно да са натрупани заедно с подписите.
А “Левицата!” например, които също са президентски хора - и в лицето на Мая Манолова, и на Татяна Дончева, изобщо не се сетиха да играят на тази струна. Вложиха цялата си енергия във войната с “Позитано” 20 и останаха далеч от бариерата.
